На години съм, имам две деца, но животът се стече

На години съм, имам две деца, само че животът се стече по този начин, че пребивавам сама. Съпругът ми умря преди шест години, а децата живеят настрана.

Никога не жалехме средства и старания за децата, те постоянно имаха нови играчки, хубави облекла и най-различни екстри, които доста други родители не можеха да си купят по това време.

Всяка година почивахме на море – ходихме на нашето Черноморие, а постоянно и в Гърция и Турция. Съпругът ми работеше като шеф в една от най-големите заводи в региона и имахме разточителен живот.

Но в един миг всичко се промени.

Съпругът ми съумя да обезпечи децтаа с жилище, направи им ремонт, поръча мебели от висококачествена дървесина – не спести нищо за нашите деца.

Когато брачният партньор ми се разболя, първоначално не ги молихме за помощ, тъй като имахме заделени пари. Но положението му се утежни и имаше потребност от още пари.

А когато се обърнахме за помощ към децата, огромният наследник ни даде нужната сума за лекуване, само че незабавно ни предизвести, че няма повече, с цел да се обърнем тогава към щерка ни.

Благодарих му и безмълвно се прибрах. Беше мъчно да осъзнаеш, че децата, на които си давал по-добро през целия си живот, в този момент не желаят да оказват помощ на личния си татко.

Нашето семейство имаше доста другари. Съпругът ми постоянно помагаше на всички, които се нуждаеха от помощ.

Ето за какво, след оня диалог със сина си, към този момент не се свързах с него и не желаех да се обаждам и на щерка ми. Нейният брачен партньор беше огромен сребролюбец, който се ядосва даже като би трябвало да купи нещо сладко на децата си, тъй като цепи всяка стотинка.

За благополучие, първи ни помогнаха финансово чиновници на брачна половинка ми, които всеки месец ми даваха по някой лев. За това съм им безпределно признателна.

Мъжът ми стартира да се възвръща, само че два месеца по-късно умря у дома от неочакван инфаркт. Преди да си отиде ми трансферира цялото имущество. Каза ми: „ Оставих задоволително за децата, а останалото за теб. “

Синът и дъщерята даже бяха малко ядосани, че татко им не им е оставил нищо, само че какво чакаха? Докато беше болен, те пристигнаха единствено два пъти в болничното заведение, а когато се възвърне и си беше у дома, даже не откриха свободна минута да посетят татко му и майка му!

Не им се дразня, само че ме боли, че брачният партньор ми не ги видя преди гибелта си, макар че посвети целия си живот на децата.

В началото ми беше мъчно да осъзная, че към този момент съм сама, само че с времето се помирих с това. Децата идваха доста рядко, а внуците си въобще не ги виждах. Няколко пъти вървях да видя щерка си, а след това и сина си.

Но ми стана ясно, че моето наличие не им носи особена наслада, тъй че стопирах да го върша.

Слава Богу, една моя съседка ми помагаше постоянно. Тя беше от огромно семейство, само че постоянно намираше време да ме посети.

А когато бях болна, тя ме гледаше, купуваше ми медикаменти, случваше се даже да живее известно време при мен.

След дълго боледуване, за което личните ми деца даже не знаеха, взех решение да направя наследство.

Прехвърлих жилището, колата и дребната вила на моя съпруг  на нашата съседка Анна.

Бях доста признателна на това дете за неговите грижи и угриженост, тъй че въобще не съжалявах за постъпката си.

На рождения ми ден децата ми се обадиха. Благодарих им за поздравленията и споделих, че съм направила наследство. Веднага щом схванаха за това, споделиха, че ще дойдат да съгласуват всичко, тъй като това не било диалог за телефона.

Нямах нищо срещу да им кажа всичко лице в лице. Много скоро те пристигнаха.

Първо дойде огромният наследник, а по-късно и дъщерята със брачна половинка си. Анна ми оказа помощ да подготвя вечеря и да подредя масата и се прибра у дома – тя още не знаеше за волята ми.

Разказах всичко на децата незабавно на масата, тъй като нямаха самообладание да схванат кой какво ще наследи.

Какъв яд имаше в очите им. Синът стана с викове  от масата и сподели, че повече няма да стъпи тук, а дъщерята и скъперникът й даже взеха тв приемника, който в миналото ни бяха подарили за годишнината.

Ето по този начин останах сама с две деца, които се интересуваха единствено наследството, а не от личната им майка. Болеше ме, че децата ми са станали такива.

За тях всичко се мери в пари, а майка им не значи нищо.