30 години, след като Стената падна
На 9 ноември 1989 година, до момента в който Берлинската стена падаше, Ханс-Йоахим Биндер бе нощна промяна в калиевата мина Бишоферод, село в комунистическата Германска демократична република. Биндер работел по поддръжката в мината 17 година и нямал визия за събитията, разгарящи се на 240 км на изток от селото. Първият знак, че нещо се случва, пристигнал, когато множеството от сътрудниците му изчезнали, с цел да разузнават какво става на границата със Западна Германия, на 10-ина минути път с кола от селото. Само трима се върнали да довършат промяната. По-малко от година по-късно Германия се сплоти и по този начин увенча един от най-изумителните епизоди в актуалната история. Не единствено комунистическата тирания рухна и освободи 16 млн. души от страха от тайната полиция ЩАЗИ и цензурата. За разлика от други страни, освобождавани преди от робия, цялото население на Източна Германия получи поданство в една огромна и богата демократична страна. И като огромен жест за добре пристигнали западногерманският канцлер Хелмут Кол трансформира част от обезценените им спестявания в твърда валута по великодушния курс 1 дойче марка за една източногерманска марка. Над 1 млн. източногерманци (осита) се възползваха от свободата и се реалокираха на Запад, за който бяха мечтали. Официалните статистики към този момент не мерят тази група - най-вече млади, умни, дами и амбициозни, като източногерманци. За тези, които останаха, 30-те години след рухването на Стената бяха комбинация от незабравим напредък, който възприемат като даденост, и горчиво отчаяние.
Цената
Вредата, нанесена през 4 десетилетия подтисничество и индоктриниране, не може да се превъзмогне за една нощ. Хората, браншове в общество, в което самодейността бе безмилостно изкоренена, трябваше внезапно да се приспособяват към тежките условия на капитализма. Мнозина не съумяха и това не е изненада. Биндер бе уволнен. Както и хиляди други, които преди този момент имаха сигурни, сиви и непродуктивни работни места, обезпечени от страната. Въпреки опитите да бъде избавена, в това число и след митинги и гладна стачка, мината в селото на Биндер бе затворена - общо 8500 компании от Германска демократична република бяха приватизирани или премахнати от новата държавна организация " Тройханд ". Биндер първоначално се захвана на няколко странни работни места и най-после се закотви в програмата " Харц IV " за безработни, където е до през днешния ден. Като доста източногерманки брачната половинка му се преквалифицира и отиде да търси работа на Запад. На въпрос какво мисли за обединяването на Германия той свива плещи. " Сигурната ми работа изчезна. Според мен Германска демократична република можеше да продължи да съществува ".
Нямаше справочник с упътвания по какъв начин Изтокът да се слее със Запада. Политиките, които се провалиха при Биндер, постоянно ще си останат обект на гневни разногласия. Изненадваща обаче е скоростта, с която те се върнаха в публичния живот 30 година след рухването на Берлинската стена. Вестниците и списанията са цялостни с оценки и разбори на обединяването - западногерманците се връщат в спомените си и спорят с източногермански създатели. Никога до момента Германия не е обсъждала толкоз разпалено обединяването. Защо е по този начин? Дебатът се разгорещи преди 3-4 години, споделят наблюдаващи. Най-очевидното пояснение е мигрантската рецесия от 2015-2016 година Петра Кьопинг, министър на интеграцията на Саксония - една от петте източни провинции, основани след обединяването, споделя, че когато се пробвала да изясни на съгражданите си за какво страната оказва помощ на бежанците, някои от тях й отвърнали: " Интегрирайте първо нас! " Много източногерманци се гневят за средствата, отпускани за подкрепяне на новодошлите, тъй като се усещат на назад във времето. Не им харесва, че дефинират недоволствата им като расистки. Но бежанската рецесия задълбочи разделянето, споделя Кристиян Хирте, специфичен комисар в държавното управление за Източна Германия. Ангела Меркел, която като канцлер е най-яркото лице на Източна Германия, стартира концепцията, че източните провинции претърпяват нещо сходно на опита на Западна Германия през 1968 година, когато децата принудили родителите си да си дадат сметка за дейностите си през нацисткия интервал. Сега младите източногерманци търсят пояснение какво се е случило с родителите им по време на обединяването. " Дългогодишните рани се затвориха, тъй като хората бяха всмукани и откриха място в новото общество ", споделя Щефен Мау от Хумболтовия университет в Берлин. " Вероятно с цел да осъзнаем това, са нужни 25 година "
Това лято младата Мари-Софи Шилер от Лайпциг, която има подкаст " Гид за Изтока ", организира прочувствен диалог с родителите си за претърпяното от тях през последното десетилетие на предишния век. Тя с изненада научава за всекидневните им тегоби и унижения по това време. Щефан Майер, деятел, израснал в Източен Берлин, си спомня по какъв начин виждал самочувствието на родителите му да изтънява, когато се опитвали да си намерят място в новата страна. След 1990 година " целият програмен продукт на живота се промени " за източногерманците, споделя Маркус Кербер, почитан чиновник в Министерството на вътрешните работи. Краткосрочната болежка бе неизбежна. Средната продуктивност на труда на Изток е 30 на 100 от тази в Западна Германия. Решението на Кол да обмени гедерейските марки при курс 1:1 трансформира за ден куп компании в неконкурентоспособни. Оцелелите се бореха със западните правила, които им се стовариха вкупом. Има данни, че 80 на 100 от източногерманците в някакъв миг от живота си са били безработни. Вероятно " Тройханд " е можела да работи малко по-меко, настояват някои през днешния ден. Може би обединената страна е трябвало да създаде нова конституция, вместо просто да разшири действието на западногерманската на Изток. Западът е можел да се поучи от някои от позитивните качества на живота в Германска демократична република, като безвъзмездни детски градини или поощряване на трудовата претовареност на дамите отвън дома. Радикалните партии вляво и вдясно развиват тези причини до прекаленост и настояват, че обединяването е било " колонизиране " на едни комплицирани хора от експлоататорския Запад.
Нужно е схващане
Тези причини срещат схващане у доста осита, които са се борили, с цел да вземат ориста си още веднъж в свои ръце. Източногерманци заемат едвам 4 на 100 от елитните работни места в източните провинции, споделя Кьопинг. Мнозина живеят чартърен в жилища на западногерманци, които имат по-голяма част от жилищния фонд в източните провинции. " Понякога източногерманците се усещат, като че ли са ръководени от други, а не се самоуправляват ", споделя Клара Гайвиц от Бранденбург, който е претендент да оглави немските социалдемократи. Източногерманци не са щурмували и националните центрове на властта. 14 година откакто влезе в ръководството, канцлерът Ангела Меркел и президентът Йоахим Гаук (2012-2017) си остават единственото изключение в това отношение. Наскоро и Меркел стартира да прави равносметка на обединяването. " Всички ние би трябвало... да се научим да разбираме за какво за толкоз доста хора от източногерманските провинции немското обединяване не е единствено позитивен опит ", сподели тя на 3 октомври. Германците гледат по друг метод на обединяването. Половината от западногерманците го считат за триумф. Две трети от източногерманците обаче са на противоположното мнение. Много западногерманци по този начин и не проумяха през какви премеждия са минали сънародниците им. " На 4 октомври 1990 година, ден след обединяването, след празненство, траяло цяла нощ, животът ми си продължи обикновено постарому ", споделя Кербер. " Но това не се случи с нито един източногерманец ".
Напоследък се постанова мнението, че Изтокът е люлка на неонацизма, което се поддържа от укрепването на крайнодясната " Алтернатива за Германия " (АзГ). В немските национални медии Изтокът постоянно се показва като мозайка от облици на екзотична земя, където крайнодесните непрекъснато маршируват по улиците и пъдят имигрантите. Тези оценки обаче подценяват големият прогрес, реализиран от Източна Германия след обединяването. Гражданите бяха освободени от униженията на живота в една страна, която непрекъснато ги следи. Беше им разрешено да избират водачите си, да показват мнението си и да пътуват в чужбина. В стопанската система макар компликациите в първите години Изтокът бързо стартира да се прелива в Запада и животът фрапантно се усъвършенства. Днес някои от източногерманските райони имат по-ниска безработица от западните постиндустриални области като Саарланд или долината на Рур. Паричните прехвърляния от близо 2 трилиона евро от Запад на Изток понижиха пропастта в инфраструктурата. Днес тези заплащания са към 30 милиарда евро годишно главно под формата на социално-осигурителни фондове. Заплатите на Изток в този момент са към 85 на 100 от междинните за западните провинции и цената на живот е по-ниска. Намаля и разликата в продължителността на живота, въздухът е по-чист, постройките са по-умни.
Накъде клонят везните
Миналата година икономистите Андреа Болто, Уенди Карлин и Паскуале Скарамоцино съпоставиха обстановката в източните немски провинции след обединяването с южните региони на Италия, където Брутният вътрешен продукт на глава от популацията остава малко над половината от този в Северна Италия. Може би най-ярко е сравнението с други елементи на Европа, отърсили се от комунизма. Ръстът на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Източна Германия надвишава този в множеството източноевропейски страни.
Както отбелязва някогашният източногермански отстъпник Рихард Шрьодер, използването на западните закони и практики ограничи опасността от олигархичната корупция, която прояжда източните немски съседи. И в случай че източногерманците не всеки път правят оценка шанса си, то е, тъй като се съпоставят с Хамбург и Мюнхен, а не с Братислава и Будапеща. Предимствата на обединяването включваха и обещанието, че източногерманците най-накрая ще се любуват на живота, за който по този начин завиждаха на западногерманците. Години наред те бяха принудени да гледат западния метод на живот в бонбоните и кафето, които им изпращаха роднините от Запад, в западните артикули по витрините на магазините, налични единствено за притежателите на твърда валута, или в рекламите по западната телевизия, чийто сигнал успяваха на уловят през границата. През 1990 година канцлерът Кол даде обещание на източногерманците разцвет. Вместо това получиха деиндустриализация и всеобща безработица.
" През 1990 година 300 000 души скандираха " Хелмут " на площада в Лайпциг ", спомня си Курт-Улрих Майер, взел участие в построяването на Християндемократическия съюз (ХДС) в Саксония. " 4 година по-късно той пристигна още веднъж и трябваше да го пазим с чадъри от яйцата и доматите, с които го замеряха ". За разлика от поляците и унгарците, източногерманците имаше кого другиго да упрекват за несполуките. Сливането сред Изтока и Запада като че ли спря. Днес едвам 7 на 100 от най-скъпите 500 компании са с централи в източните провинции. Това лишава общините от данъчни доходи и способства за разликата в продуктивността сред Изтока и Запада, която е към 20 на 100 през последните 20 година Повечето активи, премахнати от " Тройханд " са в ръцете на западногермански или непознати компании, което спъва развиването на източногерманската капиталистическа класа. За мнозина най-хубавият метод да заживееш като западногерманците бе да се преместиш на Запад. Над една четвърт от източногерманците на възраст 18-30 година, две трети от които дами, сториха тъкмо това. Този развой засегна изключително селските региони в Източна Германия. Градовете и селата се обезлюдиха, паднаха приходите от налози, затворени бяха учебни заведения, магазини, събаряха се жилищни здания. Масовата емиграция на младежи докара до спад в раждаемостта. След 2017 година чистата миграция Изток - Запад е съвсем нулева, само че няма растеж и на хората, които се местят на Изток. Изтокът е и доста по-възрастен от Запада. След 1990 година броят на хората на възраст над 60 година се е нараснал с 1.3 млн. души на фона на намаляването на популацията с 2.2 млн. души.
Обещанията на Конституцията за " равни условия на живот " в Германия наподобяват непостижими. Правителството се пробва да помогне на " структурно слабите " региони и на Изток, и на Запад. Ако вложенията в инфраструктура или механически университети може да оказват помощ в някои градове, те не могат да спрат демографския спад в доста източногермански райони.
Формулата на справящите се
Картината е по-ведра и ярка в някои източни градове. В Потсдам, Йена и Дрезден има индустриални клъстери, евтини жилища и се развива туризмът. Някои градове, като Лайпциг да вземем за пример, безусловно процъфтяват през последните години. Районът към Берлин печели от триумфа на столицата, изключително с помощта на това, че по-възрастните работещи в столицата се местят да живеят в предградията. На фона на застиналата миграция на Запад градовете на Изтока в този момент засмукват образованите хора от по-малките градове и села. Промените на Изток може да имат политически, обществени и културни последствия, които занапред следва да се развият. През февруари хиляди поддръжници на " Динамо Дрезден " изненадващо започнаха да скандират на стадиона в Хамбург: " Източна, Източна, Източна Германия ". Видеозаписът стремително обиколи Германия и провокира спор - дали почитателите не възпяват някакъв " източен " вид на враждебен немски шовинизъм, или пък възхваляват идентичността си, толкоз дълго употребена присмехулно като синоним на нелепост и тесногръдство?
" Идентичността е ключът към разбирането на Източна Германия ", споделя Франциска Шуберт от партията на Зелените, която съставлява Гьорлиц в локалния парламент в Саксония. 47 на 100 от източногерманците споделят, че се дефинират по-скоро като източни, в сравнение с като германци, а това е доста повече спрямо момента на еуфорията след обединяването. Регионалната еднаквост е значима за Германия - питайте баварците. Но на Изток тя като че ли повече е вкоренена в политиката, в сравнение с в културата и традициите.
Писателката Яна Хенсел наскоро изнася лекция в учебно заведение в родния си град Лайпциг и е изумена, че половин час младежите й задават въпроси за предлагането източногерманците да употребяват преимущество при заемане на държавни служби. Повече от 25 година след края на Германска демократична република учениците още веднъж станаха източногерманци, споделя тя. И предизвестява - " в случай че не внимаваме, ще загубим още едно потомство ".
АзГ към този момент се възползва сполучливо от обстановката. С лозунга " Изтокът се надига " партията взема по над 20 на 100 от гласовете на избори в източните провинции, последният случай бе на 27 октомври в Тюрингия. Там и на изборите в Бранденбург и Саксония единствено гласовете на гласоподавателите над 60 година, дали своят вот за обичайни партии, попречиха на АзГ да стане първа мощ. В Саксония и Тюрингия АзГ е най-популярната партия измежду хората под 30 година А това е много обезпокоително за тази част на страната, където екстремизмът има плодородна почва за развиване. Повече от половината от закононарушенията от ненавист в Германия са в източните провинции, въпреки там да живеят 20 на 100 от популацията и да има по-малко мигранти. Но източногерманската еднаквост не е непокътната единствено за екстремистите. Много млади източногерманци залагат на своята " оси еднаквост ", откакто са се сблъскали с неуважение или неначетеност и недоумение на Запад.
Цената
Вредата, нанесена през 4 десетилетия подтисничество и индоктриниране, не може да се превъзмогне за една нощ. Хората, браншове в общество, в което самодейността бе безмилостно изкоренена, трябваше внезапно да се приспособяват към тежките условия на капитализма. Мнозина не съумяха и това не е изненада. Биндер бе уволнен. Както и хиляди други, които преди този момент имаха сигурни, сиви и непродуктивни работни места, обезпечени от страната. Въпреки опитите да бъде избавена, в това число и след митинги и гладна стачка, мината в селото на Биндер бе затворена - общо 8500 компании от Германска демократична република бяха приватизирани или премахнати от новата държавна организация " Тройханд ". Биндер първоначално се захвана на няколко странни работни места и най-после се закотви в програмата " Харц IV " за безработни, където е до през днешния ден. Като доста източногерманки брачната половинка му се преквалифицира и отиде да търси работа на Запад. На въпрос какво мисли за обединяването на Германия той свива плещи. " Сигурната ми работа изчезна. Според мен Германска демократична република можеше да продължи да съществува ".
Нямаше справочник с упътвания по какъв начин Изтокът да се слее със Запада. Политиките, които се провалиха при Биндер, постоянно ще си останат обект на гневни разногласия. Изненадваща обаче е скоростта, с която те се върнаха в публичния живот 30 година след рухването на Берлинската стена. Вестниците и списанията са цялостни с оценки и разбори на обединяването - западногерманците се връщат в спомените си и спорят с източногермански създатели. Никога до момента Германия не е обсъждала толкоз разпалено обединяването. Защо е по този начин? Дебатът се разгорещи преди 3-4 години, споделят наблюдаващи. Най-очевидното пояснение е мигрантската рецесия от 2015-2016 година Петра Кьопинг, министър на интеграцията на Саксония - една от петте източни провинции, основани след обединяването, споделя, че когато се пробвала да изясни на съгражданите си за какво страната оказва помощ на бежанците, някои от тях й отвърнали: " Интегрирайте първо нас! " Много източногерманци се гневят за средствата, отпускани за подкрепяне на новодошлите, тъй като се усещат на назад във времето. Не им харесва, че дефинират недоволствата им като расистки. Но бежанската рецесия задълбочи разделянето, споделя Кристиян Хирте, специфичен комисар в държавното управление за Източна Германия. Ангела Меркел, която като канцлер е най-яркото лице на Източна Германия, стартира концепцията, че източните провинции претърпяват нещо сходно на опита на Западна Германия през 1968 година, когато децата принудили родителите си да си дадат сметка за дейностите си през нацисткия интервал. Сега младите източногерманци търсят пояснение какво се е случило с родителите им по време на обединяването. " Дългогодишните рани се затвориха, тъй като хората бяха всмукани и откриха място в новото общество ", споделя Щефен Мау от Хумболтовия университет в Берлин. " Вероятно с цел да осъзнаем това, са нужни 25 година "
Това лято младата Мари-Софи Шилер от Лайпциг, която има подкаст " Гид за Изтока ", организира прочувствен диалог с родителите си за претърпяното от тях през последното десетилетие на предишния век. Тя с изненада научава за всекидневните им тегоби и унижения по това време. Щефан Майер, деятел, израснал в Източен Берлин, си спомня по какъв начин виждал самочувствието на родителите му да изтънява, когато се опитвали да си намерят място в новата страна. След 1990 година " целият програмен продукт на живота се промени " за източногерманците, споделя Маркус Кербер, почитан чиновник в Министерството на вътрешните работи. Краткосрочната болежка бе неизбежна. Средната продуктивност на труда на Изток е 30 на 100 от тази в Западна Германия. Решението на Кол да обмени гедерейските марки при курс 1:1 трансформира за ден куп компании в неконкурентоспособни. Оцелелите се бореха със западните правила, които им се стовариха вкупом. Има данни, че 80 на 100 от източногерманците в някакъв миг от живота си са били безработни. Вероятно " Тройханд " е можела да работи малко по-меко, настояват някои през днешния ден. Може би обединената страна е трябвало да създаде нова конституция, вместо просто да разшири действието на западногерманската на Изток. Западът е можел да се поучи от някои от позитивните качества на живота в Германска демократична република, като безвъзмездни детски градини или поощряване на трудовата претовареност на дамите отвън дома. Радикалните партии вляво и вдясно развиват тези причини до прекаленост и настояват, че обединяването е било " колонизиране " на едни комплицирани хора от експлоататорския Запад.
Нужно е схващане
Тези причини срещат схващане у доста осита, които са се борили, с цел да вземат ориста си още веднъж в свои ръце. Източногерманци заемат едвам 4 на 100 от елитните работни места в източните провинции, споделя Кьопинг. Мнозина живеят чартърен в жилища на западногерманци, които имат по-голяма част от жилищния фонд в източните провинции. " Понякога източногерманците се усещат, като че ли са ръководени от други, а не се самоуправляват ", споделя Клара Гайвиц от Бранденбург, който е претендент да оглави немските социалдемократи. Източногерманци не са щурмували и националните центрове на властта. 14 година откакто влезе в ръководството, канцлерът Ангела Меркел и президентът Йоахим Гаук (2012-2017) си остават единственото изключение в това отношение. Наскоро и Меркел стартира да прави равносметка на обединяването. " Всички ние би трябвало... да се научим да разбираме за какво за толкоз доста хора от източногерманските провинции немското обединяване не е единствено позитивен опит ", сподели тя на 3 октомври. Германците гледат по друг метод на обединяването. Половината от западногерманците го считат за триумф. Две трети от източногерманците обаче са на противоположното мнение. Много западногерманци по този начин и не проумяха през какви премеждия са минали сънародниците им. " На 4 октомври 1990 година, ден след обединяването, след празненство, траяло цяла нощ, животът ми си продължи обикновено постарому ", споделя Кербер. " Но това не се случи с нито един източногерманец ".
Напоследък се постанова мнението, че Изтокът е люлка на неонацизма, което се поддържа от укрепването на крайнодясната " Алтернатива за Германия " (АзГ). В немските национални медии Изтокът постоянно се показва като мозайка от облици на екзотична земя, където крайнодесните непрекъснато маршируват по улиците и пъдят имигрантите. Тези оценки обаче подценяват големият прогрес, реализиран от Източна Германия след обединяването. Гражданите бяха освободени от униженията на живота в една страна, която непрекъснато ги следи. Беше им разрешено да избират водачите си, да показват мнението си и да пътуват в чужбина. В стопанската система макар компликациите в първите години Изтокът бързо стартира да се прелива в Запада и животът фрапантно се усъвършенства. Днес някои от източногерманските райони имат по-ниска безработица от западните постиндустриални области като Саарланд или долината на Рур. Паричните прехвърляния от близо 2 трилиона евро от Запад на Изток понижиха пропастта в инфраструктурата. Днес тези заплащания са към 30 милиарда евро годишно главно под формата на социално-осигурителни фондове. Заплатите на Изток в този момент са към 85 на 100 от междинните за западните провинции и цената на живот е по-ниска. Намаля и разликата в продължителността на живота, въздухът е по-чист, постройките са по-умни.
Накъде клонят везните
Миналата година икономистите Андреа Болто, Уенди Карлин и Паскуале Скарамоцино съпоставиха обстановката в източните немски провинции след обединяването с южните региони на Италия, където Брутният вътрешен продукт на глава от популацията остава малко над половината от този в Северна Италия. Може би най-ярко е сравнението с други елементи на Европа, отърсили се от комунизма. Ръстът на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Източна Германия надвишава този в множеството източноевропейски страни.
Както отбелязва някогашният източногермански отстъпник Рихард Шрьодер, използването на западните закони и практики ограничи опасността от олигархичната корупция, която прояжда източните немски съседи. И в случай че източногерманците не всеки път правят оценка шанса си, то е, тъй като се съпоставят с Хамбург и Мюнхен, а не с Братислава и Будапеща. Предимствата на обединяването включваха и обещанието, че източногерманците най-накрая ще се любуват на живота, за който по този начин завиждаха на западногерманците. Години наред те бяха принудени да гледат западния метод на живот в бонбоните и кафето, които им изпращаха роднините от Запад, в западните артикули по витрините на магазините, налични единствено за притежателите на твърда валута, или в рекламите по западната телевизия, чийто сигнал успяваха на уловят през границата. През 1990 година канцлерът Кол даде обещание на източногерманците разцвет. Вместо това получиха деиндустриализация и всеобща безработица.
" През 1990 година 300 000 души скандираха " Хелмут " на площада в Лайпциг ", спомня си Курт-Улрих Майер, взел участие в построяването на Християндемократическия съюз (ХДС) в Саксония. " 4 година по-късно той пристигна още веднъж и трябваше да го пазим с чадъри от яйцата и доматите, с които го замеряха ". За разлика от поляците и унгарците, източногерманците имаше кого другиго да упрекват за несполуките. Сливането сред Изтока и Запада като че ли спря. Днес едвам 7 на 100 от най-скъпите 500 компании са с централи в източните провинции. Това лишава общините от данъчни доходи и способства за разликата в продуктивността сред Изтока и Запада, която е към 20 на 100 през последните 20 година Повечето активи, премахнати от " Тройханд " са в ръцете на западногермански или непознати компании, което спъва развиването на източногерманската капиталистическа класа. За мнозина най-хубавият метод да заживееш като западногерманците бе да се преместиш на Запад. Над една четвърт от източногерманците на възраст 18-30 година, две трети от които дами, сториха тъкмо това. Този развой засегна изключително селските региони в Източна Германия. Градовете и селата се обезлюдиха, паднаха приходите от налози, затворени бяха учебни заведения, магазини, събаряха се жилищни здания. Масовата емиграция на младежи докара до спад в раждаемостта. След 2017 година чистата миграция Изток - Запад е съвсем нулева, само че няма растеж и на хората, които се местят на Изток. Изтокът е и доста по-възрастен от Запада. След 1990 година броят на хората на възраст над 60 година се е нараснал с 1.3 млн. души на фона на намаляването на популацията с 2.2 млн. души.
Обещанията на Конституцията за " равни условия на живот " в Германия наподобяват непостижими. Правителството се пробва да помогне на " структурно слабите " региони и на Изток, и на Запад. Ако вложенията в инфраструктура или механически университети може да оказват помощ в някои градове, те не могат да спрат демографския спад в доста източногермански райони.
Формулата на справящите се
Картината е по-ведра и ярка в някои източни градове. В Потсдам, Йена и Дрезден има индустриални клъстери, евтини жилища и се развива туризмът. Някои градове, като Лайпциг да вземем за пример, безусловно процъфтяват през последните години. Районът към Берлин печели от триумфа на столицата, изключително с помощта на това, че по-възрастните работещи в столицата се местят да живеят в предградията. На фона на застиналата миграция на Запад градовете на Изтока в този момент засмукват образованите хора от по-малките градове и села. Промените на Изток може да имат политически, обществени и културни последствия, които занапред следва да се развият. През февруари хиляди поддръжници на " Динамо Дрезден " изненадващо започнаха да скандират на стадиона в Хамбург: " Източна, Източна, Източна Германия ". Видеозаписът стремително обиколи Германия и провокира спор - дали почитателите не възпяват някакъв " източен " вид на враждебен немски шовинизъм, или пък възхваляват идентичността си, толкоз дълго употребена присмехулно като синоним на нелепост и тесногръдство?
" Идентичността е ключът към разбирането на Източна Германия ", споделя Франциска Шуберт от партията на Зелените, която съставлява Гьорлиц в локалния парламент в Саксония. 47 на 100 от източногерманците споделят, че се дефинират по-скоро като източни, в сравнение с като германци, а това е доста повече спрямо момента на еуфорията след обединяването. Регионалната еднаквост е значима за Германия - питайте баварците. Но на Изток тя като че ли повече е вкоренена в политиката, в сравнение с в културата и традициите.
Писателката Яна Хенсел наскоро изнася лекция в учебно заведение в родния си град Лайпциг и е изумена, че половин час младежите й задават въпроси за предлагането източногерманците да употребяват преимущество при заемане на държавни служби. Повече от 25 година след края на Германска демократична република учениците още веднъж станаха източногерманци, споделя тя. И предизвестява - " в случай че не внимаваме, ще загубим още едно потомство ".
АзГ към този момент се възползва сполучливо от обстановката. С лозунга " Изтокът се надига " партията взема по над 20 на 100 от гласовете на избори в източните провинции, последният случай бе на 27 октомври в Тюрингия. Там и на изборите в Бранденбург и Саксония единствено гласовете на гласоподавателите над 60 година, дали своят вот за обичайни партии, попречиха на АзГ да стане първа мощ. В Саксония и Тюрингия АзГ е най-популярната партия измежду хората под 30 година А това е много обезпокоително за тази част на страната, където екстремизмът има плодородна почва за развиване. Повече от половината от закононарушенията от ненавист в Германия са в източните провинции, въпреки там да живеят 20 на 100 от популацията и да има по-малко мигранти. Но източногерманската еднаквост не е непокътната единствено за екстремистите. Много млади източногерманци залагат на своята " оси еднаквост ", откакто са се сблъскали с неуважение или неначетеност и недоумение на Запад.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ