Учредителното събрание в Търново приема Търновската конституция
На днешния ден през 1879 година Учредителното заседание в Търново гласоподава и приема Търновската конституция - първата конституция на България.
Създадена е след конституциите на прилежащите ни Гърция, Сърбия и Румъния, само че в традицията на българските интелектуалци от освободителните битки и с присъединяване на юристи и други българи, получили висшето си обучение във водещи университети в Европа.
Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско управление и е координиран с български общественици и съветска имперска комисия.
Учредителното заседание, свикано на 10/23 януари 1879 година, внася огромни промени в Проекта, в това число смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи – на либералите (младите) и на консерваторите (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.
С Търновската конституция се укрепват юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението през 1878 година. Съгласно член 4 „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество. “ Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприконсовеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си и с демократичен темперамент, Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната собственост като основа на индустриалните и публични връзки. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружаване и други.
От друга страна, съгласно Конституцията си Българското княжество се дефинира като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, само че той има водеща роля. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – член 152), а правосъдната работи отново от негово име - правилото за разделяне на властите не е поредно извършен. Няма глава за правосъдната власт (като гаранция за правова държава), няма надзор за сходство на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на страната се назовават „ жители “ (на монарха).
С промените на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се понижават правата на Народното събрание и се ускорява монархическата власт. След оповестяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признание от страна на другите страни на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „ княжество “, „ княз “ и производните им са сменени с „ царство “, „ цар “ и производните им. След тези промени Търновската конституция става необятно известна като „ Сребърната конституция “. Текстът на конституцията и подписите на депутатите са ситуирани върху 48 листа, украсени с винетка, останалите листа са празни. Корицата на книжното тяло е от кожа, лицевата страна е покрита с компактен сребърен обков, с флорални претекстове, вградени са 25 броя скъпоценни камъни с друга величина и цвят – бели рубини, зелени изумруди и червени рубини. Освен това, поправката от 1911 година на член 17 дава право на монарха и държавното управление да подписват секрети контракти без единодушието на Народното събрание.
Конституционно откритият ред в Княжество България е неведнъж потъпкван. През 1881 г. Конституцията е краткотрайно суспендирана (спряна), през 1923 г. е осъществен боен прелом, а след 19 май 1934 г. дълги години страната се ръководи с наредби-закони при в действителност суспендирана конституция.
Дошлото на власт след 9 септември 1944 година държавно управление на Отечествения фронт обявява желанието си да възвърне Търновската конституция, само че това не е осъществено.
На 4 декември 1947 година Конституцията на Българското княжество е сменена с Конституцията на Народна република България.
Създадена е след конституциите на прилежащите ни Гърция, Сърбия и Румъния, само че в традицията на българските интелектуалци от освободителните битки и с присъединяване на юристи и други българи, получили висшето си обучение във водещи университети в Европа.
Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско управление и е координиран с български общественици и съветска имперска комисия.
Учредителното заседание, свикано на 10/23 януари 1879 година, внася огромни промени в Проекта, в това число смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи – на либералите (младите) и на консерваторите (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.
С Търновската конституция се укрепват юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението през 1878 година. Съгласно член 4 „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество. “ Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприконсовеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си и с демократичен темперамент, Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната собственост като основа на индустриалните и публични връзки. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружаване и други.
От друга страна, съгласно Конституцията си Българското княжество се дефинира като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, само че той има водеща роля. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – член 152), а правосъдната работи отново от негово име - правилото за разделяне на властите не е поредно извършен. Няма глава за правосъдната власт (като гаранция за правова държава), няма надзор за сходство на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на страната се назовават „ жители “ (на монарха).
С промените на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се понижават правата на Народното събрание и се ускорява монархическата власт. След оповестяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признание от страна на другите страни на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „ княжество “, „ княз “ и производните им са сменени с „ царство “, „ цар “ и производните им. След тези промени Търновската конституция става необятно известна като „ Сребърната конституция “. Текстът на конституцията и подписите на депутатите са ситуирани върху 48 листа, украсени с винетка, останалите листа са празни. Корицата на книжното тяло е от кожа, лицевата страна е покрита с компактен сребърен обков, с флорални претекстове, вградени са 25 броя скъпоценни камъни с друга величина и цвят – бели рубини, зелени изумруди и червени рубини. Освен това, поправката от 1911 година на член 17 дава право на монарха и държавното управление да подписват секрети контракти без единодушието на Народното събрание.
Конституционно откритият ред в Княжество България е неведнъж потъпкван. През 1881 г. Конституцията е краткотрайно суспендирана (спряна), през 1923 г. е осъществен боен прелом, а след 19 май 1934 г. дълги години страната се ръководи с наредби-закони при в действителност суспендирана конституция.
Дошлото на власт след 9 септември 1944 година държавно управление на Отечествения фронт обявява желанието си да възвърне Търновската конституция, само че това не е осъществено.
На 4 декември 1947 година Конституцията на Българското княжество е сменена с Конституцията на Народна република България.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ