На петдесет и осем години съм и отдавна съм баба.

На петдесет и осем години съм и от дълго време съм баба. Вярно, не по този начин си представях нещата. Имам единствен наследник Ивайло, той има две деца. Между мен и снаха ми имаше отлични връзки до един миг.

Дълго време й помагах с децата, само че стартира да става прекомерно доста, по тази причина й споделих, че ми е писнало да виждам внуците си.

Винаги съм работила доста. Напоследък виждам и болния си мъж. Това лишава цялото ми време денем, нямам свободна минута даже за себе си, камо ли за внуците си. Посветих целия си живот на моя наследник и брачен партньор.

Но снаха ми не желае да разбере това, тъй че всякога оставя децата при мен, казвайки, че тя има доста неща за извършване. За мен обаче това е необичайно, тъй като когато отглеждах сина си, аз нямаше на кого да го оставя.

Съпругът ми беше непрекъснато на работа, а аз с изключение на детето имах и домакинство, за което да се грижа. И въпреки всичко се оправих. А в този момент и аз, синът ми, й оказваме помощ, и снаха ми все се оплаква, че е изтощена.

Тя е на тридесет и две години, Дарина не работи на никое място. Дори преди заболяването на брачна половинка ми постоянно й помагах с децата, седях с тях, до момента в който снаха ми беше заета със личните си каузи.

Дега просто нямам задоволително сили и време да се грижа за внуците си, а Дарина, тъкмо противоположното, ми ги оставя все по-често. 

През лятото децата бяха две седмици при мен, до момента в който синът и снаха ми бяха на отмора на морето, тъй като желаеха да са сами. През есента пък отново избягаха с другари на планина за уикенда и оставиха внуците при мен.

Преди седмица пристигна снаха ми и сподели, че ще вървят на ски този уикенд, само че отново не смятаха да водят децата. В този миг не устоях повече и й отхвърлих. Е, за Бога, стига!

В последна сметка Дариина също има родители и те живеят наоколо, просто не оказват помощ доста постоянно с децата.

Моето здраве също не е най-хубавото, непрекъснатите грижи за мъжа ми са много изморителни.

Представяте ли си, синът ми и снаха ми ми се разсърдиха, като ме нарекоха лакомец.

Чувствах се толкоз засегната, тъй като посветих целия си живот на сина си, постоянно гледах внуците си на остарели години, а в този момент получих такава признателност. Дори когато работех, постоянно давах половината от заплатата си на фамилията на сина ми, с цел да имат най-хубавото.

Надявах се на схващане от снаха ми и сина ми, само че се оказа, че не ги е грижа за здравето ми.

Може би виновността е и моя, тъй като бях прекомерно блага с тях, жертвайки времето си за тяхното благоденствие. Винаги се съгласявах да им помогна/

Аз също би трябвало да си умря най-малко от време на време и да помисля за здравето си, тъй като виждам, че фамилията ми просто не го е грижа. За тях са значими личните им ползи.

Аз бях първата, която се опита да се сдобри със снаха ми, само че тя сподели, че ще приказва с мен единствено когато размисля. И взе да настройва сина ми против мен.

Надявам се, че децата в миналото ще ме схванат и няма да се възползват от моята добрина и угодливост. Разбира се, че ги обичам и съм готоав на всичко за тях, само че има избрани граници. Въпреки всичко, се считам за добра майка и баба.