Ръстът на доходите на пенсионерите надхвърли инфлацията
На фона на бързия растеж на цените през второто тримесечие на 2022 година главният въпрос, който си задават специалистите и политиците, е дали приходите на популацията съумяват да догонят инфлацията или в противен случай - за първи път от десетилетия в България има действително обедняване.
Въпреки че динамичността на цялостната палитра на приходите дава по-малко еднопосочен отговор на въпроса с действителното обедняване, те също са мотив за терзание, изключително поради прогнозите за продължаващ растеж на инфлацията, се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Най-общо от последните данни за приходите можем да изведем няколко съществени извода:
Ръстът на междинния приход на разположение от домакинство през второто тримесечие е 16,5%. Същевременно междинният ритъм на повишаване на потребителските цени на годишна база през месеците април, май и юни е бил 15,6%. С други думи, към средата на годината растежът на приходите към момента изпреварва този на инфлацията, само че с доста малко. Доколкото през юли годишният показател на потребителски цени макар ограниченията, ориентирани към обособени артикули, доближи 17,3%, то не е изключено инфлацията през идващото тримесечие да надвиши покачването на приходите, регистрират специалистите на ИПИ.
Според тях при приходите от разнообразни източници се следят доста разнообразни темпове на напредък. Докато растежът при приходите от пенсии е 39%, то при тези от работна заплата покачването е със 7,7%, от независима претовареност – с 1,7%. Ударното покачване на пенсиите през последната година води до доста надхвърляне на инфлацията при приходите на пенсионерите, само че това не важи за работещите – таман в противен случай, при тях покачването е два пъти по-малко от това на цените.
Ръстът на приходите от обществена помощ е 5,2% на годишна база. Въпреки че покачванията на пенсиите съумяват да поддържат долния завършек на доходната конструкция (повечето пенсионери се разполагат във 2-4 рентабилен децил), очевидно липсват задоволително ограничения за покачване на приходите на най-бедните.
Ще има ли ново повишаване на инфлацията до края на годината
В резултат семействата, които и преди са имали най-ограничени приходи, страдат най-вече от растежа на цените, а тяхната покупателна дарба се свива най-бързо. Това за следващ път сочи към острата потребност от преформулиране и по-прецизно таргетиране на обществените разноски към най-нуждаещите се.
На фона на покачване на приходите с 16,5%, разноските порастват със 17,8% на годишна база.
istock
С други думи опциите за ползване на семействата се свиват. Това проличава и в показаните от Национален статистически институт промени в количествата употребявани артикули, където спад се следи при хляба, зеленчуците, месото, млякото – съвсем всички съществени сегменти на фундаменталното изхранване.
Същевременно се трансформира и общата конструкция на разноските с покачване на каузи на разноските за храна и превоз. Домакинствата редуцират разноските си до стоките и услугите „ от първа нужда “, само че точно при тях цените порастват най-бързо (по последни данни +24% на годишна база при храните, +31% при транспорта), което в допълнение лимитира опциите за ползване.
Общият обзор на приходите и разноските на семействата сочи, че измененията в икономическите условия и бързият растеж на потребителските цени имат забележителен отрицателен резултат. От една страна работодателите са под напън да усилват заплатите на чиновниците си най-малко до темпа на покачване на цените, само че от друга идващото държавно управление е изправено пред нелеката задача да предефинира обществени политики по този начин, че да поддържа приходите на най-бедните.
Въпреки че динамичността на цялостната палитра на приходите дава по-малко еднопосочен отговор на въпроса с действителното обедняване, те също са мотив за терзание, изключително поради прогнозите за продължаващ растеж на инфлацията, се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Най-общо от последните данни за приходите можем да изведем няколко съществени извода:
Ръстът на междинния приход на разположение от домакинство през второто тримесечие е 16,5%. Същевременно междинният ритъм на повишаване на потребителските цени на годишна база през месеците април, май и юни е бил 15,6%. С други думи, към средата на годината растежът на приходите към момента изпреварва този на инфлацията, само че с доста малко. Доколкото през юли годишният показател на потребителски цени макар ограниченията, ориентирани към обособени артикули, доближи 17,3%, то не е изключено инфлацията през идващото тримесечие да надвиши покачването на приходите, регистрират специалистите на ИПИ.
Според тях при приходите от разнообразни източници се следят доста разнообразни темпове на напредък. Докато растежът при приходите от пенсии е 39%, то при тези от работна заплата покачването е със 7,7%, от независима претовареност – с 1,7%. Ударното покачване на пенсиите през последната година води до доста надхвърляне на инфлацията при приходите на пенсионерите, само че това не важи за работещите – таман в противен случай, при тях покачването е два пъти по-малко от това на цените.
Ръстът на приходите от обществена помощ е 5,2% на годишна база. Въпреки че покачванията на пенсиите съумяват да поддържат долния завършек на доходната конструкция (повечето пенсионери се разполагат във 2-4 рентабилен децил), очевидно липсват задоволително ограничения за покачване на приходите на най-бедните.
Ще има ли ново повишаване на инфлацията до края на годината
В резултат семействата, които и преди са имали най-ограничени приходи, страдат най-вече от растежа на цените, а тяхната покупателна дарба се свива най-бързо. Това за следващ път сочи към острата потребност от преформулиране и по-прецизно таргетиране на обществените разноски към най-нуждаещите се.
На фона на покачване на приходите с 16,5%, разноските порастват със 17,8% на годишна база.
istock С други думи опциите за ползване на семействата се свиват. Това проличава и в показаните от Национален статистически институт промени в количествата употребявани артикули, където спад се следи при хляба, зеленчуците, месото, млякото – съвсем всички съществени сегменти на фундаменталното изхранване.
Същевременно се трансформира и общата конструкция на разноските с покачване на каузи на разноските за храна и превоз. Домакинствата редуцират разноските си до стоките и услугите „ от първа нужда “, само че точно при тях цените порастват най-бързо (по последни данни +24% на годишна база при храните, +31% при транспорта), което в допълнение лимитира опциите за ползване.
Общият обзор на приходите и разноските на семействата сочи, че измененията в икономическите условия и бързият растеж на потребителските цени имат забележителен отрицателен резултат. От една страна работодателите са под напън да усилват заплатите на чиновниците си най-малко до темпа на покачване на цените, само че от друга идващото държавно управление е изправено пред нелеката задача да предефинира обществени политики по този начин, че да поддържа приходите на най-бедните.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ