Гай Юлий Цезар пресича Рубикон и става неоспорим господар на римския свят
На днешния ден през 49 година пр.н.е. Гай Юлий Цезар пресича Рубикон.
Рубикон (на латински: Rubico; на италиански: Rubicone) е река в Италия, която се влива в Адриатическо море на север от град Римини при град Белария. Извира близо до град Соляно ал Рубиконе. До 42 година пр.н.е. служи за граница сред Италия (на юг) и римската провинция Цизалпийска Галия (на север).
Известна е в историята най-вече с израза "Alea iacta est " - безусловно "Жребият е хвърлен. ", което значи да вземеш решение, от което няма връщане обратно. По времето, когато Юлий Цезар бил проконсул, по закон проконсулът имал право да оглавява войската единствено до рамките на Италия. Когато той пресича Рубикон на 10 януари през 49 година пр.Хр., по всеобщо мнение той нарушава закона и военният спор става неминуем. Според Светоний изрича известната фраза "Аlea iacta est " ( "Жребият е хвърлен. ").
С пресичането на реката стартира революция, която Юлий Цезар печели.
През 50 пр.н.е. Сенатът, воден от Помпей, подрежда на Цезар да разпусне армията си и да се върне в Рим, защото неговият мандат като проконсул е изминал. Освен това, Сенатът му не разрешава да се кандидатира за втори консулат in absentia (в отсъствие). Цезар счита, че ще бъде преследван правосъдно и политически стеснен, в случай че влезе в Рим без имунитета на консул или без властта на неговата войска. Помпей упреква Цезар в непокорство и измяна. На 10 януари 49 пр.н.е. Цезар минава река Рубикон (граничния лимит с Италия) единствено с един легион и възпламенява искрата на гражданската война. При пресичането на Рубикон, Плутарх оповестява, че Цезар цитира атинския драматург Менандър на гръцки, казвайки "нека жребият бъде хвърлен ". Светоний дава латинския подобен еквивалент на този израз "Аlea iacta est " - "жребият е хвърлен. "
Римският военачалник, политически водач и публицист Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar) (13 юли 100 година пр.н.е. или 102 година пр.н.е. - 15 март 44 година пр.н.е.), е една от най-влиятелните персони в международната история. Цезар изиграва значима роля в трансформацията на Римската република в принципат.
Принципатът (на латински: Principat) е конвенционален термин в историческата литература за обозначаване на откритата форма на държавно ръководство в Древния Рим в интервала на ранната Римска империя (27 година пр.н.е. - 193 година пр.н.е., до 284 г.). Създадена е от Октавиан Август (наследникът на Юлий Цезар ), който получава от Сената почетната купа Август (Augustus) през 27 пр.н.е. Това е характерна форма на монархия, при която официално съществуват републикански институции, само че владетелят има императорска власт, и се назовава принцепс (princeps). Той се смята за " пръв измежду равни " (Primus inter pares) измежду останалите сенатори. Времево обгръща интервала от ръководството на Юлиево-Клавдиевата династия, Първа Флавиева династия (Веспасиан, Тит и Домициан) и династията на Антонините.
Политик, правилен на популарската традиция (партията на народа), Цезар дружно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей образува неофициалния Първи триумвират, който господства римската политика за няколко години. Негова съпротива са ортиматите отпред с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е отпред на римската агресия в Галия, която уголемява римския свят до Северно море, а също и на първото римско настъпление в Британия през 55 година пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в връзките с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 година пр.н.е., Цезар стартира революция, от която излиза като безспорен стопанин на римския свят.
След като поема ръководството, Цезар стартира интензивни промени в римското общество и страна. Провъзгласен е за доживотен деспот (Dictator perpetuo) и завладява цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар - Марк Юний Брут, и група сенатори да убият диктатора на мартенските иди (15 март) на 44 година пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят естественото ръководство на Републиката, само че провокират нова революция, която води до определяне на непрекъсната автокрация от страна на осиновения Цезаров правоприемник Гай Октавиан. През 42 година пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.
Цезар е считан през целия си живот за един от най-хубавите оратори и създатели на прозаичност в Рим - даже Цицерон приказва благосклонно за реториката и стила на Цезар, а езикът му се счита за пример на класическия латински.
Сред неговите най-известни съчинения са погребалната тирада за вуйна му по бащина линия Юлия и Срещу Катон (Anticato), документ, написан, с цел да очерни репутацията на Катон и да отговори на записките на Цицерон за Катон. По-голяма част от неговите произведения и речи са изгубени.
Рубикон (на латински: Rubico; на италиански: Rubicone) е река в Италия, която се влива в Адриатическо море на север от град Римини при град Белария. Извира близо до град Соляно ал Рубиконе. До 42 година пр.н.е. служи за граница сред Италия (на юг) и римската провинция Цизалпийска Галия (на север).
Известна е в историята най-вече с израза "Alea iacta est " - безусловно "Жребият е хвърлен. ", което значи да вземеш решение, от което няма връщане обратно. По времето, когато Юлий Цезар бил проконсул, по закон проконсулът имал право да оглавява войската единствено до рамките на Италия. Когато той пресича Рубикон на 10 януари през 49 година пр.Хр., по всеобщо мнение той нарушава закона и военният спор става неминуем. Според Светоний изрича известната фраза "Аlea iacta est " ( "Жребият е хвърлен. ").
С пресичането на реката стартира революция, която Юлий Цезар печели.
През 50 пр.н.е. Сенатът, воден от Помпей, подрежда на Цезар да разпусне армията си и да се върне в Рим, защото неговият мандат като проконсул е изминал. Освен това, Сенатът му не разрешава да се кандидатира за втори консулат in absentia (в отсъствие). Цезар счита, че ще бъде преследван правосъдно и политически стеснен, в случай че влезе в Рим без имунитета на консул или без властта на неговата войска. Помпей упреква Цезар в непокорство и измяна. На 10 януари 49 пр.н.е. Цезар минава река Рубикон (граничния лимит с Италия) единствено с един легион и възпламенява искрата на гражданската война. При пресичането на Рубикон, Плутарх оповестява, че Цезар цитира атинския драматург Менандър на гръцки, казвайки "нека жребият бъде хвърлен ". Светоний дава латинския подобен еквивалент на този израз "Аlea iacta est " - "жребият е хвърлен. "
Римският военачалник, политически водач и публицист Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar) (13 юли 100 година пр.н.е. или 102 година пр.н.е. - 15 март 44 година пр.н.е.), е една от най-влиятелните персони в международната история. Цезар изиграва значима роля в трансформацията на Римската република в принципат.
Принципатът (на латински: Principat) е конвенционален термин в историческата литература за обозначаване на откритата форма на държавно ръководство в Древния Рим в интервала на ранната Римска империя (27 година пр.н.е. - 193 година пр.н.е., до 284 г.). Създадена е от Октавиан Август (наследникът на Юлий Цезар ), който получава от Сената почетната купа Август (Augustus) през 27 пр.н.е. Това е характерна форма на монархия, при която официално съществуват републикански институции, само че владетелят има императорска власт, и се назовава принцепс (princeps). Той се смята за " пръв измежду равни " (Primus inter pares) измежду останалите сенатори. Времево обгръща интервала от ръководството на Юлиево-Клавдиевата династия, Първа Флавиева династия (Веспасиан, Тит и Домициан) и династията на Антонините.
Политик, правилен на популарската традиция (партията на народа), Цезар дружно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей образува неофициалния Първи триумвират, който господства римската политика за няколко години. Негова съпротива са ортиматите отпред с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е отпред на римската агресия в Галия, която уголемява римския свят до Северно море, а също и на първото римско настъпление в Британия през 55 година пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в връзките с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 година пр.н.е., Цезар стартира революция, от която излиза като безспорен стопанин на римския свят.
След като поема ръководството, Цезар стартира интензивни промени в римското общество и страна. Провъзгласен е за доживотен деспот (Dictator perpetuo) и завладява цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар - Марк Юний Брут, и група сенатори да убият диктатора на мартенските иди (15 март) на 44 година пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят естественото ръководство на Републиката, само че провокират нова революция, която води до определяне на непрекъсната автокрация от страна на осиновения Цезаров правоприемник Гай Октавиан. През 42 година пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.
Цезар е считан през целия си живот за един от най-хубавите оратори и създатели на прозаичност в Рим - даже Цицерон приказва благосклонно за реториката и стила на Цезар, а езикът му се счита за пример на класическия латински.
Сред неговите най-известни съчинения са погребалната тирада за вуйна му по бащина линия Юлия и Срещу Катон (Anticato), документ, написан, с цел да очерни репутацията на Катон и да отговори на записките на Цицерон за Катон. По-голяма част от неговите произведения и речи са изгубени.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ