На протестите в България все по-често се чуват и призивите

На митингите в България все по-често се чуват и апелите за лустрация: за премахване от публичния живот и от политиката на всички някогашни сътрудници на ДС и представители на тогавашните комунистически елити. Бившият ръководител на Комисията за досиетата Методи Андреев в едно изявление също твърди, че в днешна България избуяващата корупция и мафиотската страна се дължат таман на отхвърли от лустрация.

Несъстоялото се пречистване

Думата „ лустрация “ произлиза от латинското „ lustrare “ - осветляване, пречистване. В политическия речник тя значи премахване от обществени длъжности на политически обременени персони. Малко са историческите образци за лустрация. Един от тях: въведената през 1990 фактическа възбрана за чиновници и сътрудници на Щази (бившата Държавна сигурност на някогашната ГДР) да заемат публични длъжности в обединена Германия. На фона на поучителните неточности, позволени след края на националсоциалистическата тирания, с тази фактическа лустрация Германия пое по чужд до тогава път. Нито една друга страна от някогашния социалистически лагер не блокира достъпа на някогашни секрети сътрудници до високи позиции.

Лустрацията има пъпна връзка с нещо, което множеството жители считат за тривиално: архивите. За мнозина архивите не са нищо повече от купчини прашна остаряла хартия. Но тази остаряла хартия има избухлива мощ. Защото в архивите се крият информации за изтезания, убийства, следене и подслушване, психотерор, плячкосване, разхищения, контрабанда, пране на пари. Неслучайно през 1989-1990 всички тогавашни комунистически партии и тайните служби в руския лагер бързо започнаха да унищожават архивите. В Берлин стачкуващите щурмуваха централата на Щази още на 15 януари 1990 - именно с цел да запазят архивите. През същата година в България стачкуващите нападнаха Партийния дом на Българска комунистическа партия, а в същото време (до лятото на 1990) Държавна сигурност съумя да унищожи съвсем 40% от архивите си. Ако не броим Германия, на някогашните социалистически страни им трябваше много време, до момента в който обезпечат достъп до досиетата на тогавашните секрети служби. Този развой продължи чак до двата стадия на Източното разширение на Европейски Съюз през 2002 и 2007 година. Специално в България всички дотогавашни опити се бяха проваляли.

И през 2013 година протестиращите упорстваха за ремонт на " мафиотската страна " Снимка: picture-alliance/dpa/Donev

Комплексната роля на Държавна сигурност по време на прехода

Но за какво въпреки всичко въпросът за някогашните комунистически фрагменти още буни духовете в България след цели 30 години? Отговорът на този въпрос се крие в комплексната роля, която Държавна сигурност играеше по време на прехода. Мнозина специалисти, измежду които да вземем за пример проверяващият публицист Христо Христов, считат за неоспорим обстоятелството, че таман фрагментите и мрежите на остарялата комунистическа Държавна сигурност са ключът към възникването на сегашната „ мафиотска страна “. В „ дивите “ първи години на прехода милиони и милиони държавни и партийни пари изчезнаха именно благодарение на мрежите и обвързаностите, в които се намираха офицери от Държавна сигурност, партийни и икономически функционери. Според един някогашен чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), сменил фронта, още през 1980 година в България е имало над 1000 милионери, натрупали власт и благосъстояние с помощта на държавните си постове. През 1990-те години се появиха и нови. Често се приказва за „ куфарчетата с пари “, които тогавашният министър председател Андрей Луканов раздавал на деликатно подбрани фрагменти от редовете на партията и на Държавна сигурност, с цел да основават компании, медии, бизнеси, хотели, банки, застрахователни сдружения. Държавните пари станаха частни, а офицерите от Държавна сигурност и партийните фрагменти получиха стартова помощ за новия живот при капитализма. Когато крушението на комунизма принуди старите приятели от Държавна сигурност и Комунистическата партия частично да се откажат от политическата си власт, те си подсигуриха икономическо и публично въздействие по различен метод.

Отминаха времената, в които имаше един-единствен партиен вестник. Почти всички нововъзникнали медии в България бяха учредени от остарели фрагменти, а редакциите им бяха просмукани от сътрудници и доносници на остарялата Държавна сигурност. Когато Комунистическата партия отпадна като инстанция, която раздава постовете, внезапно се оказа, че редица професори, шефове и хора на изкуството преди време скрито са работили за Държавна сигурност. Проверките, които прави сегашната Комисия по досиетата, показват, че цялата българска политика, стопанската система и обществото са напряко „ подгизнали “ от публични и неофициални сътрудници на Държавна сигурност. Цели 30 години след политическата смяна този факт илюстрира връзката сред комунистическите фрагменти, незаконните мрежи, корупцията, противозаконното обогатяване и подмолните покупко-продажби. Казано иначе: акушерите на сегашната „ мафиотска страна “, против която хиляди хора протестират през днешния ден по улиците на България, са същите тези остарели елити от Комунистическата партия и Държавна сигурност.

Отровен кръговрат

Този токсичен кръговрат си остава недокоснат и до ден-днешен. На няколко пъти след изборната си победа през 1990 Българска социалистическа партия отхвърляше настояванията да се отворят досиетата и да се организира лустрация. Провали се обаче и опозицията. Правителството на Иван Костов се опита да отвори архивите и да извърши инспекции, само че бързо удари на камък. И една изключително пикантна детайлност: даже конституционни съдии, които би трябвало да се произнасят по съответните закони, се оказаха някогашни доносници на Държавна сигурност.

Кадър от митингите в СофияСнимка: BGNES

Така отварянето на досиетата се проточи чак до приемането на България в Европейски Съюз през 2007 година. Тогава с едно трескаво изпитание беше основана Комисията по досиетата, която за пръв път съумя да реалокира в личния си списък множеството оживели досиета на Държавна сигурност и да ги отвори. Но това си остана единственото следствие за сътрудниците на Държавна сигурност: лустрация или наказателно гонене нямаше.

Все отново през 2010 се случи едно многозначително събитие: многочислени високопоставени български дипломати бяха осветени като някогашни сътрудници на Държавна сигурност. Тогава за пръв и финален път последваха уволнения. Но тази „ скрита лустрация “ беше анулирана от Върховния административен съд заради липса на правно съображение.

Липсващата лустрация в България е същинска групова контузия. „ Ако архивите бяха отворени и беше извършена лустрация още при започване на прехода, това щеше да предотврати или най-малко да ограничи всички обвързаности и зависимости, които съществуват и до през днешния ден и са в основата на днешната корупция “, споделя историкът Момчил Методиев. Дългата сянка на този неуспех към този момент от три десетилетия виси над българската политика и над обществото. А през днешния ден за следващ път провокира и вълна от митинги.

Кристофер НерингСнимка: Susanne Schleyer/autorenarchiv.de

Нужни са нови елити

Дали обаче през 2020 година лустрацията към момента е реалистична опция? Експерти като Методиев са скептични: „ Трудно е да се каже какви резултати може да даде една лустрация през днешния ден “. Старата армия дейци на Комунистическата партия и на Държавна сигурност към този момент са в пенсия и са предали скиптъра на нови генерации.

Лустрацията надали ще успее да „ създаде “ нови елити, каквито желаят днешните протестиращи. 30 години след краха на комунизма една лустрация би имала само алегорично значение. Тя обаче може да се трансформира в морална база за възникването на нови елити. Защото е явно, че измежду всички прослойки на българското общество съществува потребността от нови елити. Но пътят към момента е дълъг и бодлив.

Кристофер Неринг е началник на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. Автор е на книгата " 77-те най-големи легенди в шпионажа ".