На днешния ден веем знамена и пеем патриотични песни. Телевизиите

На днешния ден веем флагове и пеем патриотични песни. Телевизиите канят разнообразни общественици и мислители, които ни морализаторстват и цитират Ботев, Вазов и Левски. Отново се дебатира по тематиката Русия или Европа, само че и още веднъж рядко виждам хора като Камен Донев (единственото свястно нещо в ефира тази сутрин), който без капка срам и позор сподели нещата в прав текст:

“Не разбирам този телешки възторг да се веем по чужбината и да желаеме да сме угодни там? ” (бел.авт. – леко перефразиран).

Та употребявам това изявление с прелестния същински българин, с цел да напиша няколко реда за смисъла на патриотизма.

Всички в миналото в учебно заведение сме чели сред редовете за Санстефанския кротичък контракт. И свързваме Освобождението с него. Но какъв брой хора знаят действително какъв брой време този контракт, този същински Национален блян, е просъществувал?

Ето малко обстоятелства:

Член 6-ти гласи: „ България ще бъде самостоятелно, подвластно княжество, с национално християнско държавно управление и национална милиция “. Същият този член 6-ти дефинира и границите на българската страна: на запад следва остарялата сръбско-турската граница, включваща  Вранянската сподели до планинската верига Карадаг. След това границата завива на запад към Кораб планина, следвайки западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската сподели. Продължава на юг по долината на река Дрин, оставя в българска територия Корча и Дебър и стига до планината Грамос, откъдето завива на изток до устието на река Вардар. Границата минава северно от Солун и Атонския полуостров и излиза на морския бряг от устието на река Струма до Порто Лагос, откъдето завива на североизток към Родопите, трансферира река Марица северно от Одрин, след което включва цяла Странджа и излиза на черноморския бряг. Северната граница доближава до Мангалия, откъдето по южната граница на Тулчанския санджак  доближава Расово на дунавския бряг. Река Дунав резервира граничния си статут.

Санстефанска България е в цялостно сходство с изконните етнически територии на България, с едно изключение – Северна Добруджа. Тя е изтъргувана от Русия за отплата за Румъния предвид на прекосяването още веднъж на Бесарабия под съветски надзор. Налице е една огромна славянска страна – България. Точно тук се появява и огромният проблем и последвалото всеобщо отчаяние след Берлинския конгрес.

До тук всичко звучи като една добре позната история и  въпросът за границите на новата славянска страна остава на назад във времето. За да си отговорим на този въпрос, би трябвало да се върнем една година обратно и да надникнем по-конкретно в дипломатическите връзки и поетите задължения от Русия към останалите велики сили. Ангажименти, без които провеждането на последната Руско-турска война би било невероятно.

Райхщадско споразомение – Съгласно съветския текст на това съглашение, в случай че се реализира победа над Турция, Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че на Балканите няма да се сътвори огромна славянска страна. 

Погледнахте ли добре страните, които разпарчатосват България? Така самоуверено наричани от актуалните ръководещи „ евроатлантически сътрудници “, разделят майка от наследник, татко от щерка. Обричат скъпата ни Родина на десетилетия кръвопролитни войни за Национално обединяване. Стотици хиляди жертви на бойното поле, с цел да поправят една непоправима неправда. Довършена самоуверено с Ньойския контракт (който апропо изтече, а пък аз не видях някой от Народното събрание или Министерски съвет, да обърна внимание и да повдигна тематиката пред „ евроатлантическите сътрудници “).

Същите тези през днешния ден не ни пускат и в Шенген. И ни третират като страна от третия свят, само че нашите политици вървят да си вършат селфита и да „ се гушкат “ с водачите - наследници на главорезите ни в предишното.

Та да си дойдем на тематиката „ национализъм “. Не евроатлантизмът или евразийството са пътищата ни напред. Единствено нашият, българският народен блян би трябвало да е водещ. Ние се топим, децата ни бягат на открито, с цел да живеят почтено, тъй като тук към този момент това е невероятно.

Избиваме се, нарушителите вървят безнаказано по улиците, само че пък политиците ни са закачили портретите на Ботев и Левски над бюрата си. Ликовете на същите тези светли персони, които дадоха живота си за Отечеството ни, което точно политиците, дали обещание смяна, трансфораха във васална територия, 146 години след по този начин лелеяното Освобождение.

И ще ви кажа какво е за мен патриотизма – да обичаш напук страна, която не съществува. Да си тук, без значение, че си бежанец в личната си Родина. Да правиш положително, макар лошотията и издигнатата в фетиш сентенция: „ Не е значимо аз да съм добре, значимото е Вуте да е зле “. Да помагаш, без значение от простотията, проклетията, маргинализирането, отключени от безхаберието на властимащите, които третират народа като васал, а не като лични сънародници.

И да – поздравявам хората с национални носии, които играят хора, които се татуират с национални герои или се загръщат с националното знаме. Те най-малко влагат нещо българско в всекидневието си, в мислите си, по телата си. Дали е идеало-осъзнато? Не съм сигурна. Но най-малко нещо българско явно има в сърцата им. За разлика от мандатоносителите, които пикираха от Канада, Брюксел и Съединени американски щати и като марокански скакалци минават безжалостно през България!