На фона на напрежението между Русия и Украйна – газохранилището

- Вчера беше взето окончателното капиталово решение за построяването на терминала за регазификация на полутечен природен газ в Александруполис. Какво значи това за България и „ Булгартрансгаз “?

Вчера се случи един извънредно основен миг освен за България, само че и за газовата диверсификацията в района на Балканите. Това което взехме като решение дружно с останалите акционери („ Булгартрансгаз взе участие с 20% в плана –бел. ред) е дефинитивно капиталово решение.

Това значи, че всички нужни условия за взимане на такова решение са реализирани. Едно от тях е запазване в дълготраен проект на нужният потенциал. Второто изискване бе обезпечаване на нужното финансиране, което идва от три източника – грантови средства по европейски стратегии, заем от Националната банка на Гърция и съответното акционерно присъединяване. На трето място е съществуването на контракти за обезпечаване на нужното софтуерно съоръжение.

Така процесът за реализацията към този момент е необратим, а терминалът ще бъде построен до края на 2023 година, както планува оптимистичният вид. От 1 януари 2024 година терминалът ще може да обезпечава газ освен за Гърция и България, само че и за страните от района.

- Какъв е резервираният потенциал на терминала все още?

Целият механически потенциал на оборудването е 5,5 милиарда кубически метра от които на база дълготрайни контракти с подписани правнообвързащи документи са резервирани 2,6 милиарда куб. м. Този потенциал е запазен за няколко страни в района. Освен „ Булгаргаз “, които са запазили 500 млн. куб. м. за интервал от 10 години, има резервирани количества и за Гърция, Румъния и Сърбия.

- Кога ще бъдат препоръчани количества по нерезервирания потенциал на оборудването в Александруполис?

Всички акционери предвиждаме в рамите на 2022 година да предложим останалият нерезервиран потенциал на дълготрайна база, а сега на въвеждане на употреба и на краткосрочна база.

Вижте вероятностите пред газовите трасета към България:

- Откъде ще дойдат доставките на втечнения природен газ?

Съединени американски щати са най-големият производител на ВПГ в целия свет, като разчитаме, че от там ще дойдат и главните доставки от синьо гориво, добито по шистова технологии. Също по този начин има огромни залежи в Катар, Египет и други страни в света.

- Тази седмица „ Булгартрансгаз “ разгласи, че планът за разширение на подземното газово вместилище в Чирен ще получи 78 млн. евро безплатно финансиране от Европейски Съюз. На какво равнище е реализацията на плана?

Това е още една добра вест. Ние имаме дълготрайни партньорство с сътрудниците от Главна дирекция Енергетика(към ЕК) и това в действителност не е първото финансиране, което сме съумели да осигурим. Към момента, в това число и част от предпроектните изследвания за разширението на хранилището бяха финансирани. С европейски средства по програмата Свързана Европа се чака да стартираме построяването през тази година и междусистемната връзка със Сърбия. Тези 78 млн. евро, които ще получим са почти оокло 50% от цената на целия проект(за уголемение на хранилището – б.р). Това е и най-голямото единично финансиране, което сме получавали досега

„ Булгартрасгаз “ работи по този план от 2010 година, година след 2009 година когато имаше още веднъж рецесия с доставките на газ. Бяха извършени доста изследвания, с цел да се потвърди техническата опция за уголемение на резервоара на газогранилището. През 2021 година завърши и последното изледване с т.нар 3D сеизмични изследвания, още веднъж със средства от Европейска комисия.

На този стадий планът се състои от 3 подпроекта. Първият е напълно замяна на наземното обрудване, защото там работи с съветско съоръжение от седемдесетте години на предишния век. Втората част е прокарването на нови експлоатационни и наблюдателни сондажи, които да са най-малко 11 на брой. Третият подпроект е построяването на нов довеждащ газопровод до хранилището, който да успее да поеме количествата, които ще влизат и надлежно излизат в „ Чирен “

Новият план ще докара до удвояване на размера. Ако сега той е 550 млн. куб. м ние предвиждаме той да доближи 1 милиарда и надлежно да удвоим потенциала за рандеман и предпазване на дневна база. Той в този момент е към 4.7 млн. куб. м. дневно, а ние желаеме да достигнем сред 8 и 10 млн.

- Кога очаквате разширението на газохранилището да завърши?

Това което сме заявили е че до края на 2024 и началото на 2025 година разширението ще бъде въведено в употреба.

Ние работихме интензивно през предходната година във връзка с подпроекта за наземното съоръжение имаме забележителна планова подготвеност. Сега към този момент имаме капиталов план, по който стартирахме съгласувателни процедури със съответните инстанции в България. Имаме квалифициран отчет по Оценка на въздействието върху околната среда (Оценка за влияние върху околната среда), който входирахме на 21 януари в Министерството на околната среда и водите.

Успоредно с това готвим документи за социална поръчка за наземните уреди, като нашата цел е в границите на февруари да я стартираме. През втория месец на годината планираме и да стартираме социална поръчка за планиране на довеждащия газопровод, а доникъде на тази година да има такава и за сондажите и подземните уреди.

- Има ли търговски интерес към новите размери, които ще оферирате след разширението?

Високата запълняемост на газохранилището, която през предходните години, като се изключи 2021 г, надминава 95% ни дава убеденост че ще има търговски интерес. На последващо място е че планът за уголемение е в доста тясна синергия с терминала за полутечен природен газ в Александруполис. Тъй като има рестриктивен интервал, през който количеството природен газ пристигнало с транспортен съд би трябвало да изтеглен и въведен в мрежата. За това двата плана са неразривно свързани.

В тази връзка ние чакаме забележителен интерес от търговци и снабдители на природен газ, които да могат да употребяват хранилището, с цел да могат да покриват флуктоациите в пазара, който е освен в България само че и в прилежащите страни.

За това сме уверени, че главният спомагателен интерес в използването на хранилището ще пристигна от втечнения природен газ, който ще идва от терминалите в Гърция.

- Бихте ли споделили към този миг какъв размер е запълнено газовото вместилище в Чирен?

То има своите специфики и се употребява за покриване на сезонните неравномерности на природен газ в България заради тази причина то работи на двусезонен график – нагнетателен сезон и добивен сезон. Нагнетателният стопира в края на октомври, а от началото на ноември стартира добивният, в който се черпят количества от Чирен.

Към 28 януари количествата, които са съхранени в хранилището предтавляват 32% от общия механически размер от 550 млн. куб. м.

- Каква е разликата по отношение на същия интервал на предходната година?

Спрямо същата дата на 2021 година ние набюдаваме спад от 16%. Това е функционалност на и на края на нагнетателния сезон в който сме имали по-малко количества спрямо миналата година. Така в края на октомври горе долу с към 20% имахме по-малко нагнетени колиества до към 75% от общия размер по отношение на предходните две години, когато сме достигали 95-99%.

- На фона на тези данни, имате ли някакви терзания за газовите доставки поради напрежението сред Русия и Украйна?

Ние взаимно с Министерството на енергетиката и по заповед на министъра в последните дни направихме вършим сходни разбори. Към този миг нямаме данни от нашите ползватели, че нямаме данни за евентуално спиране или понижаване на доставките, както за българия по този начин и за района.

От друга позиция сме длъжни да следим динамичната среда, с цел да може да реагираме навреме и да запазим в оптималната степен както семействата в България по този начин и промишлеността и да осигурим преноса на природен газ,

В реалност поради количествата, които са по-малко разполагаем сега в Чирен, има прочут риск при вероятно спиране или ограничение на доставките да се засегне пазарът в България. По-ниските количества вършат и тегленето на газ от хранилището по-трудно. Надявам се да не се стигне до вид за спор сред Русия и Украйна

- Има ли някакъв спешен проект, който се планува от Вашето сдружение при положение на прекъсване на газовите доставки от Русия?

Имаме спешен проект, имаме условие по Закона за енергетиката и правилник на Европейски Съюз за дейности, които могат да бъдат подхванати при положение на застрашаване или спиране на доставките до съответна страна членка. Имаме спешен проект за деяние, публикуван от министъра на енергетиката. Има условие по Наредба 10, която също е издадена от министъра на енергетиката. Има и директива за дейности в границите на „ Булгартрансгаз “.

Надявам се да не се стигне до такава обстановка. Ние ежечасно следим газовите потоци, наляганията на входните точки в нашата мрежа и имаме подготвеност да реагираме съгласно тези документи.

- Има ли някаква смяна от началото на годината?

Нямаме данни. Всички декларирани количества на входните точки се извършват по отношение на поръчките. Към сегашния миг ние не разполагаме нито с информация от ползвателите на нашата мрежа, нито на база наблюдаване на нашата система не разполагаме с някакви притеснителни данни.

- От съветска страна идвало ли е някакво известие за някакво вероятно спиране на доставки?

Под никаква форма не сме получавали такова известие. Дори и да има, би трябвало да бъде получен през „ Булгаргаз “ и, надлежно, съветската страна да ни предизвести нас като оператор.

- За какъв брой дни биха стигнали количествата в Чирен?

Това би било едно съмнение сега. Не би трябвало да се не помни, че ние сме обезпечили съответните различни направления и източници, както е по изисквание на Европейската комисия. Ние сега имаме задоволително свободен механически потенциал, който да бъде входен от страни членки на Европейски Съюз, а точно от Гърция при Сидерокастро, както и от Румъния, с цел да осигурим нужните количества освен за уязвимите консуматори.

- В края на минималната година съобщихте, че има техническа опция да се получават всичките контрактувани количества природен газ от Азербайжан, само че са нужни договаряния с другата страна. Дали към днешна дата има някакво развиване на тези договаряния?

За страдание, не разполагам с спомагателна информация, защото договарянията се водят сред фирмите, които са ги сключили, а ние не сме страна в тях.

- В чисто финансов и търговски аспект, каква беше 2021 година за „ Булгатранзгаз “ от позиция на количествата, които бяха употребявани в България и тези, които бяха транзитирани в страната?

2021 година е сполучлива. Имаме непрекъснат тренд на нарастване на потреблението на природен газ на територията на България. За цялата 2021 година потреблението е била 3,5 милиарда куб. м, в съпоставяне – през 2020 година са били 3,1 милиарда, а през 2019 година са били под 3 милиарда Също виждаме и нарастване на количествата, които се пренесли през трансграничните точки – към прилежащите нам страни. През 2021 година са над 10 милиарда куб. м, а през 2020 година са били 3,8 милиарда куб. м.

По отношение на финансовите резултати, 2021 година е сполучлива. Имаме 51% растеж в приходите на „ Булгартрансгаз “. В действителни числа – към момента са планирани данни, защото финансовият доклад ще бъде подготвен до края на месец март, само че 400 млн. доходи за 2020 година, за 2021 година – 605 млн. лева

- Какви са проектите на сдружението да се включи във водородната гражданска война, която следва. Какви планове залагате по този начин, че страната ни да отговори на нараснала консумация на водород в бъдеще?

„ Булгартрансгаз “ работи интензивно в изменящите се среда в границите на Зелената договорка и зелените сили. В рамките на 2021 година станахме членове на две интернационалните организации, които се занимават с водород. Активно работим и в границите на ENTSOG (тъй като съм член на Борда на директорите) във връзка с развиването и уговорката на операторите на мрежи за природен газ. Имаме взаимни планове с оператора на гръцката газопреносна мрежа за т.нар ретрофитинг на системите. Това, което се чака, е че от 2025 година на равнище европейски правилник ще има ангажимент за опция за най-малко 5% транспорт на водород през мрежите за транспорт на природен газ. Подали сме няколко плана за изследване в техническите благоприятни условия в тази сфера.

Ние сме подали план, който е включен във всички версии на Плана за възобновяване и резистентност – за създаване на водородопровод на територията на Маришкия басейн. Това е план за един водородопровод с дължина сред 125 и 135 км, който да свърже нашата газопреносна мрежа с плана ICGB и който да обезпечи опция за целия Маришки басейн - в началото за транспорт на природен газ блендиран, миксиран с водород и в следствие с водопровод, който е 100% подготвен за транспорт на водород. Считаме, че този план е извънредно значим за обезпечаване на електроенергийния микс за територията на България и в границите на прехода за нулеви излъчвания на въглероден диоксид. Това е т.нар колаут газа освен в България, само че и в границите на Европейски Съюз.