На минути от София се намира един от най-зловещите концлагери

На минути от София се намира един от най-зловещите концлагери от времето на комунистическия режим - Куциян. Лагерът е основан в края на 1945 г и там са избити, пребити, осакатени хиляди борци за свободата и демокрацията на България. Тази въгледобивна мина в Перник се трансформира в последния земен път за хиляди българи, съобщи кореспондент на БГНЕС.

33 години след края на комунистическия режим малко хора в Перник си спомнят и знаят за тази злокобна страница от предишното на града. Преди да посетим мястото, където върху голям камък има къс текст за лагера, екипът на БГНЕС спря на няколко места в Перник.

Концлагер? Избити в Куциян? Въобще не знам за сходно нещо. Не съм чувал. Май в този пернишки квартал живеят роми. Това бяха десетки пъти повтарящите се отговори на въпроси ни " къде се намирал лагера Куциян ". Болно и тъжно беше да чуваш по какъв начин възрастни хора показват удивление при споменаването, че това е бил един от първите и най-зловещи лагери след 9-ти септември 1944 година Най-ужасяващият отговор обаче получихме от чиновниците на бензиностанцията, която се намира на не повече от стотина метри от паметника. На въпроса ни къде се намира паметната плоча, получихме къс отговор от хора на междинна възраст: Там има нещо, но какво е, нямаме никаква визия.

Кой носи виновност за това цялостно равнодушие към паметта и саможертвата на предците! Всички носим виновност! Родителите ни, ние самите и несъмнено всички ръководещи след 1989 година

В този лагер по знамение оцелява Димитър Талев. Да, тъкмо за създателя на тетралогията, за създателя на „ Железния светилник ".... става въпрос.

В България съвсем няма книги за комунистическите лагери, само че тъкмо за Куциян има една дребна брошура – мемоари на Йордан Вълчев, който е оживял от лагера. " Тази книга е рожба на радостния и всеопрощаващ дух, който са ми завещали прадедите ", написа той на гърба на книгата. " Ще работим усърдно и в случай че забележим, че можем за по-малко от 16 часа да натоварим по 20 вагончета на човек, няма да се връщаме, само че ще спим на забоя; инак, схванат ли, че елементарно товарим по10 вагончета, ще ги създадат отсега нататък освен 10, само че може да дигнат и до 12! Така или другояче, само че към този момент трябваше за 16 часа да натоварим по 16 тона! Лягаме и заспиваме като мъртви. Разбуждат ни в 18 часа. В 18.30 към този момент ядем булгура – добре сме! Ще хапнат свинете и без нас! В 19 потегляме, в 20 ще стартираме. С нас вечеря и групата на фугинистите, а също групата, в която е Димитър Талев... На устните му ведно една тиха, разполагаща усмивка... Движенията му бяха бавни, изтощени, беше посърнал, мъчно понасяше несгодите, " написа Вълчев.

Самият Димитър Талев признава, че е оживял по знамение в диалога си с Христо Огнянов през 1965 година Тогава се срещат за първи път от 21 години. Двамата в продължение на 7 години работят дружно в най-авторитетния вестник „ Зора ". Както е известно издателят на „ Зора " огромният български журналист и публицист Данаил Крапчев е погубен още на 10 септември 1944 по изключително садистичен метод в Горна Джумая, сегашен Благоевград.

Около паметника за жертвите в Куциян има десетки, стотици рекламни табели за хазартни залози. За лагера няма и писмен знак. Вече няма и спомен. /БГНЕС