Славка Бозукова: Диалогът на агросектора с властта е закъснял, но нужен
На полемиките на " Стандарт " през предходната година – и на Великденския, и на Коледния конгрес, бизнесът неведнъж предизвести, че ситуацията ще ескалира.
Това напомни основният редактор на Стандарт Славка Бозукова при откриването на форума на " Стандарт " Да! На българската храна ".
-->
Тя припомни откога стартира възходящият ход на цените – от пандемията и войната в Украйна. Всичко това докара до обстановката, която продължава и през днешния ден – търси се провинен. Всекидневно сме очевидци по какъв начин се показват с пръст едни или други оператори по веригата – производители, преработватели, а най-често – търговците.
Какво би трябвало да се направи? Ето какво сподели още госпожа Бозукова:
Уважаеми министър Стоянов,
Уважаеми заместник-министър Джиков,
Уважаема г-жо Кукушева, господин Чорбаджийски,
Уважаеми представители на изпълнителната власт,
на бизнеса, на университетските среди,
Уважаеми представители на политическите сили,
Скъпи Приятели,
Да направиш народен конгрес с тематика като днешната в Страстната политическа седмица, 5 дни преди изборите, когато зърнопроизводители блокират границата, а животновъди, овощари и зеленчукопроизводители са в протестна подготвеност, не е най-лесното нещо.
Истината е, че селското стопанство през днешния ден задава дневния ред на страната. Производители недоволстват от ниските изкупни цени, преработватели – от високите цени за суровините, търговците са обект на най-мащабните инспекции – и от БАБХ, и от КЗП, и от Национална агенция за приходите, и от Комисия за защита на конкуренцията. Не по-малък е гневът на потребителите, на хората, които поради двойно по-високото нарастване на храните у нас спрямо Европа, са принудени да не могат да си купят даже най-необходимото.
Правим полемиката, тъй като имаме и опита. Изградили сме и доверие между тях.
Самият факт, че се събираме към този момент 17 години в навечерието на най-светлия християнски празник – Великден, тук, на това място, е задоволително индикативен, че тези срещи са потребни за всички вас – от дребния аграрни производител, до най-голямата асоциация. От най-малкия магазин до най-голямата комерсиална верига. Успехът на този конгрес е, че от дълго време се е трансформирал в гласа на бизнеса. Но и освен това – трансформирал се е в естрада за диалози сред бизнеса и властта. Колкото и инфарктни от време на време да са тези срещи, в последна сметка се намира решение. Не постоянно, несъмнено, е било най-хубавото. Но най-малко е било консенсусно.
Затова, дано да преглеждаме днешната полемика тъкмо по този начин – като закъснелия, само че извънредно нужен разговор сред всички представители на аграрния бранш с властта.
Тук акцентите са два - за какво е просрочен и с коя тъкмо власт.
Защо е просрочен?
Закъснял, тъй като тук, на полемиките през предходната година – и на Великденския, и на Коледния конгрес, бизнесът неведнъж предизвести, че ситуацията ще ескалира.
Нека небрежно си напомним от кой момент стартира възходящият ход на цените – той стартира с възобновяване след пандемията освен у нас, само че и по целия свят, откакто против вредите от затварянето на страните бяха изсипани голямо количество „ хеликоптерни “ пари. Ралито на цените се ускори след експлоадирането на военния спор в Украйна, който докара до внезапно повишаване на суровините и силата. След това ограниченията на централните банки с повишението на главния лихвен % обраха част от „ хеликоптерните “ пари и поуспокоиха обстановката. Но до момента в който в множеството страни от Европейски Съюз инфлацията падна под 10% в първите месеци на 2023 година, у нас се задържа на двуцифрени стойности – 16% през февруари. Разбира се, процентите при храните, изключително при някои от тях, бяха в пъти по-големи.
Всичко това докара до обстановката, която продължава и през днешния ден – търси се провинен. Всекидневно сме очевидци по какъв начин се показват с пръст едни или други оператори по веригата – производители, преработватели, а най-често – търговците.
А до момента в който чакат кой ще изтегли Черния Петър, зърнопроизводителите не престават да губят поради евтиното украинско зърно, птицевъдите се сблъскаха с евтиния импорт отново оттова. Агнетата още веднъж прииждат от Северна Македония, дори и от Испания. Какво в този момент да изберат потребителите – по-скъпото родно произвеждане, за поддържат производителите ни, или по-евтиния импорт?
Това е дълъг диалог, който бизнесът от дълго време желае да организира с властта.
С коя обаче власт?
Тук стигаме до главната рецесия – а точно политическата. Спомням си по какъв начин министър Явор Гечев на Коледния ни конгрес изясни каква би трябвало да е държавната политика – и във връзка с промените в Стратегическия проект за земеделие, и във връзка с измененията в дотации за българските фермери, и във връзка с поддръжката за дребните, за младите, но приключи с думите – за това би трябвало да има единна държавна позиция, с необятна политическа поддръжка. Накрая приключи с вярата, че това ще направи постоянното държавно управление.
Сега, три месеца по-късно, какво се оказа. Служебният кабинет вади кестените, политиците не престават да се замерват с обвинявания, браншовите асоциации потеглиха независимо към Брюксел, с цел да търсят решение на проблемите си. Някой производител да е получил помощ по Стратегическия проект, по Плана за възобновяване и развиване? Много от тях дори не са наясно какво би трябвало да запишат във формулярите за помощта си за следващата година по ОСП.
Единствените два положителни сигнала, които бяха изпратени в тази предизборна акция, бяха, че думата разговор влезе необратимо в политическия им речник. И че всички политически сили откроиха за собствен приоритет – развиването на българското произвеждане и гарантирането на продоволствената сигурност. Дали това са единствено предизборни обещани или не, по тази причина сме поканили представители на политическите сили, с безапелационен късмет за влизане в Народното събрание.
Но защото вятърът на вярата за новия кабинет още не е задухал и възможностите служебните министри да си останат на местата не са намалели значително, те са главните настоящи лица в полемиката през днешния ден. Още повече, че главният приоритет, който кабинетът разгласи още първоначално, бе за мерки срещу високите цени. Факт, е, че сме очевидци както двусмислени ограничения, само че е и факт, че сме очевидци и на по-ниски тези дни. Къде съумяха и къде не?
Отговорите от зам. министъра на земеделието Георги Събев.
Той работи ще се опита да се включи също по няколко от тематиките - неналичието на фрагменти и вложенията в технологии и дигитализиране на процесите.
Министър Никола Стоянов също не е за първи път на наша полемика, само че пък аз първи път е като министър. Разбира се, той ще показа националната осведомителна платформа, ще даде последна информация ще има или не надценки и наложителни ли ще бъдат те. Но от него чакаме да каже още нещо. И това е огромният ключ за прекъсване на инфлацията и обедняването – а точно какъв е капиталовия климат и къде се намира земеделският бранш в него. По тематиката ще чуем изявленията и на господин Гълъбов, шефът на БАЕЗ, и на Бойко Таков, началник на организацията за дребни и междинни предприятия.
Какви са първите резултатите след огромните инспекции на БАБХ, КЗП, Национална агенция за приходите. Ще чуем от първите хора в институциите там - доктор Иван Шиков, Стоил Алипиев и Борис Михайлов.
С цялото това представително присъединяване и от страна на властта – сегашна и бъдеща, и от бизнеса, и от университетските среди, а и от нас – публицистите, няма по какъв начин да нямам упования за напрегната, само че и ползотворна полемика. Така че в края й, който ще е към 16 часа, уповавам се да можем да излезем с няколко общи цели, нещо като обща резолюция от срещата, която да внесем в Народното събрание и да помогнем на политиците в общия разговор.
Завършвам, както нормално, с откъс, изречен от Оскар Уайлд още преди век и половина, който освен е настоящ през днешния ден, само че може да послужи и като мото на срещата ни.
„ В днешно време хората знаят цената на всичко, само че не знаят цената на нищо ”.
Пожелавам триумф на полемиката!
Това напомни основният редактор на Стандарт Славка Бозукова при откриването на форума на " Стандарт " Да! На българската храна ".
-->
Тя припомни откога стартира възходящият ход на цените – от пандемията и войната в Украйна. Всичко това докара до обстановката, която продължава и през днешния ден – търси се провинен. Всекидневно сме очевидци по какъв начин се показват с пръст едни или други оператори по веригата – производители, преработватели, а най-често – търговците.
Какво би трябвало да се направи? Ето какво сподели още госпожа Бозукова:
Уважаеми министър Стоянов,
Уважаеми заместник-министър Джиков,
Уважаема г-жо Кукушева, господин Чорбаджийски,
Уважаеми представители на изпълнителната власт,
на бизнеса, на университетските среди,
Уважаеми представители на политическите сили,
Скъпи Приятели,
Да направиш народен конгрес с тематика като днешната в Страстната политическа седмица, 5 дни преди изборите, когато зърнопроизводители блокират границата, а животновъди, овощари и зеленчукопроизводители са в протестна подготвеност, не е най-лесното нещо.
Истината е, че селското стопанство през днешния ден задава дневния ред на страната. Производители недоволстват от ниските изкупни цени, преработватели – от високите цени за суровините, търговците са обект на най-мащабните инспекции – и от БАБХ, и от КЗП, и от Национална агенция за приходите, и от Комисия за защита на конкуренцията. Не по-малък е гневът на потребителите, на хората, които поради двойно по-високото нарастване на храните у нас спрямо Европа, са принудени да не могат да си купят даже най-необходимото.
Правим полемиката, тъй като имаме и опита. Изградили сме и доверие между тях.
Самият факт, че се събираме към този момент 17 години в навечерието на най-светлия християнски празник – Великден, тук, на това място, е задоволително индикативен, че тези срещи са потребни за всички вас – от дребния аграрни производител, до най-голямата асоциация. От най-малкия магазин до най-голямата комерсиална верига. Успехът на този конгрес е, че от дълго време се е трансформирал в гласа на бизнеса. Но и освен това – трансформирал се е в естрада за диалози сред бизнеса и властта. Колкото и инфарктни от време на време да са тези срещи, в последна сметка се намира решение. Не постоянно, несъмнено, е било най-хубавото. Но най-малко е било консенсусно.
Затова, дано да преглеждаме днешната полемика тъкмо по този начин – като закъснелия, само че извънредно нужен разговор сред всички представители на аграрния бранш с властта.
Тук акцентите са два - за какво е просрочен и с коя тъкмо власт.
Защо е просрочен?
Закъснял, тъй като тук, на полемиките през предходната година – и на Великденския, и на Коледния конгрес, бизнесът неведнъж предизвести, че ситуацията ще ескалира.
Нека небрежно си напомним от кой момент стартира възходящият ход на цените – той стартира с възобновяване след пандемията освен у нас, само че и по целия свят, откакто против вредите от затварянето на страните бяха изсипани голямо количество „ хеликоптерни “ пари. Ралито на цените се ускори след експлоадирането на военния спор в Украйна, който докара до внезапно повишаване на суровините и силата. След това ограниченията на централните банки с повишението на главния лихвен % обраха част от „ хеликоптерните “ пари и поуспокоиха обстановката. Но до момента в който в множеството страни от Европейски Съюз инфлацията падна под 10% в първите месеци на 2023 година, у нас се задържа на двуцифрени стойности – 16% през февруари. Разбира се, процентите при храните, изключително при някои от тях, бяха в пъти по-големи.
Всичко това докара до обстановката, която продължава и през днешния ден – търси се провинен. Всекидневно сме очевидци по какъв начин се показват с пръст едни или други оператори по веригата – производители, преработватели, а най-често – търговците.
А до момента в който чакат кой ще изтегли Черния Петър, зърнопроизводителите не престават да губят поради евтиното украинско зърно, птицевъдите се сблъскаха с евтиния импорт отново оттова. Агнетата още веднъж прииждат от Северна Македония, дори и от Испания. Какво в този момент да изберат потребителите – по-скъпото родно произвеждане, за поддържат производителите ни, или по-евтиния импорт?
Това е дълъг диалог, който бизнесът от дълго време желае да организира с властта.
С коя обаче власт?
Тук стигаме до главната рецесия – а точно политическата. Спомням си по какъв начин министър Явор Гечев на Коледния ни конгрес изясни каква би трябвало да е държавната политика – и във връзка с промените в Стратегическия проект за земеделие, и във връзка с измененията в дотации за българските фермери, и във връзка с поддръжката за дребните, за младите, но приключи с думите – за това би трябвало да има единна държавна позиция, с необятна политическа поддръжка. Накрая приключи с вярата, че това ще направи постоянното държавно управление.
Сега, три месеца по-късно, какво се оказа. Служебният кабинет вади кестените, политиците не престават да се замерват с обвинявания, браншовите асоциации потеглиха независимо към Брюксел, с цел да търсят решение на проблемите си. Някой производител да е получил помощ по Стратегическия проект, по Плана за възобновяване и развиване? Много от тях дори не са наясно какво би трябвало да запишат във формулярите за помощта си за следващата година по ОСП.
Единствените два положителни сигнала, които бяха изпратени в тази предизборна акция, бяха, че думата разговор влезе необратимо в политическия им речник. И че всички политически сили откроиха за собствен приоритет – развиването на българското произвеждане и гарантирането на продоволствената сигурност. Дали това са единствено предизборни обещани или не, по тази причина сме поканили представители на политическите сили, с безапелационен късмет за влизане в Народното събрание.
Но защото вятърът на вярата за новия кабинет още не е задухал и възможностите служебните министри да си останат на местата не са намалели значително, те са главните настоящи лица в полемиката през днешния ден. Още повече, че главният приоритет, който кабинетът разгласи още първоначално, бе за мерки срещу високите цени. Факт, е, че сме очевидци както двусмислени ограничения, само че е и факт, че сме очевидци и на по-ниски тези дни. Къде съумяха и къде не?
Отговорите от зам. министъра на земеделието Георги Събев.
Той работи ще се опита да се включи също по няколко от тематиките - неналичието на фрагменти и вложенията в технологии и дигитализиране на процесите.
Министър Никола Стоянов също не е за първи път на наша полемика, само че пък аз първи път е като министър. Разбира се, той ще показа националната осведомителна платформа, ще даде последна информация ще има или не надценки и наложителни ли ще бъдат те. Но от него чакаме да каже още нещо. И това е огромният ключ за прекъсване на инфлацията и обедняването – а точно какъв е капиталовия климат и къде се намира земеделският бранш в него. По тематиката ще чуем изявленията и на господин Гълъбов, шефът на БАЕЗ, и на Бойко Таков, началник на организацията за дребни и междинни предприятия.
Какви са първите резултатите след огромните инспекции на БАБХ, КЗП, Национална агенция за приходите. Ще чуем от първите хора в институциите там - доктор Иван Шиков, Стоил Алипиев и Борис Михайлов.
С цялото това представително присъединяване и от страна на властта – сегашна и бъдеща, и от бизнеса, и от университетските среди, а и от нас – публицистите, няма по какъв начин да нямам упования за напрегната, само че и ползотворна полемика. Така че в края й, който ще е към 16 часа, уповавам се да можем да излезем с няколко общи цели, нещо като обща резолюция от срещата, която да внесем в Народното събрание и да помогнем на политиците в общия разговор.
Завършвам, както нормално, с откъс, изречен от Оскар Уайлд още преди век и половина, който освен е настоящ през днешния ден, само че може да послужи и като мото на срещата ни.
„ В днешно време хората знаят цената на всичко, само че не знаят цената на нищо ”.
Пожелавам триумф на полемиката!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ