В Министерството на културата започнаха с динените кори
На уеб страницата на Министерството на културата през вчерашния ден вечерта (на 7-и януари) се появи обновен лист на претендентите за присъединяване в състезанието за заемане на длъжността „ шеф “ на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ –София.
В него с изключение на до момента оповестените имена – на настоящия шеф на театъра - Мариус Донкин, на някогашния заместник-министър на културата и режисьор Васил Василев и на артиста Сава Драгунчев, се появи и името на дългогодишния шеф на „ Сълза и смях “ – режисьорът Бойко Богданов.
При първото публично известие на страницата на Министерството на културата за това кои ще се борят за директорското място на Народния спектакъл, Бойко Богданов фигурираше като недопуснат. Тогава отминахме този факт без коментар, тъй като взехме решение - въпросният Бойко Богданов не е известният режисьор Бойко Богданов.
Само да напомним - към днешна дата в спектакъл „ София “ към този момент 14-и сезон се играе „ Ревизор “ от Гогол, подложен от Богданов. В Театър 199 за осми следващ сезон – Тончо Токмакчиев и Мария Сапунджиева играят режисирания от него театър „ Вересии “.
Специално за „ БАНКЕРЪ “ Бойко Богданов разяснява:
„ Не бях позволен до състезанието с претекста, че нямало доказателства за моя опит в областта на културата, а по-конкретно – нямал съм минимално изискуемия 5-годишен опит в тази област.
Реално аз съм с 35-годишен стаж - сложил съм 131 театрални заглавия, десетина опери, издал съм 7 книги и считам, че имам подобен опит.
Искам ясно да подчертая – не е проблем това, че по някакъв метод е наранено достолепието ми на актьор, който 35 години от живота си е отдал за националната просвета. Проблем е, че служителите в Министерството на културата не са създали обикновена инспекция.
Те - във ведомството си сигурно имат следи, оставени от моя дълготраен опит. Имам три подписани трудови контракта с трима министри на културата, които са били представители на три разнообразни политически сили. Има контракти,сключени сред мен и министъра на културата Емма Москова от Съюз на демократичните сили, сред мен и министъра на царя - Божидар Абрашев от Национална движение „Симеон Втори", и сред мен и министъра Стефан Данаилов от Българска социалистическа партия.
И по силата на тези контракти съм бил чиновник на Министерството на културата – бил съм шеф на театъра „ Сълза и смях “. В Министерството на културата има не малко документи, обвързвана с това мое 9-годишно директорстване.
Тази некомпетентност и незнание в Министерството на културата е сериозен проблем. Не се прави смяна с такива " калинки ", казано на вашия - журналистически език.
Давам публичност на този случай не заради някакви персонални мераци, а тъй като, когато в заревото на демокрацията, правехме градове на истината и тръгвахме към бъдещата нова демократична история на България, и през разум не ми е минавало, че ще пристигна ден, след 35-годишна процедура и голям брой български и интернационалните награди, да ми кажат, че съм недопуснат до конкурс поради липса на опит в региона на културата!
Нямам нищо срещу новия министър на културата. Неговият опит с ремонта на читалището със събрани близо 15 000 $ единствено ми напомни, че и аз съм правил ремонт – на „ Сълза и смях “ - за 100 хиляди лв. държавни пари плюс още 100 хиляди $, които персонално осигурих от Владимир Грашнов.
Тогава, в случай че не бяхме създали това изпитание, – сполучливо да сключим контракт с Мтел и те да ни бъдат общоприет спонсор, театърът нямаше да се измъкне от дупката. Това бяха годините на силовите групировки и един от офисите им, където се правиха мръсните им поръчки, бе на ул. „ Славянска “ – на метри от спектакъл „ Сълза и смях “.
Ако жанрово би трябвало да се огледа на осъщественото от тези служители – то наподобява на пиесата на Даниил Хармс – „ Елизавета Бам “. Даниил Хармс е родоначалникът на неуместната драмагургия, одобряван в тогавашния соцлагер за прадядото и прабабата на Йожен Йонеско и Самюъл Бекет.
Но не е значима моята персона, значима е случката – тя е лакмус, тя е показателна за това накъде ще продължи „ Продължаваме промяната “, в която бих желал да допускам, защото съм посветил доста години от творчеството си в тази посока “ – приключи Бойко Богданов.
Тук е мястото да напомним, че Богданов е прочут и като гневен критик на театралната промяна на някогашния минитър на културата от ГЕРБ Вежди Рашидов, поради което не би могъл да бъде упрекнат в „ гербаджийски “ пристрастия. По време на ръководството му той неколкократно разяснява пред медиите „ апогея на незнанието в по този начин наречената театрална промяна, изведен от министъра Вежди Рашидов и неговия заместител - полковник Митко Тодоров до Килиманджарски небеса “.
Ето за какво би могло да се допусне, че правилните на Вежди Рашидов служители в Министерството на културата, са решили да подхлъзнат новия изцяло некомпетентен министър на културата на динена кора и да го вкарат в противен скандал.
Грешката в този момент е поправена. Остава единствено Бойко Богданов да получи опрощение, с цел да се тегли чертата и състезанието за шеф на Народния спектакъл да протече без засегнатост и накърнено достолепие.
В него с изключение на до момента оповестените имена – на настоящия шеф на театъра - Мариус Донкин, на някогашния заместник-министър на културата и режисьор Васил Василев и на артиста Сава Драгунчев, се появи и името на дългогодишния шеф на „ Сълза и смях “ – режисьорът Бойко Богданов.
При първото публично известие на страницата на Министерството на културата за това кои ще се борят за директорското място на Народния спектакъл, Бойко Богданов фигурираше като недопуснат. Тогава отминахме този факт без коментар, тъй като взехме решение - въпросният Бойко Богданов не е известният режисьор Бойко Богданов.
Само да напомним - към днешна дата в спектакъл „ София “ към този момент 14-и сезон се играе „ Ревизор “ от Гогол, подложен от Богданов. В Театър 199 за осми следващ сезон – Тончо Токмакчиев и Мария Сапунджиева играят режисирания от него театър „ Вересии “.
Специално за „ БАНКЕРЪ “ Бойко Богданов разяснява:
„ Не бях позволен до състезанието с претекста, че нямало доказателства за моя опит в областта на културата, а по-конкретно – нямал съм минимално изискуемия 5-годишен опит в тази област.
Реално аз съм с 35-годишен стаж - сложил съм 131 театрални заглавия, десетина опери, издал съм 7 книги и считам, че имам подобен опит.
Искам ясно да подчертая – не е проблем това, че по някакъв метод е наранено достолепието ми на актьор, който 35 години от живота си е отдал за националната просвета. Проблем е, че служителите в Министерството на културата не са създали обикновена инспекция.
Те - във ведомството си сигурно имат следи, оставени от моя дълготраен опит. Имам три подписани трудови контракта с трима министри на културата, които са били представители на три разнообразни политически сили. Има контракти,сключени сред мен и министъра на културата Емма Москова от Съюз на демократичните сили, сред мен и министъра на царя - Божидар Абрашев от Национална движение „Симеон Втори", и сред мен и министъра Стефан Данаилов от Българска социалистическа партия.
И по силата на тези контракти съм бил чиновник на Министерството на културата – бил съм шеф на театъра „ Сълза и смях “. В Министерството на културата има не малко документи, обвързвана с това мое 9-годишно директорстване.
Тази некомпетентност и незнание в Министерството на културата е сериозен проблем. Не се прави смяна с такива " калинки ", казано на вашия - журналистически език.
Давам публичност на този случай не заради някакви персонални мераци, а тъй като, когато в заревото на демокрацията, правехме градове на истината и тръгвахме към бъдещата нова демократична история на България, и през разум не ми е минавало, че ще пристигна ден, след 35-годишна процедура и голям брой български и интернационалните награди, да ми кажат, че съм недопуснат до конкурс поради липса на опит в региона на културата!
Нямам нищо срещу новия министър на културата. Неговият опит с ремонта на читалището със събрани близо 15 000 $ единствено ми напомни, че и аз съм правил ремонт – на „ Сълза и смях “ - за 100 хиляди лв. държавни пари плюс още 100 хиляди $, които персонално осигурих от Владимир Грашнов.
Тогава, в случай че не бяхме създали това изпитание, – сполучливо да сключим контракт с Мтел и те да ни бъдат общоприет спонсор, театърът нямаше да се измъкне от дупката. Това бяха годините на силовите групировки и един от офисите им, където се правиха мръсните им поръчки, бе на ул. „ Славянска “ – на метри от спектакъл „ Сълза и смях “.
Ако жанрово би трябвало да се огледа на осъщественото от тези служители – то наподобява на пиесата на Даниил Хармс – „ Елизавета Бам “. Даниил Хармс е родоначалникът на неуместната драмагургия, одобряван в тогавашния соцлагер за прадядото и прабабата на Йожен Йонеско и Самюъл Бекет.
Но не е значима моята персона, значима е случката – тя е лакмус, тя е показателна за това накъде ще продължи „ Продължаваме промяната “, в която бих желал да допускам, защото съм посветил доста години от творчеството си в тази посока “ – приключи Бойко Богданов.
Тук е мястото да напомним, че Богданов е прочут и като гневен критик на театралната промяна на някогашния минитър на културата от ГЕРБ Вежди Рашидов, поради което не би могъл да бъде упрекнат в „ гербаджийски “ пристрастия. По време на ръководството му той неколкократно разяснява пред медиите „ апогея на незнанието в по този начин наречената театрална промяна, изведен от министъра Вежди Рашидов и неговия заместител - полковник Митко Тодоров до Килиманджарски небеса “.
Ето за какво би могло да се допусне, че правилните на Вежди Рашидов служители в Министерството на културата, са решили да подхлъзнат новия изцяло некомпетентен министър на културата на динена кора и да го вкарат в противен скандал.
Грешката в този момент е поправена. Остава единствено Бойко Богданов да получи опрощение, с цел да се тегли чертата и състезанието за шеф на Народния спектакъл да протече без засегнатост и накърнено достолепие.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ