Елисавета Багряна и Боян Пенев: Една свята и грешна любов
На днешната дата - 23 март, 1991 година от този свят си отива една от най-обаятелните, колоритни и въздействащи поетеси в историята на българската поезия - Елисавета Багряна. Нейната лирика е може би най-женската, най-нежната и проникновена лирика, която литературната класика на България в миналото е познавала.
Светът на Багряна е магнетичен, грабващ, завладяващ, изплетен от любов и възторзи, от пламенни копнежи и неуморен полет на духа, от нежна, любовна мечтателност и мъжествена смелост, от пленителна женственост и всепобеждаваща непримиримост, от огнено жизнелюбие и неописуемо дръзновение пред горчивите, от време на време убийствени стрели на живота. Един безконечен лиричен свят, обединен и в същото време спорен.
Нейните стихове са извънредно прочувствени, непокорен и по едно и също време с това – мощно споени с традицията. Названието на първата ѝ стихосбирка " Вечната и святата " е симптоматично за творчеството ѝ – дамата в нейната поезия е спорна – по едно и също време безконечна, свята и неверна – просто жена. Жена, която когато обича, обича с цялата си душа! Душа на птица. На жена!
И няма по какъв начин да е другояче. Голямата ѝ обич е толкоз неверна, колкото и свята. Една обречена, безумна, невъзможна, разтърсваща, изгаряща всичко по пътя си, обич.
Такава е любовта сред Елисавета Багряна и проф. Боян Пенев – двойката, която съумя да победи публичните предубеждения и персоналните бариери, само че не и гибелта, която от време на време идва най-неочаквано.
Когато през 1924 година ги застига любовта, и двамата са женени – той за поетесата Дора Габе, а тя за царски офицер, от който има 5-годишен наследник.
Поетесата не може да удържи на пламенния ентусиазъм и се хвърля в обятията на влюбения до лудост в нея книжовен критик.
Лудата ѝ пристрастеност към Боян води двамата в частна квартира и през 1926 година съумява да получи бракоразвод. Влюбените се впускат в проекти за взаимен живот. Бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е планувано за 15 юли 1927 година, само че единствено месец преди този момент Боян Пенев ненадейно издъхва.
Така приключва тази бурна и къса обич. А красивото и откровено другарство сред Елисавета Багряна и Дора Габе, последвало след нея, е единствено един хубав и обикновен щрих към нейния митологичен нюанс.
Багряна продължава да обича живота и да усеща неговата непреходна, и безконечна красота. Стиховете ѝ са все по този начин пропити от нежната хубост и женственост на едно сърце, родено да обича, да копнее, да живее своя земен живот смело и пълнокръвно.
А по какъв начин е обичал Боян Пенев своята Лиза, както той наричал Елисавета Багряна, може да почувствате от неговото писмо до нея – писмо, останало във времето, с цел да нашепва за една трагична, само че огромна обич:
Mила Лиза, нямам никаква ненаситност да пиша писма. Какво бих могъл да ти кажа даже в най-дългото, най-подробното писмо? Само това, че те обичам доста, че не съм те не запомнил и не ще те не помни, че в този момент те обичам все така мощно, както и преди. Но бих ли могъл с обичта си да понижа тъгата ти?
Искам да те видя, да бъда с тебе уединено – не с цел да ти кажа нещо изключително, а по този начин – да те усещам от близко. Това предпочитание ужасно ме изтезава. Толкова доста желая да те видя, че стартирам да имам вяра в чудеса, чакам нещо необикновено, невероятно. Ако в нас самите, в душите ни, няма загради посред ни, какво значение могат да имат външните загради. Обичта ни ще ги победи – ще ги победи и времето.
Мъчително ми е да пребивавам в тази реалност. Не се срещам с приятелите си, не тъй като авансово съм взел някакво решение, а тъй като не мога да ги претърпявам. Обикновено заставам в къщи затворен, работя – тъгата ми не разрешава да се съсредоточа. Често чукат на вратата ми – но никому не разтварям – не ми се приказва с никого.
Искам да ти кажа – с М. избягвай да разговаряш за мен и за нашите връзки. М. носи със себе си някаква отрова – допустимо е диалогът с нея да те изтезава – а аз не желая да се измъчваш, когато мислиш за мен. Искам единствено едно: да ме обичаш – и таз твоя любов – както и моята – да ти носи единствено наслада – не да убива, а да закрепя вярата и волята ти.
Не се отчайвай – не губи равновесие – бъди мощна. Предпочитай да страдаш – а не да се унижаваш. Знай, че навсякъде, във всичките ти пътища съм с теб – нито за момент не те оставям сама в мисълта си – вярвай: ще мине време, ще бъдем още веднъж дружно, ще забравим всички настоящи паники и неприятности.
Все си мисля по какъв начин и де бихме могли да се срещнем в този момент. Имам усещане, че всички ни наблюдават – дори и нашите положителни другари. Едни от тях се изразили за нас: " Искат да ни заблуждават ".
Приятелите по никой метод не желаят да бъдат заблудени – не желаят дори за момент да си затворят очите. Ще умрат от любознание, само че няма да се успокоят, до момента в който не схванат какво става посред ни. И това ще мине. Ще остане единствено хубавото.
Моето измъчено дете – целувам те доста, доста. Не ме забравяй и не се отчайвай.
Tвоя Боян
Ноември 1925 година, четвъртък
Светът на Багряна е магнетичен, грабващ, завладяващ, изплетен от любов и възторзи, от пламенни копнежи и неуморен полет на духа, от нежна, любовна мечтателност и мъжествена смелост, от пленителна женственост и всепобеждаваща непримиримост, от огнено жизнелюбие и неописуемо дръзновение пред горчивите, от време на време убийствени стрели на живота. Един безконечен лиричен свят, обединен и в същото време спорен.
Нейните стихове са извънредно прочувствени, непокорен и по едно и също време с това – мощно споени с традицията. Названието на първата ѝ стихосбирка " Вечната и святата " е симптоматично за творчеството ѝ – дамата в нейната поезия е спорна – по едно и също време безконечна, свята и неверна – просто жена. Жена, която когато обича, обича с цялата си душа! Душа на птица. На жена!
И няма по какъв начин да е другояче. Голямата ѝ обич е толкоз неверна, колкото и свята. Една обречена, безумна, невъзможна, разтърсваща, изгаряща всичко по пътя си, обич.
Такава е любовта сред Елисавета Багряна и проф. Боян Пенев – двойката, която съумя да победи публичните предубеждения и персоналните бариери, само че не и гибелта, която от време на време идва най-неочаквано.
Когато през 1924 година ги застига любовта, и двамата са женени – той за поетесата Дора Габе, а тя за царски офицер, от който има 5-годишен наследник.
Поетесата не може да удържи на пламенния ентусиазъм и се хвърля в обятията на влюбения до лудост в нея книжовен критик.
Лудата ѝ пристрастеност към Боян води двамата в частна квартира и през 1926 година съумява да получи бракоразвод. Влюбените се впускат в проекти за взаимен живот. Бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е планувано за 15 юли 1927 година, само че единствено месец преди този момент Боян Пенев ненадейно издъхва.
Така приключва тази бурна и къса обич. А красивото и откровено другарство сред Елисавета Багряна и Дора Габе, последвало след нея, е единствено един хубав и обикновен щрих към нейния митологичен нюанс.
Багряна продължава да обича живота и да усеща неговата непреходна, и безконечна красота. Стиховете ѝ са все по този начин пропити от нежната хубост и женственост на едно сърце, родено да обича, да копнее, да живее своя земен живот смело и пълнокръвно.
А по какъв начин е обичал Боян Пенев своята Лиза, както той наричал Елисавета Багряна, може да почувствате от неговото писмо до нея – писмо, останало във времето, с цел да нашепва за една трагична, само че огромна обич:
Mила Лиза, нямам никаква ненаситност да пиша писма. Какво бих могъл да ти кажа даже в най-дългото, най-подробното писмо? Само това, че те обичам доста, че не съм те не запомнил и не ще те не помни, че в този момент те обичам все така мощно, както и преди. Но бих ли могъл с обичта си да понижа тъгата ти?
Искам да те видя, да бъда с тебе уединено – не с цел да ти кажа нещо изключително, а по този начин – да те усещам от близко. Това предпочитание ужасно ме изтезава. Толкова доста желая да те видя, че стартирам да имам вяра в чудеса, чакам нещо необикновено, невероятно. Ако в нас самите, в душите ни, няма загради посред ни, какво значение могат да имат външните загради. Обичта ни ще ги победи – ще ги победи и времето.
Мъчително ми е да пребивавам в тази реалност. Не се срещам с приятелите си, не тъй като авансово съм взел някакво решение, а тъй като не мога да ги претърпявам. Обикновено заставам в къщи затворен, работя – тъгата ми не разрешава да се съсредоточа. Често чукат на вратата ми – но никому не разтварям – не ми се приказва с никого.
Искам да ти кажа – с М. избягвай да разговаряш за мен и за нашите връзки. М. носи със себе си някаква отрова – допустимо е диалогът с нея да те изтезава – а аз не желая да се измъчваш, когато мислиш за мен. Искам единствено едно: да ме обичаш – и таз твоя любов – както и моята – да ти носи единствено наслада – не да убива, а да закрепя вярата и волята ти.
Не се отчайвай – не губи равновесие – бъди мощна. Предпочитай да страдаш – а не да се унижаваш. Знай, че навсякъде, във всичките ти пътища съм с теб – нито за момент не те оставям сама в мисълта си – вярвай: ще мине време, ще бъдем още веднъж дружно, ще забравим всички настоящи паники и неприятности.
Все си мисля по какъв начин и де бихме могли да се срещнем в този момент. Имам усещане, че всички ни наблюдават – дори и нашите положителни другари. Едни от тях се изразили за нас: " Искат да ни заблуждават ".
Приятелите по никой метод не желаят да бъдат заблудени – не желаят дори за момент да си затворят очите. Ще умрат от любознание, само че няма да се успокоят, до момента в който не схванат какво става посред ни. И това ще мине. Ще остане единствено хубавото.
Моето измъчено дете – целувам те доста, доста. Не ме забравяй и не се отчайвай.
Tвоя Боян
Ноември 1925 година, четвъртък
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ