Убит е Георги Бенковски
На днешния ден България губи един от най-великите си революционери – Гаврил Груев Хлътев, който остава в историята под името Георги Бенковски.
Бенковски е погубен след изменничество, пронизан от патрона на Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Великият българин е предаден от дядо Вълю и умира в Тетевенския балкан, край река Костина. Като доказателство за гибелта му, главата му е отрязана и изпратена в София. Очевидец на гибелта на Бенковски е Захарий Стоянов, който разказва всичко в епохалната си книга „ Записки по българските въстания”.
Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година Има две сестри — Куна и Василя. Има тежко детство, татко му Грую Хлътев, малък и честен търговец, умира през 1848 и това принуждава Гаврил да учи единствено до трети клас в Основното Копривщенско учебно заведение, а по-късно майка му го дава да учи поминък — терзийство. По-късно, незадоволен от тази вероятност, става абаджийски чирак, след това се отделя от майстора си и самичък се залавя с търговия. Обикаля огромните пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има огромен триумф, печели и харчи доста, само че претърпява неочаквани обрати, които трансформират мисленето му и отношението му към живота и пътя, който би трябвало да следва един човек.
Според неговите лични думи пред Захарий Стоянов човек би трябвало да умее да лъже, с цел да бъде сполучлив търговец. В продължение на 10 години живее на разнообразни места в Ориента — Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той интензивно се включва в подхванатите от българската революционна емиграция дейности по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което само в ръководения от него IV революционен окръг избухва същински, а жестокото му потушаване довежда до оповестяване на Руско-турската освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да я има през днешния ден България е голяма.
В град Букурещ той се среща със Стоян Заимов и се възпламенява по революционното дело. През лятото на 1875 година той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се провокира ужас в Османската империя. В последна сметка атентатът не е сбъднат. Когато схваща, че в Копривщица към този момент се бият, Бенковски афишира въстанието и в Панагюрище, след което бързо образува чета и потегля да подвига и близките села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия район и съумява да активизира и стимулира доста въстаници, играе централна роля във военните дейности на въстанието. Към четата се включват дори шестима хървати от Далмация и един германец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан-Далматинеца, е последният им байрактар.
След потушаването на въстанието Бенковски бяга в Тетевенския балкан, където е предаден и погубен.
Източник: Уикипедия
Бенковски е погубен след изменничество, пронизан от патрона на Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Великият българин е предаден от дядо Вълю и умира в Тетевенския балкан, край река Костина. Като доказателство за гибелта му, главата му е отрязана и изпратена в София. Очевидец на гибелта на Бенковски е Захарий Стоянов, който разказва всичко в епохалната си книга „ Записки по българските въстания”.
Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година Има две сестри — Куна и Василя. Има тежко детство, татко му Грую Хлътев, малък и честен търговец, умира през 1848 и това принуждава Гаврил да учи единствено до трети клас в Основното Копривщенско учебно заведение, а по-късно майка му го дава да учи поминък — терзийство. По-късно, незадоволен от тази вероятност, става абаджийски чирак, след това се отделя от майстора си и самичък се залавя с търговия. Обикаля огромните пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има огромен триумф, печели и харчи доста, само че претърпява неочаквани обрати, които трансформират мисленето му и отношението му към живота и пътя, който би трябвало да следва един човек.
Според неговите лични думи пред Захарий Стоянов човек би трябвало да умее да лъже, с цел да бъде сполучлив търговец. В продължение на 10 години живее на разнообразни места в Ориента — Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той интензивно се включва в подхванатите от българската революционна емиграция дейности по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което само в ръководения от него IV революционен окръг избухва същински, а жестокото му потушаване довежда до оповестяване на Руско-турската освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да я има през днешния ден България е голяма.
В град Букурещ той се среща със Стоян Заимов и се възпламенява по революционното дело. През лятото на 1875 година той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се провокира ужас в Османската империя. В последна сметка атентатът не е сбъднат. Когато схваща, че в Копривщица към този момент се бият, Бенковски афишира въстанието и в Панагюрище, след което бързо образува чета и потегля да подвига и близките села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия район и съумява да активизира и стимулира доста въстаници, играе централна роля във военните дейности на въстанието. Към четата се включват дори шестима хървати от Далмация и един германец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан-Далматинеца, е последният им байрактар.
След потушаването на въстанието Бенковски бяга в Тетевенския балкан, където е предаден и погубен.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ