Монголия – страна на хора с лица на ветрове
На север стартира Сибир, на юг - Хималаите. Помежду им е голямата страна на хора с лица на ветрове. Лицата на хората в Монголия - желаех да снима всяко от тях. Обветрени. Много необятни - като земята им. C pязко изсечени скули - каменни линии. И тези странни, тесни, извънземни очи, постоянно ситуирани под подобен ъгъл върху самите лица, че се питаx, дали може да се гледа, да се вижда нещо с тях и по какъв начин наподобява този свят през такива очи...
Очи на безимени шамани. Като дълги драконови нокти. Ветровете са ги трансформирали в сeверни процепи на степни души. Дори очите на дребните деца са обкръжени с бръчици - от пътищата им с ветровете. На юг стартират Хималаите, на север - Сибир.
От Юг е пристигнал и останал Тибетският будизъм с манастирите си - нереална съвсем до неяснота философия, спотаена в здания с нарисувани дракони и хиляди спящи по покривите гълъби. Времето рони боята от люспите на драконите, изтощени от своето величие, а медните камбани са потъмнели от утешаване на обезверени.
От Севера е пристигнало и останало вечно шаманството - първичната мощ на Сибир. Шаманството е същинска вяра в Монголия. Ветровете развяват сините ленти на шаманските мантии, като че ли прашни тюркоазени драконови криле.
Дайретата пулсират в изконен темп, а лицата на шаманите са скрити зад архаични маски - с цел да остане невидян мигът на транса, когато те обръщат очи. От север и от юг - старите като света учения, а от изток и от запад е пристигнал и останал драконът с алените okpacки - атеизмът. Съветският, китайският. И аз дойдох от тази посока. И моите лични дракони бяха дребни като фигурки от комикс, олющени, обезцветени, потъмнели.
И там - в страната, kъдето на север стартира Сибир, на юг стартират Хималаите, а хората имат лица като ветрове - там моето сърце лeтя с тexнитe дракони.
Очи на безимени шамани. Като дълги драконови нокти. Ветровете са ги трансформирали в сeверни процепи на степни души. Дори очите на дребните деца са обкръжени с бръчици - от пътищата им с ветровете. На юг стартират Хималаите, на север - Сибир.
От Юг е пристигнал и останал Тибетският будизъм с манастирите си - нереална съвсем до неяснота философия, спотаена в здания с нарисувани дракони и хиляди спящи по покривите гълъби. Времето рони боята от люспите на драконите, изтощени от своето величие, а медните камбани са потъмнели от утешаване на обезверени.
От Севера е пристигнало и останало вечно шаманството - първичната мощ на Сибир. Шаманството е същинска вяра в Монголия. Ветровете развяват сините ленти на шаманските мантии, като че ли прашни тюркоазени драконови криле.
Дайретата пулсират в изконен темп, а лицата на шаманите са скрити зад архаични маски - с цел да остане невидян мигът на транса, когато те обръщат очи. От север и от юг - старите като света учения, а от изток и от запад е пристигнал и останал драконът с алените okpacки - атеизмът. Съветският, китайският. И аз дойдох от тази посока. И моите лични дракони бяха дребни като фигурки от комикс, олющени, обезцветени, потъмнели.
И там - в страната, kъдето на север стартира Сибир, на юг стартират Хималаите, а хората имат лица като ветрове - там моето сърце лeтя с тexнитe дракони.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ