Няма от какво да ни спасява служебното правителство
На фотографията: Лъчезар Богданов
Почти всекидневно – по всякакви мотиви или в институционализирани послания като доклада на служебното държавно управление – ръководещите се вживяват в ролята на спасители от хипотетични (не една даже, а много) стопански и свързани с стопанската система рецесии. Дали това е дълбока тактика за ориентиране на публичните настройки, липса на дарба да се следят и интерпретират данни или елементарен мързел – не знаем. Но сходни изказвания, които за жалост последователно стават съображение за политическо деяние, все по-силно се отдалечават от действителността.
Снимка: ИПИ
Поредна „ порция “ статистически данни за стопанската система на България през 2022 година дават една напълно друга картина. Да стартираме оттова, че показателят на производството в преработващата индустрия е с най-висока стойност откогато Национален статистически институт следи този индикатор. Казано другояче, през декември 2022 година българските индустриални предприятия са произвели най-вече продукция от всеки различен месец за последните 23 години. Какво още е значимо:
За цялата 2022 година износът на артикули доближава 94,4 милиарда лв. или растеж от 37,9% по отношение на 2021 година Това е сензитивно по-висок ритъм от повишаването на цените за интервала. Само за декември, макар сериозния спад в цените на горива, електрическа енергия и много други първични материали, е регистриран растеж на износа по отношение на същия месец на 2021 година с 14,5%.В основата на този напредък е динамичността на индустриалното произвеждане. Нека за миг погледнем оттатък производството и износа на електрическа енергия и оръжия. Техният принос е осезателен, само че надалеч не главен. По предварителни данни за цялата 2022 година преработващата индустрия осъществя нарастване на производството в действително изражение с 13,7%. Само за декември растежът е с 10,8% по отношение на декември 2021 година и с 2,6% по отношение на ноември 2022 година При все, че в Германия, която е главен търговски сътрудник, през последния месец на годината към този момент има спад в индустриалното произвеждане.Кои са „ първенците “ на растежа през 2022 година? Без да обръщаме внимание на производителите на горива, муниции и електрическа енергия, предварителните данни слагат отпред производството на питиета – растеж в действително изражение (след изчистване на резултата от инфлацията) от към 40% по отношение на 2021 година, производството на колела – растеж от 28%, производството на електроника и оптика – 26%, производството на автомобилни елементи – 15%. Други огромни подотрасли – машиностроенето и производството на електрически уреди – регистрират растеж от над 10%.
Двигателите на промишлеността след пандемията в огромна степен са производствата, които бяха сполучливи в последните 5-7 години. Ако съпоставим показателя на физическия размер при база 2015 година, виждаме повишаване в производството на велосипедите, както и на електронни и оптични артикули със 180%, на електрически уреди с над 60%, на автомобилни съставни елементи с над 50%.
Както ясно се вижда, за следващ и следващ път, частният бранш, който работи на отворени и конкурентни пазари, се приспособява извънредно сполучливо след пандемия, война и енергиен потрес. Ако има рецесия – търсете я другаде.
Текстът е част от петъчният бюлетин на института за пазарна стопанска система (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Почти всекидневно – по всякакви мотиви или в институционализирани послания като доклада на служебното държавно управление – ръководещите се вживяват в ролята на спасители от хипотетични (не една даже, а много) стопански и свързани с стопанската система рецесии. Дали това е дълбока тактика за ориентиране на публичните настройки, липса на дарба да се следят и интерпретират данни или елементарен мързел – не знаем. Но сходни изказвания, които за жалост последователно стават съображение за политическо деяние, все по-силно се отдалечават от действителността.
Снимка: ИПИ Поредна „ порция “ статистически данни за стопанската система на България през 2022 година дават една напълно друга картина. Да стартираме оттова, че показателят на производството в преработващата индустрия е с най-висока стойност откогато Национален статистически институт следи този индикатор. Казано другояче, през декември 2022 година българските индустриални предприятия са произвели най-вече продукция от всеки различен месец за последните 23 години. Какво още е значимо:
За цялата 2022 година износът на артикули доближава 94,4 милиарда лв. или растеж от 37,9% по отношение на 2021 година Това е сензитивно по-висок ритъм от повишаването на цените за интервала. Само за декември, макар сериозния спад в цените на горива, електрическа енергия и много други първични материали, е регистриран растеж на износа по отношение на същия месец на 2021 година с 14,5%.В основата на този напредък е динамичността на индустриалното произвеждане. Нека за миг погледнем оттатък производството и износа на електрическа енергия и оръжия. Техният принос е осезателен, само че надалеч не главен. По предварителни данни за цялата 2022 година преработващата индустрия осъществя нарастване на производството в действително изражение с 13,7%. Само за декември растежът е с 10,8% по отношение на декември 2021 година и с 2,6% по отношение на ноември 2022 година При все, че в Германия, която е главен търговски сътрудник, през последния месец на годината към този момент има спад в индустриалното произвеждане.Кои са „ първенците “ на растежа през 2022 година? Без да обръщаме внимание на производителите на горива, муниции и електрическа енергия, предварителните данни слагат отпред производството на питиета – растеж в действително изражение (след изчистване на резултата от инфлацията) от към 40% по отношение на 2021 година, производството на колела – растеж от 28%, производството на електроника и оптика – 26%, производството на автомобилни елементи – 15%. Други огромни подотрасли – машиностроенето и производството на електрически уреди – регистрират растеж от над 10%.
Двигателите на промишлеността след пандемията в огромна степен са производствата, които бяха сполучливи в последните 5-7 години. Ако съпоставим показателя на физическия размер при база 2015 година, виждаме повишаване в производството на велосипедите, както и на електронни и оптични артикули със 180%, на електрически уреди с над 60%, на автомобилни съставни елементи с над 50%.
Както ясно се вижда, за следващ и следващ път, частният бранш, който работи на отворени и конкурентни пазари, се приспособява извънредно сполучливо след пандемия, война и енергиен потрес. Ако има рецесия – търсете я другаде.
Текстът е част от петъчният бюлетин на института за пазарна стопанска система (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ