Напусна ни астронавтът Уолтър Кънингам от мисията Аполо 7
На 90 годишна възраст ни напусна астронавтът Уолтър Кънингам от задачата “Аполо 7 ”. След неговата гибел към този момент няма останал нито един жив астронавт от екипажа на първата експедиция на програмата “Аполо ”.
Корабът “Аполо 7 ” (изстрелян на 11 октомври 1968 г.) не хвърча до Луната, а единствено в околоземна орбита, само че неговият триумф бе решителен за по-нататъшните лунни експедиции. Първо, това беше първият пилотиран полет на Съединени американски щати след нещастието на “Аполо 1 ” през 1967 година, тъй че с осъществяването му бе преодоляна значима психична преграда за работещите в НАСА. Второ, астронавтите трябваше да изпитат сериозни маневри, нужни за идните лунни кацания – за тази цел горната степен на ракетата-носител “Сатурн 1B ” служеше като цел, до момента в който Кънингам и останалите двама членове на екипажа Уолтър Шира и Дон Айзъл изпробваха разнообразни тактики за доближаване и съединяване.
В последна сметка задачата “Аполо 7 ” бе толкоз сполучлива, че НАСА се осмели два месеца по-късно да изстреля кораба “Аполо 8 ” на окололунна обиколка. Но за жалост нито Кънингам, нито Шира и Айзъл участваха в по-нататъшните експедиции на “Аполо ” и нито един от тях не стъпи на Луната. Макар че тримата не се провалиха в осъществяването на нито една задача, неведнъж възникваше напрежение сред тях и наземното управление. Те се оплакваха от храната, от графика, който ги задължаваше да реализират телевизионна видеовръзка, от тромавите скафандри и от сложното изхождане по огромна потребност (което ставаше в специфични торбички, а не в тоалетна).
Така Шира, Кънингам и Айзъл не бяха определени да са измежду хората, стъпили на Луната, само че с помощта на техния полет НАСА стартира да взема по-сериозно здравословните и психическите проблеми, които пораждат в границите на галактическите задачи. Агенцията продължава да съблюдава строги протоколи до ден сегашен.
