Белгийски синдром
От скоро, да се не надява човек, и Белгия, другояче хрисима и спокойна страна, стартира да основава проблеми на Брюксел. Особено след първите шокиращи стъпки на новото държавно управление. Ако някой си мисли, че единствено у нас месеци наред се кандардисваме да вършим държавно управление и най-после съшиваме от политически кръпки празен брашнен чувал, то надалеч не сме истински. Белгийците и те дълго време умуваха и най-после въпреки всичко измъдриха свое държавно управление, само че такова, както писаха в Теглихе Инфо, каквото не са виждали там до в този момент.
В него са се събрали, изреждам, националисти, либерали, християндемократи и социалдемократи. Долу горе като нашето, само че за разлика от софийския вид, белгийското държавно управление без съмнение се захвана да прави това, за което тези привидно много разнопосочни политически представители се бяха договорили. А това е нищо друго с изключение на, представете си, националният интерес на Белгия. Защото и на последния белгиец към този момент е ясно, че няма защо да се надява на брюкселски приказки, а би трябвало да се захване самичък да си взема решение проблемите. Че и без да чака благословията на фон дер Лайен. Рискувайки да ги назовават крайни десноцентристи. Важното е да е добре за Белгия. Прави усещане и това, че техният нов министър-председател нямаше потребност да върви до Брюксел да се показва и да получава указания, а просто си се зае с насъщните задания.
Най-важен за Белгия е миграционният проблем, тъй като се досещате, че другите въпроси в стопанската система и общественото дело те са си ги решили от дълго време. Само хаосът с емигрантите им сгорчава живота и държавното управление си пое уговорките в това отношение. И я почнаха. Веднага се редуцира квотата за емигранти, надлежно се закриха несъмнено число от центровете за банкет. Ограничиха се и в приема на бегълци, обявявайки че Белгия не е бюро за емигрантски услуги. Измислиха и още нещо, всички телефони на емигрантите се ревизират за да се попречи на такива от тях от две крави мляко да пият. Ако някой от тях реагира, автоматизирано изхвърчава от Белгия. И с паспортите нещата се усложниха. Вече няма безвъзмездни дарове, а тежка процедура и много по-големи такси.
С други думи, радикални ограничения при радикална рецесия. А по какъв начин ще се отрази тази нова белгийска политика на Европейски Съюз, ще се види. Белгия, вижда се, не е сама. Всъщност тя се причислява към останалите инакомислещи в Европейски Съюз и усилва тежестта на тяхното наличие.
Знае е се, че неприятните образци са заразителни, само че в тази ситуация белгийският е по-скоро с ваксиниращо деяние и за останалите нации на Европа. На времето ние през първите години на възобновяване на нашата страна след робството маса неща сме научили от белгийците. За тяхната самостоятелност в антифашистката битка сме дали и свидна жертва. До през днешния ден белгийците го почитат като собствен народен воин. Дали да не използваме околните ни връзки и още веднъж да се поучим от техния опит. Щото се вижда, че отново сами няма да се оправим.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5115Румен Петков - Член на Конституционен съд на " БСП-ОЛ " за незаконния хазарта> в България и въздействието му върху младежтаАлтернативен Поглед26556Проф. Андрей Пантев: Бъдещето принадлежи на незападните страни, тъй като нямат фикс идея да диктуват на другитеАлтернативен Поглед23913Проф. Андрей Пантев: Лесно да кажеш какво е било неточност в предишното, мъдрост е да кажеш какво е нелепост в актуалния святАлтернативен Поглед12331Александър Песке: Европа при всички случаи ще загуби икономическата борба със САЩАлтернативен Поглед7080Александър Песке: Изкуственият разсъдък трансформира живота ни, само че не може да размени човекаАлтернативен Поглед260978Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед115759Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му изиска
Източник: pogled.info
В него са се събрали, изреждам, националисти, либерали, християндемократи и социалдемократи. Долу горе като нашето, само че за разлика от софийския вид, белгийското държавно управление без съмнение се захвана да прави това, за което тези привидно много разнопосочни политически представители се бяха договорили. А това е нищо друго с изключение на, представете си, националният интерес на Белгия. Защото и на последния белгиец към този момент е ясно, че няма защо да се надява на брюкселски приказки, а би трябвало да се захване самичък да си взема решение проблемите. Че и без да чака благословията на фон дер Лайен. Рискувайки да ги назовават крайни десноцентристи. Важното е да е добре за Белгия. Прави усещане и това, че техният нов министър-председател нямаше потребност да върви до Брюксел да се показва и да получава указания, а просто си се зае с насъщните задания.
Най-важен за Белгия е миграционният проблем, тъй като се досещате, че другите въпроси в стопанската система и общественото дело те са си ги решили от дълго време. Само хаосът с емигрантите им сгорчава живота и държавното управление си пое уговорките в това отношение. И я почнаха. Веднага се редуцира квотата за емигранти, надлежно се закриха несъмнено число от центровете за банкет. Ограничиха се и в приема на бегълци, обявявайки че Белгия не е бюро за емигрантски услуги. Измислиха и още нещо, всички телефони на емигрантите се ревизират за да се попречи на такива от тях от две крави мляко да пият. Ако някой от тях реагира, автоматизирано изхвърчава от Белгия. И с паспортите нещата се усложниха. Вече няма безвъзмездни дарове, а тежка процедура и много по-големи такси.
С други думи, радикални ограничения при радикална рецесия. А по какъв начин ще се отрази тази нова белгийска политика на Европейски Съюз, ще се види. Белгия, вижда се, не е сама. Всъщност тя се причислява към останалите инакомислещи в Европейски Съюз и усилва тежестта на тяхното наличие.
Знае е се, че неприятните образци са заразителни, само че в тази ситуация белгийският е по-скоро с ваксиниращо деяние и за останалите нации на Европа. На времето ние през първите години на възобновяване на нашата страна след робството маса неща сме научили от белгийците. За тяхната самостоятелност в антифашистката битка сме дали и свидна жертва. До през днешния ден белгийците го почитат като собствен народен воин. Дали да не използваме околните ни връзки и още веднъж да се поучим от техния опит. Щото се вижда, че отново сами няма да се оправим.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5115Румен Петков - Член на Конституционен съд на " БСП-ОЛ " за незаконния хазарта> в България и въздействието му върху младежтаАлтернативен Поглед26556Проф. Андрей Пантев: Бъдещето принадлежи на незападните страни, тъй като нямат фикс идея да диктуват на другитеАлтернативен Поглед23913Проф. Андрей Пантев: Лесно да кажеш какво е било неточност в предишното, мъдрост е да кажеш какво е нелепост в актуалния святАлтернативен Поглед12331Александър Песке: Европа при всички случаи ще загуби икономическата борба със САЩАлтернативен Поглед7080Александър Песке: Изкуственият разсъдък трансформира живота ни, само че не може да размени човекаАлтернативен Поглед260978Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед115759Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му изиска



КОМЕНТАРИ