36 часа без вода, на 18 км от София, в 21 век. Що е то?
На има-няма 20 км от София, в Искърското дефиле, се намира китното село Владо Тричков. Разположено от двете страни на реката, обградено от зелени гори и високи чукари, гостите на селото получават спазено заричане за чист въздух и тишина, нарушавана единствено от преминаващите в ниското влакове.
Така идилично наподобява Владо Тричков, когато преминеш през селото или гостуваш за час-два на другари. Заговориш ли се обаче с локалните не остава и помен от идилията. Особено, в случай че попиташ къде можеш да си измиеш ръцете или плода, който си откъснал от близката овошка.
Оказва се, че селото едвам на половина е водоснабдено от локалното ВиК, а останалата част разчита на каптажи. Иначе казано, поради особения си релеф и трайно настанилите се летни горещини в последните години селото много постоянно жадува. Режим на водата има съвсем всяко лято. 12 часа има вода на чешмите на едната част от селото, след това на другата и по този начин се изреждат махалите в границите на 48 часа. Иначе казано, всяко домакинство получава вода 12 часа, а по-късно 36 - жадува.
Вероятно на доста от читателите би им било мъчно да си показват какво е в 21 век да няма с какво да се изкъпят, да си изперат облеклата, да си измият чинията или да завъртят кранчето и оттова да не потече даже глътка вода.
Убедена съм обаче, че друга, не дребна част от аудиторията е осведомена с този специфичност на българското село, най-много в планинските региони. Защото, когато дойдат жегите рекички, каптажите, даже кладенците са с дебит най-малко под 50% от нормалното.
Режим на водата има в българските обитаеми места, които не се зареждат от язовири.
Владо Тричков има обаче още една специфичност с водата. Не единствено, че хората я виждат за по-кратко от отредените им 12 часа, само че когато я има е мътна до кална.
Местните хора изясняват тинята, която тече от чешмите им, с намалелия дебит на вода в каптажа. Вече са привикнали с тази панорама и не се впечатляват, само че се чудят за какво заплащат по 0,80 - 0,90 лв. за кубик „ вода " на сдружение, което стопанисва мрежата. Отговорът на локалния водопроводчик, който е и основен отговорник за прекъсването и стартирането на крановете за разпределение на водния поток е елементарен - с цел да се заплащат ремонтите на авариралите тръби.
Чудят се също и за какво не идват в селото водоноски, каквито се получават в белия свят, когато доставчикът на вода стопира водоподаването за повече от 12 часа. Отговор - няма.
Постоянните поданици, които са към 1000 или най-вече 2000 дружно с тези, регистрирани по „ сегашен адрес ", споделят, че водата е с ниско качество и през останалото време от годината. Но най-тежко е ситуацията сред пролетта и късната есен, когато другояче дребното селце набъбва до 6-хилядно населено място. Това са хората, които са си закупили парцели, употребяват ги за вилни, само че дано не забравяме, че те също се къпят, имат градини, някои си поливат райграса, а една по-малка част си пълнят и басейна в двора. От същата тази вода, която съвсем липсва.
Вероятно е ясно, че правилото на тръбите във водопреносната мрежа е един на всички места и главно се разчита с изключение на на спирателни кранове, също и на гравитацията. Тогава би било обяснимо и какъв е резултатът на това комшията, който се намира по-ниско по ската, да постави маркуча, с цел да си полее градината. Ако не се подразбира изяснявам - няма с какво да си напълниш чашата, с цел да си измиеш зъбите.
Картината към този момент би трябвало да е много живописна, даже да наподобява невъзможна в 21 век.
Тук идва другият въпрос. За отговорността. Тази на институциите и тази на хората.
Институциите (разбирайте ВиК и община Своге) знаят проблемите на локалните. Наясно са с безводието, с неприятното качество на водата, с разрушената инфраструктура (за последното ВиК-то отново помага), само че не могат да създадат нищо.
Зам.-кметът на Своге Георги Петков изясни за Агенция КРОСС, че е поставял тези проблеми на вниманието на водното сдружение, само че с изключение на борба с виновните друго не е постигнал. „ Дружеството все няма пари, даже, когато отиват на повреда откакто я отстранят не си ремонтират улицата, както би трябвало да постъпят. Ние от общината се стараем доколкото е допустимо да поправяме, с цел да няма напрежение измежду хората ", споделя той.
Според Петков главният проблем, който води до неналичието на вода е дребният дебит на каптажите. „ Водата в тях е малко, а хората стават от ден на ден, лятото общо взето не ни доближава водата. Частите на селото, които са свързани с ВиК си заплащат за водата, а сдружението носи отговорност за почистването на каптажите, за промяната на водопроводи, само че действително нищо няма на разположение. Останалите каптажи са частни. Масово хората не заплащат за тази вода, нямат водомери, надлежно и никой не я стопанисва, пречиства и поддържа каптажите ", сподели зам.-кметът.
Той изясни, че сега върви акция всички частни каптажи, които не се експлоатират от ВиК да се актуват като общински, след което да се събира законово някаква такса за поддръжка на инсталацията. „ Дори сега идват молби и недоволства в общината за замяна на маркуч, за разчистване на каптаж и ние го вършим, само че средствата за това идват от общинския бюджет. Той за жалост е дребен, защото и записаните поданици са малко ", разяснява Петков. Зам.-кметът сподели, че евентуално до края на годината ще стартира актуването на каптажите, което най-малко е нещо на фона на нищоправенето години наред.
Ето тук идва отговорността и на жителите. За да се случат нещата ще се наложи те да заплащат дребна такса, с цел да получават вода, а от общината да се грижат за подмяната на тръби, за разчистване и така нататък Много от локалните си споделят, че не желаят да им се другар пари, не желаят да заплащат и че институциите са длъжни да им подсигурят вода. Парадоксалното е, че сега едни хора заплащат по 90 стотинки на ВиК сдружението, с цел да им тече тиня от чешмите, а други не заплащат нищо, само че считат, че някой е задължен да им докара, пречисти вода и да им поддържа тръбите. Единствената разтуха за първите, е че имат право на обезщетение за негодната вода. За задачата би трябвало да си пуснат тъжба във водното сдружение, които да създадат инспекция и вероятно да се произнесат за компенсацията.
Решението на този замърсен и жаден проблем е в един план, който сега по-скоро е единствено хубав слух. Кметът на обитаемото място Иван Николов неведнъж е казвал, че общината работи по план за 300 хиляди лв., с който да бъде доведена вода до селото. Към момента не е ясно на какъв стадий е той.
Вторият вид на локалните е да се съгласят след актуването на каптажите да заплатят дребна по този начин, тъй че да получават вода по-редовно и да не е кална.
А третият е да се молят на боговете за дъжд, с цел да се изпълнят каптажите.
Докато някое от трите стане факт на локалните им остава да се запасят с повече съдове за вода за битови потребности и с бутилирана за пиянство. И всичко това в 21 век, на 18 км от София.
Така идилично наподобява Владо Тричков, когато преминеш през селото или гостуваш за час-два на другари. Заговориш ли се обаче с локалните не остава и помен от идилията. Особено, в случай че попиташ къде можеш да си измиеш ръцете или плода, който си откъснал от близката овошка.
Оказва се, че селото едвам на половина е водоснабдено от локалното ВиК, а останалата част разчита на каптажи. Иначе казано, поради особения си релеф и трайно настанилите се летни горещини в последните години селото много постоянно жадува. Режим на водата има съвсем всяко лято. 12 часа има вода на чешмите на едната част от селото, след това на другата и по този начин се изреждат махалите в границите на 48 часа. Иначе казано, всяко домакинство получава вода 12 часа, а по-късно 36 - жадува.
Вероятно на доста от читателите би им било мъчно да си показват какво е в 21 век да няма с какво да се изкъпят, да си изперат облеклата, да си измият чинията или да завъртят кранчето и оттова да не потече даже глътка вода.
Убедена съм обаче, че друга, не дребна част от аудиторията е осведомена с този специфичност на българското село, най-много в планинските региони. Защото, когато дойдат жегите рекички, каптажите, даже кладенците са с дебит най-малко под 50% от нормалното.
Режим на водата има в българските обитаеми места, които не се зареждат от язовири.
Владо Тричков има обаче още една специфичност с водата. Не единствено, че хората я виждат за по-кратко от отредените им 12 часа, само че когато я има е мътна до кална.
Местните хора изясняват тинята, която тече от чешмите им, с намалелия дебит на вода в каптажа. Вече са привикнали с тази панорама и не се впечатляват, само че се чудят за какво заплащат по 0,80 - 0,90 лв. за кубик „ вода " на сдружение, което стопанисва мрежата. Отговорът на локалния водопроводчик, който е и основен отговорник за прекъсването и стартирането на крановете за разпределение на водния поток е елементарен - с цел да се заплащат ремонтите на авариралите тръби.
Чудят се също и за какво не идват в селото водоноски, каквито се получават в белия свят, когато доставчикът на вода стопира водоподаването за повече от 12 часа. Отговор - няма.
Постоянните поданици, които са към 1000 или най-вече 2000 дружно с тези, регистрирани по „ сегашен адрес ", споделят, че водата е с ниско качество и през останалото време от годината. Но най-тежко е ситуацията сред пролетта и късната есен, когато другояче дребното селце набъбва до 6-хилядно населено място. Това са хората, които са си закупили парцели, употребяват ги за вилни, само че дано не забравяме, че те също се къпят, имат градини, някои си поливат райграса, а една по-малка част си пълнят и басейна в двора. От същата тази вода, която съвсем липсва.
Вероятно е ясно, че правилото на тръбите във водопреносната мрежа е един на всички места и главно се разчита с изключение на на спирателни кранове, също и на гравитацията. Тогава би било обяснимо и какъв е резултатът на това комшията, който се намира по-ниско по ската, да постави маркуча, с цел да си полее градината. Ако не се подразбира изяснявам - няма с какво да си напълниш чашата, с цел да си измиеш зъбите.
Картината към този момент би трябвало да е много живописна, даже да наподобява невъзможна в 21 век.
Тук идва другият въпрос. За отговорността. Тази на институциите и тази на хората.
Институциите (разбирайте ВиК и община Своге) знаят проблемите на локалните. Наясно са с безводието, с неприятното качество на водата, с разрушената инфраструктура (за последното ВиК-то отново помага), само че не могат да създадат нищо.
Зам.-кметът на Своге Георги Петков изясни за Агенция КРОСС, че е поставял тези проблеми на вниманието на водното сдружение, само че с изключение на борба с виновните друго не е постигнал. „ Дружеството все няма пари, даже, когато отиват на повреда откакто я отстранят не си ремонтират улицата, както би трябвало да постъпят. Ние от общината се стараем доколкото е допустимо да поправяме, с цел да няма напрежение измежду хората ", споделя той.
Според Петков главният проблем, който води до неналичието на вода е дребният дебит на каптажите. „ Водата в тях е малко, а хората стават от ден на ден, лятото общо взето не ни доближава водата. Частите на селото, които са свързани с ВиК си заплащат за водата, а сдружението носи отговорност за почистването на каптажите, за промяната на водопроводи, само че действително нищо няма на разположение. Останалите каптажи са частни. Масово хората не заплащат за тази вода, нямат водомери, надлежно и никой не я стопанисва, пречиства и поддържа каптажите ", сподели зам.-кметът.
Той изясни, че сега върви акция всички частни каптажи, които не се експлоатират от ВиК да се актуват като общински, след което да се събира законово някаква такса за поддръжка на инсталацията. „ Дори сега идват молби и недоволства в общината за замяна на маркуч, за разчистване на каптаж и ние го вършим, само че средствата за това идват от общинския бюджет. Той за жалост е дребен, защото и записаните поданици са малко ", разяснява Петков. Зам.-кметът сподели, че евентуално до края на годината ще стартира актуването на каптажите, което най-малко е нещо на фона на нищоправенето години наред.
Ето тук идва отговорността и на жителите. За да се случат нещата ще се наложи те да заплащат дребна такса, с цел да получават вода, а от общината да се грижат за подмяната на тръби, за разчистване и така нататък Много от локалните си споделят, че не желаят да им се другар пари, не желаят да заплащат и че институциите са длъжни да им подсигурят вода. Парадоксалното е, че сега едни хора заплащат по 90 стотинки на ВиК сдружението, с цел да им тече тиня от чешмите, а други не заплащат нищо, само че считат, че някой е задължен да им докара, пречисти вода и да им поддържа тръбите. Единствената разтуха за първите, е че имат право на обезщетение за негодната вода. За задачата би трябвало да си пуснат тъжба във водното сдружение, които да създадат инспекция и вероятно да се произнесат за компенсацията.
Решението на този замърсен и жаден проблем е в един план, който сега по-скоро е единствено хубав слух. Кметът на обитаемото място Иван Николов неведнъж е казвал, че общината работи по план за 300 хиляди лв., с който да бъде доведена вода до селото. Към момента не е ясно на какъв стадий е той.
Вторият вид на локалните е да се съгласят след актуването на каптажите да заплатят дребна по този начин, тъй че да получават вода по-редовно и да не е кална.
А третият е да се молят на боговете за дъжд, с цел да се изпълнят каптажите.
Докато някое от трите стане факт на локалните им остава да се запасят с повече съдове за вода за битови потребности и с бутилирана за пиянство. И всичко това в 21 век, на 18 км от София.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ