Историята на сладоледа
На никой съответен човек не се приписва публично основаването на сладоледа. Произходът му може да се наблюдава до 200 година прочие н. е., когато китайците вършат ядене с ориз, разбъркан с мляко, който по-късно се замразява като го поставят в снега. Счита се, че китайският крал Тан е имал над 90 мъже, които се занимавали единствено с приготвянето на сходно ядене (от брашно, камфор и биволско мляко, смесени с лед). Китайците също по този начин вършат и първата „ машина за сладолед “- тенджера, цялостна със сиропирана примес, която по-късно се покрива със сняг и сол.
Катерина Медичи
Една от най-ранните прародители на сладоледа, какъвто го знаем през днешния ден, е бил по рецепта, донесена в Италия от Китай от Марко Поло. Тя доста приличаше на това, което през днешния ден бихме нарекли шербет. Оттам се счита, че Катерина Медичи занася десерта във Франция, когато се омъжва за крал Хенри II през 1533 година През 1600 година пък британският крал Чарлз I толкоз доста е обичал „ мразовит крем “, че заплаща на своя готвач да пази рецептата в загадка от обществото, вярвайки, че тя е само кралско лакомство. Тези две истории обаче се появяват за първи път през 19 век, доста, доста, доста години откакто се твърди, че са се случили – тъй че може и да не са правилни.
Едно от първите места за сервиране на сладолед за елементарния европеец е кафенето Procope във Франция, което стартира да го предлага в края на 17 век. Този сладолед е изработен от композиция от мляко, сметана, масло и яйца. Въпреки че към този момент е по магазините, той към момента остава най-вече лакомство за елита и към момента не е изключително известен.
Първото споменаване на сладолед в Америка се случва през 1744 година, когато шотландски колонист посещава къщата на губернатора на Мериленд, Томас Бладен, и по-късно написа за вкусния ягодов сладолед, който е хапвал на вечеря там. Първата реклама на сладолед в Америка се появява през 1777 година в New York Gazette, в която Филип Лензи споделя, че сладолед „ има съвсем всеки ден “ в магазина му.
Първите американски президенти също обичаха сладолед. През лятото на 1790 година президентът Джордж Вашингтон купува сладолед на стойност към 200 $ (около 3000 $ днес), а настрана от това има и две „ машини за сладолед “.
До началото на 19 век сладоледът е най-вече лакомство, непокътнато за специфични случаи, тъй като, несъмнено, не може да се съхранява дълго, тъй като, несъмнено, още няма хладилници. Хората постоянно изрязват лед с триони от замръзнали езера през зимата и да го съхранявали в дупки в земята или правили с тях иглута, които изолираха със плява. По това време сладоледът към момента се прави като се слага купа със сметана в кофа с лед и сол (без да се смесват леда и солта със сметаната). През 1843 година този способ е сменен от буретата с механизъм за безредие на наличието им, патентовани от Нанси Джонсън. Разбъркването основава по-хубаво сладолед по-бързо от метода с гърнето.
Сладоледът не е огромен бизнес, до момента в който Джейкъб Фусел не построява фабрика за сладолед в Пенсилвания през 1851 година Фусел е търговец на мляко, който купува млечни артикули от фермери в Пенсилвания и ги продава в Балтимор. Той вижда, че изменчивото търсене постоянно го оставя с доста мляко и сметана и взема решение да ги трансформира в сладолед.
Бизнесът му става толкоз сполучлив, че отваря още няколко заводи. И защото едно такова всеобщо произвеждане понижава доста цената на сладоледа, той става доста по-популярен и по-достъпен за хора от по-ниски обществени класове.
Сладоледът получи спомагателен подтик в известността си, когато през 70-те години на 19 век Карл декор Линде от Германия изобретява промишлено изстудяване. Това, наред с други софтуерни достижения като парния мотор, моторните транспортни средства и електрическа сила, вършат сладоледа да се създава, транспортира и съхранява доста по-лесно.
Има една много публикувана история, че фунийката за сладолед се основават за Световния панаир през 1904 година, само че това не е правилно. За сладоледените фунийки се споменатa още в готварската книгата „ Mrs. Marshall’s Cookbook “ от 1888 година, а концепцията за сервиране на сладолед във фунийки се счита, че е съществува от доста време. Сервирането на сладоледа по този метод през 1904 година на Световния панаир. Кой съответно стартира, никой не знае. Историята е, че на един продавач на сладолед на Панаира в Сейнт Луис му свършват картонените чаши, в които да сервира сладоледа си. Сергията до него обаче продава вафли, само че заради жегата търговията не върви доста. Сладоледаджията предлага да навие вафлите на конуси и да ги употребява като чашки. Полученият артикул е шлагер.
Това обаче може да е просто легенда, защото няма доста известна конкретика към случая като, да вземем за пример, имената на продавачите, с цел да може да се ревизира историята. Затова и доста от продавачите на сладолед на Световния панаир настояват, че те са тези, които интегрират този детайл към в този момент иконичния отбор от сладолед и вафлени конуси. без значение каква е истината, знаем сигурно, че фунийките стават известни на Световният панаир поради някой продавач на сладолед или снабдител, без значение дали по случайност се случва историята или тъй като са възнамерявали да го оферират по този метод.
Сладоледът за първи път се продава в хранителни магазини през 30-те години. Втората международна война в допълнение разпространява десерта, защото лакомството е отлично за морала във войските и даже се трансформира в знак на Америка по това време (дотолкова, че италианският деспот Мусолини не разрешава сладолед, с цел да избегне асоциацията). Този сладолед от военно време води до това, че най-големият производител на сладолед в Америка през 1943 година е въоръжените сили на Съединени американски щати.
Днес се пресмята, че единствено в Съединени американски щати се създават над 1,6 милиарда галона (6056658.854 литра) сладолед и свързани замразени млечни артикули годишно. Освен това жителите на Съединени американски щати изяждат приблизително всяка година големи четири галона сладолед на човек.
