Как да спасим погубеното ни училищно образование
За следващ път МОН се захвана да прави съществени промени в учебното обучение, и отново на парче. И за следващ път Българска социалистическа партия и левцата въобще са отвън този развой, като да не ги интересува. Така е към този момент от много години. А в случай че има бранш, който построява обществото и дефинира развиването на една страна във всички сфери, това е образованието. Не стопанската система, не технологиите. Образованието влиза във всеки дом и визира всеки българин. Особено базовото. В учебното заведение се ражда и умира всяко общество.
През 1990 година системата на българското обучение бе оповестена за пример за Европа. Съветваха ни да не я променяме. През 1992 година Швейцария заимства публично нашата система съответно за професионално обучение. От тогава насам ние сринахме просветителната си система, професионалното обучение в това число - на стадии, само че поредно. През 1991 година с консенсус сред политическите сили бе признат един много добър Закон за националната култура, само че и в него - поради появяването на Движение за права и свободи и проучването на майчин език, бе направена първата крачка, учебните заведения бяха разграничени на държавни и общински с разнообразни правила, с цел да може в общинските да се учи майчин език. Вторият значителен удар бе нанесен през 1999 година, когато Световната банка ни наложи да закрием стотици дребни учебни заведения, тъй като не били... стопански преференциални. Третият удар пристигна през 2000 година, когато финансовият министър на Национална движение „Симеон Втори" Милен Велчев безусловно преписа британския вид финансиране на учебните заведения по брой деца на правилото “парите следват ученика ”. Става дума не за делегираните бюджети, а за метода на образуването им. След това министър Симеон Дянков нанесе невъобразим разгром върху секторите на знанието въобще, като оряза неимоверно парите им. Междувременно се правеха промени в образователните стратегии, само че след приемането на новия Закон за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО )в края на 2016 година бяха безусловно унищожени образователните стратегии по два предмета, определящи манталитета, мисленето, общата просвета и националното съзнание на младежите - историята и литературата.
Така стигнахме до днешния ден, в който българското учебно обучение се озова в дълбока рецесия. Всеизвестни са резултатите от интернационалното проучване PISA, нашите младежи в знанията и уменията си са на последните места в Европа, те всеобщо не схващат това, което четат, не умеят да показват мислите си, даже когато имат такива. А след завършването на приблизително обучение над 11 000 младежи от намалелите до 63 000 души випуски отпътуват за чужбина. Наскоро излезе интернационална статистика, съгласно която възрастните хора в България са на 12-о място в света по качество на знанията си, а младите - на 89-то място. Без коментар, както се споделя.
Ето за какво е извънредно време началното, главното и междинното обучение да заемат абсолютно мястото си на народен приоритет в активността на всички държавни институции и в обществото. В стратегиите на всички партии виждаме заявления за приоритет на образованието, само че вижте на кое място се слага то - някъде преди спорта. Проблемите са голямо количество, заради което на настоящия стадий са нужни незабавни дейности зарешаване на най-неотложните. В най-скоро време би трябвало да бъдат подхванати съответни дейности за реализиране на нужния поврат в главните браншове на просветителната система:
Анализ за резултатите от учебния закон
От приемането на ЗПУОизминаха повече от 8 години, а съгласно законите на страната след първите пет години би трябвало да се направи оценка и обстоен разбор на неговото влияние. Общият разбор сочи, че законът се нуждае най-малкото от преправка и промени. Най-малкото е, че би трябвало да се върнат святите думички Учител и Просвета. Същевременно следва да се разиска и вариантза изработването на напълно нов закон, с цел да няма още веднъж промени на парче, които си опонират.
Инвестиране на междинния за Европейски Съюз % от Брутният вътрешен продукт за обучение
Основен параметър, определящ мястото на обществен бранш като образованието в страната, е процентът от Брутния вътрешен артикул, заделян за него от хазната. Ние по принцип изоставаме в обществените си разноски. Според данните на Евростат за 2023 година, страните от Европейски Съюз отделят в бюджетите си за обществената сфера приблизително 50 % от своя Брутният вътрешен продукт. Води Франция с 57, 3%. Най-бедната страна в Европа – България, е понижила обществените си разноски до… 39,8% от Брутният вътрешен продукт за 2023 година И в този момент от заран до вечер се приказва за свеждане на недостига до 3 %, примерно посредством ново орязване на обществените разходи. Специално за учебното обучение в Европейски Съюз през 2023 година заделят приблизително 4,9 % от Брутният вътрешен продукт (във Франция – 6,6 %), до момента в който в България през 2024 година неговото финансиране бе сведено до 3,9 % от Брутният вътрешен продукт. Очевидната цел за страната ни би трябвало да е постигането най-малко на междинния % за Евросъюза, с цел да компенсираме най-малко малко нашето закъснение в това отношение.
Промяна в метода на образуване на делегираните бюджети
Финансирането по формулата “парите следват ученика ” докара до голямо разслоение и неравнопоставеност в качеството на образованието в огромните и дребните селища, в огромните и дребните учебни заведения. Трябва да се обмислят разновидностите за финансиране не по брой възпитаници, а попотребноститена образованието и обществото. Достъпът до качествено обучение и материалната база би трябвало да са идентични във всички учебни заведения. Заплащането на учителския труд да не пада под 125% от междинната работна заплата. Да се обвърж и с постигнатите резултати.
Преработване на образователните стратегии
Сега всеки ден се приказва и се разисква смяната на образователните стратегии, само че се подчертава основно върху понижаване на размера, прекачване на образователен материал сред класовете, софтуерните умения на учители и възпитаници, прекосяване от “зубрене ” към приложни умения, присъединяване на бизнеса в съставянето им. Главното обаче, на което не се заостря вниманието, е, че образователните опрограми по всеки предмет би трябвало да бъдат формирани посредством коплексното им обсъждане, в цялостна рамка, за целия интервал от първи до 12 клас. Не е добре образованието в учебно заведение да се сведе единствено до на практика и софтуерни умения. Усвоявнето на базовите знания по всеки предмет са основното, изключително в главното обучение.
Особено значение за построяването на мислещи персони с национално съзнание имат образователните стратегии по два предмета - история и литература. Изучаването на история следва да бъде удължено и в гимназиалния стадий до 12 клас въввсички учебни заведения, а не то да бъде прекъснато в 10 клас. Защото базовите познания по този предмет би трябвало да са идентични и за бъдещия книжовник, и за бъдещия инженер. Изобщо - за бългрина в бъдещето. До завършщването на гимназията учениците не помнят това, което са учили и не е чудно, че младежи в горните гимназиални класове считат, че поемата “Септември ” на Гео Милев се отнася за... Априлското въстание. В учебното заведение би трябвало да има предмети “Българска история ” и “Българска литература ”, а не цялата история на България да се вмества в два класа - 7-ми и 10-ти, което не разрешава на учителите да преподадат материала и на учениците - да го усвоят.
Децата през днешния ден са радикално разнообразни отпреди и се трансформират всяка година дружно с новите технологии и това постанова нов метод на преподаване, тъй като можещи и свободни хора се построяват посредством базовото познание, преподадено и усвоено с потребление на технологиите. Не е целесъобразно обачеизкуственият разсъдък да се извежда над всичко в образованието, тъй като в учебно заведение той може да нанесе и големи вреди, както предизвестяват и западни анализатори. Дори в интернет ще прочетете шегата, че изкуственият разсъдък се появява там, където изчезва естесдтвеният.
От стратегиите по история би трябвало да се отстрани очевидната политическа интервенция, политичедският асортимент и талкувание на събитията, с цел да се премине от политическа приложимост на историята към преподаване на действителната история. Въпросът е не да се зубрят дати, а да се осмисля случилото се в другите интервали. В предмета Литература пъкв първите класове на прогимназията би трябвало да се отстрани измисленото разделяне по тематики, а не по интервали или страни, тъй като смесването на наши и непознати създатели от разнообразни столетия обърква децата, които за пръв път ги учат като обособени предмети. Не може децата за пръв път да се срещат с Иван Вазов по едно и също време с Джерълд Даръл. Или да учат “Хайдути ” на Ботев дружно с “Легенда за рома ”. И е напълно неуместно “Градушка ” на Яворов да попада в тематиката Природа. Кашата в главите на децата става цялостна. Осмислянето на общи хрумвания в литературата у нас и по света би трябвало да става в подтекста на епохите - нов по-горните гимназиални класове.
И нещо доста значимо - извънредно належащо е най-накрая да се отстрани академизмът от учебниците, учениците се занимават не с литература, а с литературознание. Цели абзаци от учебниците са написани по този начин, че са изцяло неразбираеми за учениците и даже за родителите, които желаят да им оказват помощ. А и не е обикновено едно и също произведение да се учи по обособени фрагменти, освен това - включени в програмата на разнообразни класове.
Не на безконтролното навлизане на Неправителствени организации в учебно заведение
Един от значителните проблеми в последните години е присъединяване на фондациии и сдружения, на Неправителствени организации, в образователния развой. Някои от тях - добре финансирани от непознати страни и подчинени на техните цели. Сега влизането на Неправителствени организации в учебно заведение се взема решение единствено от съответния учебен шеф и това води до корупция и извращения. Решението е посредством закона да се вкара следен от МОН допуск на Неправителствени организации до учебните заведения и надзор за тяхното присъединяване в образованието.
Изработване на правила за дисциплината
Днес се спори дали да се върне оценката за държание в учебно заведение. Въпросът за държанието в учебно заведение може да се реши, като се вкарат правила за дисциплината и се управлява спазването им. Стресовата просветителна среда, експанзията на учениците и намесата на родителите без правила в този момент отхвърлят мнозина учители от специалността. Според рейтинговата система, над 40 на 100 от приключилите педагогика въобще не работят като учители. Следва да се изработят разпоредбите за връзките учител-ученик-родител.
В по-дългосрочен проект
Учителската специалност следва най-накрая да стане контролирана специалност. Трябва да се вкара спомагателна квалификазция, изключително за началните учители. Необходим е разбор на професионалното обучение, да се види по какъв начин да се употребява това, което бе изгубено от предходната система, за да се усъвършенства мрежата от професионални учебни заведения, да се оборудват те уместно, а освен да се приказва за връзката им с бизнеса; посредством данъчната система трябвада се насърчават компании, които финансират учебни заведения и дават стипендии за възпитаници, както и за такива, които обезпечават работа за приключилите професионални учебни заведения.
Има и многодруги проблеми в образованието, само че съсредоточаването с деяние даже единствено върху изложените дотук, ще докара до осезателен резултат.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5160Румен Петков - Член на Конституционен съд на " БСП-ОЛ " за незаконния хазарт в България и въздействието му върху младежтаАлтернативен Поглед26556Проф. Андрей Пантев: Бъдещето принадлежи на незападните страни, тъй като нямат фикс идея да диктуват на другитеАлтернативен Поглед23913Проф. Андрей Пантев: Лесно да кажеш какво е било неточност в предишното, мъдрост е да кажеш какво е нелепост в актуалния святАлтернативен Поглед12331Александър Песке: Европа при всички случаи ще загуби икономическата борба със САЩАлтернативен Поглед7080Александър Песке: Изкуственият разсъдък трансформира живота ни, само че не може да размени човекаАлтернативен Поглед260987Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните противници Източник: pogled.info
През 1990 година системата на българското обучение бе оповестена за пример за Европа. Съветваха ни да не я променяме. През 1992 година Швейцария заимства публично нашата система съответно за професионално обучение. От тогава насам ние сринахме просветителната си система, професионалното обучение в това число - на стадии, само че поредно. През 1991 година с консенсус сред политическите сили бе признат един много добър Закон за националната култура, само че и в него - поради появяването на Движение за права и свободи и проучването на майчин език, бе направена първата крачка, учебните заведения бяха разграничени на държавни и общински с разнообразни правила, с цел да може в общинските да се учи майчин език. Вторият значителен удар бе нанесен през 1999 година, когато Световната банка ни наложи да закрием стотици дребни учебни заведения, тъй като не били... стопански преференциални. Третият удар пристигна през 2000 година, когато финансовият министър на Национална движение „Симеон Втори" Милен Велчев безусловно преписа британския вид финансиране на учебните заведения по брой деца на правилото “парите следват ученика ”. Става дума не за делегираните бюджети, а за метода на образуването им. След това министър Симеон Дянков нанесе невъобразим разгром върху секторите на знанието въобще, като оряза неимоверно парите им. Междувременно се правеха промени в образователните стратегии, само че след приемането на новия Закон за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО )в края на 2016 година бяха безусловно унищожени образователните стратегии по два предмета, определящи манталитета, мисленето, общата просвета и националното съзнание на младежите - историята и литературата.
Така стигнахме до днешния ден, в който българското учебно обучение се озова в дълбока рецесия. Всеизвестни са резултатите от интернационалното проучване PISA, нашите младежи в знанията и уменията си са на последните места в Европа, те всеобщо не схващат това, което четат, не умеят да показват мислите си, даже когато имат такива. А след завършването на приблизително обучение над 11 000 младежи от намалелите до 63 000 души випуски отпътуват за чужбина. Наскоро излезе интернационална статистика, съгласно която възрастните хора в България са на 12-о място в света по качество на знанията си, а младите - на 89-то място. Без коментар, както се споделя.
Ето за какво е извънредно време началното, главното и междинното обучение да заемат абсолютно мястото си на народен приоритет в активността на всички държавни институции и в обществото. В стратегиите на всички партии виждаме заявления за приоритет на образованието, само че вижте на кое място се слага то - някъде преди спорта. Проблемите са голямо количество, заради което на настоящия стадий са нужни незабавни дейности зарешаване на най-неотложните. В най-скоро време би трябвало да бъдат подхванати съответни дейности за реализиране на нужния поврат в главните браншове на просветителната система:
Анализ за резултатите от учебния закон
От приемането на ЗПУОизминаха повече от 8 години, а съгласно законите на страната след първите пет години би трябвало да се направи оценка и обстоен разбор на неговото влияние. Общият разбор сочи, че законът се нуждае най-малкото от преправка и промени. Най-малкото е, че би трябвало да се върнат святите думички Учител и Просвета. Същевременно следва да се разиска и вариантза изработването на напълно нов закон, с цел да няма още веднъж промени на парче, които си опонират.
Инвестиране на междинния за Европейски Съюз % от Брутният вътрешен продукт за обучение
Основен параметър, определящ мястото на обществен бранш като образованието в страната, е процентът от Брутния вътрешен артикул, заделян за него от хазната. Ние по принцип изоставаме в обществените си разноски. Според данните на Евростат за 2023 година, страните от Европейски Съюз отделят в бюджетите си за обществената сфера приблизително 50 % от своя Брутният вътрешен продукт. Води Франция с 57, 3%. Най-бедната страна в Европа – България, е понижила обществените си разноски до… 39,8% от Брутният вътрешен продукт за 2023 година И в този момент от заран до вечер се приказва за свеждане на недостига до 3 %, примерно посредством ново орязване на обществените разходи. Специално за учебното обучение в Европейски Съюз през 2023 година заделят приблизително 4,9 % от Брутният вътрешен продукт (във Франция – 6,6 %), до момента в който в България през 2024 година неговото финансиране бе сведено до 3,9 % от Брутният вътрешен продукт. Очевидната цел за страната ни би трябвало да е постигането най-малко на междинния % за Евросъюза, с цел да компенсираме най-малко малко нашето закъснение в това отношение.
Промяна в метода на образуване на делегираните бюджети
Финансирането по формулата “парите следват ученика ” докара до голямо разслоение и неравнопоставеност в качеството на образованието в огромните и дребните селища, в огромните и дребните учебни заведения. Трябва да се обмислят разновидностите за финансиране не по брой възпитаници, а попотребноститена образованието и обществото. Достъпът до качествено обучение и материалната база би трябвало да са идентични във всички учебни заведения. Заплащането на учителския труд да не пада под 125% от междинната работна заплата. Да се обвърж и с постигнатите резултати.
Преработване на образователните стратегии
Сега всеки ден се приказва и се разисква смяната на образователните стратегии, само че се подчертава основно върху понижаване на размера, прекачване на образователен материал сред класовете, софтуерните умения на учители и възпитаници, прекосяване от “зубрене ” към приложни умения, присъединяване на бизнеса в съставянето им. Главното обаче, на което не се заостря вниманието, е, че образователните опрограми по всеки предмет би трябвало да бъдат формирани посредством коплексното им обсъждане, в цялостна рамка, за целия интервал от първи до 12 клас. Не е добре образованието в учебно заведение да се сведе единствено до на практика и софтуерни умения. Усвоявнето на базовите знания по всеки предмет са основното, изключително в главното обучение.
Особено значение за построяването на мислещи персони с национално съзнание имат образователните стратегии по два предмета - история и литература. Изучаването на история следва да бъде удължено и в гимназиалния стадий до 12 клас въввсички учебни заведения, а не то да бъде прекъснато в 10 клас. Защото базовите познания по този предмет би трябвало да са идентични и за бъдещия книжовник, и за бъдещия инженер. Изобщо - за бългрина в бъдещето. До завършщването на гимназията учениците не помнят това, което са учили и не е чудно, че младежи в горните гимназиални класове считат, че поемата “Септември ” на Гео Милев се отнася за... Априлското въстание. В учебното заведение би трябвало да има предмети “Българска история ” и “Българска литература ”, а не цялата история на България да се вмества в два класа - 7-ми и 10-ти, което не разрешава на учителите да преподадат материала и на учениците - да го усвоят.
Децата през днешния ден са радикално разнообразни отпреди и се трансформират всяка година дружно с новите технологии и това постанова нов метод на преподаване, тъй като можещи и свободни хора се построяват посредством базовото познание, преподадено и усвоено с потребление на технологиите. Не е целесъобразно обачеизкуственият разсъдък да се извежда над всичко в образованието, тъй като в учебно заведение той може да нанесе и големи вреди, както предизвестяват и западни анализатори. Дори в интернет ще прочетете шегата, че изкуственият разсъдък се появява там, където изчезва естесдтвеният.
От стратегиите по история би трябвало да се отстрани очевидната политическа интервенция, политичедският асортимент и талкувание на събитията, с цел да се премине от политическа приложимост на историята към преподаване на действителната история. Въпросът е не да се зубрят дати, а да се осмисля случилото се в другите интервали. В предмета Литература пъкв първите класове на прогимназията би трябвало да се отстрани измисленото разделяне по тематики, а не по интервали или страни, тъй като смесването на наши и непознати създатели от разнообразни столетия обърква децата, които за пръв път ги учат като обособени предмети. Не може децата за пръв път да се срещат с Иван Вазов по едно и също време с Джерълд Даръл. Или да учат “Хайдути ” на Ботев дружно с “Легенда за рома ”. И е напълно неуместно “Градушка ” на Яворов да попада в тематиката Природа. Кашата в главите на децата става цялостна. Осмислянето на общи хрумвания в литературата у нас и по света би трябвало да става в подтекста на епохите - нов по-горните гимназиални класове.
И нещо доста значимо - извънредно належащо е най-накрая да се отстрани академизмът от учебниците, учениците се занимават не с литература, а с литературознание. Цели абзаци от учебниците са написани по този начин, че са изцяло неразбираеми за учениците и даже за родителите, които желаят да им оказват помощ. А и не е обикновено едно и също произведение да се учи по обособени фрагменти, освен това - включени в програмата на разнообразни класове.
Не на безконтролното навлизане на Неправителствени организации в учебно заведение
Един от значителните проблеми в последните години е присъединяване на фондациии и сдружения, на Неправителствени организации, в образователния развой. Някои от тях - добре финансирани от непознати страни и подчинени на техните цели. Сега влизането на Неправителствени организации в учебно заведение се взема решение единствено от съответния учебен шеф и това води до корупция и извращения. Решението е посредством закона да се вкара следен от МОН допуск на Неправителствени организации до учебните заведения и надзор за тяхното присъединяване в образованието.
Изработване на правила за дисциплината
Днес се спори дали да се върне оценката за държание в учебно заведение. Въпросът за държанието в учебно заведение може да се реши, като се вкарат правила за дисциплината и се управлява спазването им. Стресовата просветителна среда, експанзията на учениците и намесата на родителите без правила в този момент отхвърлят мнозина учители от специалността. Според рейтинговата система, над 40 на 100 от приключилите педагогика въобще не работят като учители. Следва да се изработят разпоредбите за връзките учител-ученик-родител.
В по-дългосрочен проект
Учителската специалност следва най-накрая да стане контролирана специалност. Трябва да се вкара спомагателна квалификазция, изключително за началните учители. Необходим е разбор на професионалното обучение, да се види по какъв начин да се употребява това, което бе изгубено от предходната система, за да се усъвършенства мрежата от професионални учебни заведения, да се оборудват те уместно, а освен да се приказва за връзката им с бизнеса; посредством данъчната система трябвада се насърчават компании, които финансират учебни заведения и дават стипендии за възпитаници, както и за такива, които обезпечават работа за приключилите професионални учебни заведения.
Има и многодруги проблеми в образованието, само че съсредоточаването с деяние даже единствено върху изложените дотук, ще докара до осезателен резултат.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5160Румен Петков - Член на Конституционен съд на " БСП-ОЛ " за незаконния хазарт в България и въздействието му върху младежтаАлтернативен Поглед26556Проф. Андрей Пантев: Бъдещето принадлежи на незападните страни, тъй като нямат фикс идея да диктуват на другитеАлтернативен Поглед23913Проф. Андрей Пантев: Лесно да кажеш какво е било неточност в предишното, мъдрост е да кажеш какво е нелепост в актуалния святАлтернативен Поглед12331Александър Песке: Европа при всички случаи ще загуби икономическата борба със САЩАлтернативен Поглед7080Александър Песке: Изкуственият разсъдък трансформира живота ни, само че не може да размени човекаАлтернативен Поглед260987Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните противници Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ