Русия планира мисии до Марс въпреки кризата
На фотографията: Автоматичната междупланетна станция “ЕкзоМарс-2016 ” бива прикачена към ракетния адаптер. Credit: ESA
Напоследък рядко има гости в музея към съветския Институт по галактически проучвания в Москва, макар че там се намират модели на исторически задачи като руския луноход – първият в историята самоходен уред, който каца на Луната през 1970 година.
Въпреки че галактическата конкуренция в предишното е подтикнала високотехнологичните планове, съветската междупланетна стратегия е в застой през последните три десетилетия и това продължава до този миг.
Днес Русия възнамерява амбициозно завръщане на Луната и Марс взаимно с Европейската галактическа организация (ЕКА).
“Последното десетилетие беше в действителност мъчно за нас ”, оповестява Лев Зельони, шеф на галактическия институт.
Сред най-големите провали на Русия се откроява този на автоматизираната станция “Фобос-Грунт ”, която през 2011 година трябваше да се насочи към спътника на Марс – Фобос. Вместо това тя катастрофира в Тихия океан няколко седмици след изстрелването си.
“Сега програмата навлиза в различен етап през това десетилетие ”, счита Лев Зельони.
През идващия месец съветска ракета “Протон ” ще би трябвало да изведе на път към Марс първата от общо две задачи към плана “ЕкзоМарс ”, взаимно планувани с ЕКА. Мисиите ще търсят живот, минал или сегашен.
Зельони счита, че в случай че изстрелването е сполучливо, това ще върне Москва в славните дни на галактическите проучвания. В рамките на тази първа задача орбитален уред ще търси следи от метан, газ, който се свързва с метаболизма на живи организми.
През втория стадий от плана “ЕкзоМарс ” съветски инженери ще построят сложен спускаем уред, който ще би трябвало да достави европейски марсоход на марсианската повърхнина. На спускаемата платформа също ще има научни принадлежности.
“Ако успеем, ще е великански пробив ”, счита Зельони.
Амбициозният проект обаче изнервя някои наблюдаващи и се счита за неизпълним от други. През месец януари експерти на ЕКА към този момент предизвестиха, че задачата през 2018 година може да бъде отсрочена с две години заради финансови проблеми. Икономическата рецесия принуждава Русия да реже от бюджета и галактическата стратегия не е неин главен приоритет.
Все още няма проект за идващото десетилетие. “Няма проект, затова няма и финансиране. Роскосмос към този момент взима заеми единствено с цел да заплаща заплатите ”, споделя Игор Маринин за Агенция Франс прес, който е редактор на списание “Новости космонавтики ”.
Ръководителят на Роскосмос към този момент загатна предишния месец, че Русия няма финансови благоприятни условия за амбициозни галактически планове и също така е мъчно да бъдат доставени сериозни съставни елементи заради глобите.
Като изключим глобите и парите, скептиците припомнят, че Русия няма сполучливо кацане на Марс от 70-те години на предишния век (мисия “Марс 3 ”, която работи на Марс единствено няколко секунди). Провал може да унищожи европейския марсоход.
Това би било злополучие, защото марсоходът за “ЕкзоМарс 2018 ” е “най-скъпият европейски космичен уред, който се създава в продължение на близо две десетилетия ”, оповестява Анатолий Зак, редактор на RussianSpaceWeb.com.
Ако кацането успее, “то ще служи като модел за бъдещо съдействие с Европа в междупланетната стратегия ”, счита Зак.
Лев Зельони има съществени упоритости за бъдещо съдействие. Планира се и амбициозно завръщане на Луната. Съветските лунни задачи бяха прекъснати през 1976 година, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се концентрираха върху други галактически цели.
Първата лунна задача на Русия би трябвало да бъде изстреляна до 2019 година и тя ще учи Южния полюс на Луната. Там биха могли да бъдат позиционирани телескопи, които ще работят отвън обсега на земния радио звук. Ако първата лунна задача успее, тя ще бъде кръстена “Луна 25 ”. Предишната, “Луна 24 ”, извършена през далечната 1976 година, съумя да загатне за съществуването на вода на Луната, което по-късно бе доказано от американски и индийски апарати.
Единствено Съединени американски щати съумя да изпрати хора на Луната, за пръв път през 1969 година и програмата завърши с “Аполо 17 ” през 1972 година. Според Зельони в тези времена не бяха пощадени средства за космонавтика и “учените пожънаха доста изгоди от конкуренцията ”.
Но през днешния ден единственият път напред е този на съдействието.
Зельони също по този начин удостовери, че Русия към този момент е в полемика със Съединени американски щати за взаимното осъществяване на задача до Венера – план, който не се извършва от 2013 година заради политическата рецесия в Украйна.
“Учените отдавна се интересуват от такова съдействие, само че в този момент то най-сетне се поддържа от Роскосмос и НАСА ”, споделя той.
Инфо: Space Daily
