Малка Богородица е! Какви са обичаите на този ден?
На 8 септември Православната черква отбелязва празника Рождество на пресвета Богородица, прочут в националната традиция като Малка Богородица.
На Малка Богородица се празнува рождението на Христовата майка.
Имен ден честват Мария, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и други.
Според българските обичаи Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва най-вече от дами, с цел да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа.
Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се организират събори из цяла България.
На празника Малка Богородица дамите носят блага в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги слагат под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според националния бит се вари жито, то на първо време се носи в черквата, с цел да се опее и благослови, по-късно се раздава за здраве. В някои региони сред Голяма и Малка Богородица се съблюдава строга възбрана – дамите не перат, не тъкат, не шият, не месят самун, с цел да са здрави децата им.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби. В българския национален календар рожденият ден на Света Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.
В дните сред двата огромни православни празника обаче дамата може да се концентрира върху хубостта на градината си. В този интервал стопанките пресаждат перуника, люляк и божур.
Божият промисъл подготвил последователно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица генерации благородството се издигало непрестанно, човешката природа ставала по-съвършена, до момента в който най-сетне благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като плодородна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица. На три дни път от Йерусалим се намирал дребният градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква назовава " богоотци ". Йоаким произхождал от Давидовия жанр, а света Ана – от рода на Аарон. Били доста великодушни, милосърдни. За себе си изразходвали единствено една трета от приходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна тъга помрачавала живота на тези положителни хора: нямали деца. У израилтяните това се смятало за огромно злощастие, тъй като бездетните родители се лишавали от вярата да имат за собствен потомък упования Месия. На един от огромните празници Йоаким пристигнал със свои родственици в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил претъпкан с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му разкрил желанието си. Първосвещеникът почнал да го укоряла, че поради греховете му Бог не го благословил с деца. При това състояние той не бил заслужен да принася жертва. Йоаким се натъжил надълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкоз огромна, че не поискал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и непоколебим пост 40 дни. Молел се старателно Бог да се смили над него, да извърши знамение – да стане и той татко, както в миналото Авраам станал татко в дълбоки старини.
Вестта за паниката на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала даже повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала по този начин горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла измежду клоните на едно лаврово дърво гнездо с дребни птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма тъга.
- Само аз, Господи – споделила тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те популяризира със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й наследник. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в подарък, с цел да бъде благословено в него Твоето състрадание! Ана вложила цялата си душа в тая молитва.
И ето – ангел Господен застанал пред нея и й споделил: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли минаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена щерка, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде обещано избавление на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана незабавно дала заричане, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога. Преди да показа своята наслада с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, с цел да благодари на Бога и там да повтори своето заричане.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му споделил: - Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди щерка, която ще бъде ваша обща наслада. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която към този момент е възвестена тази наслада. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли дружно жертва в храма.
На Малка Богородица се празнува рождението на Христовата майка.
Имен ден честват Мария, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и други.
Според българските обичаи Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва най-вече от дами, с цел да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа.
Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се организират събори из цяла България.
На празника Малка Богородица дамите носят блага в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги слагат под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според националния бит се вари жито, то на първо време се носи в черквата, с цел да се опее и благослови, по-късно се раздава за здраве. В някои региони сред Голяма и Малка Богородица се съблюдава строга възбрана – дамите не перат, не тъкат, не шият, не месят самун, с цел да са здрави децата им.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби. В българския национален календар рожденият ден на Света Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.
В дните сред двата огромни православни празника обаче дамата може да се концентрира върху хубостта на градината си. В този интервал стопанките пресаждат перуника, люляк и божур.
Божият промисъл подготвил последователно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица генерации благородството се издигало непрестанно, човешката природа ставала по-съвършена, до момента в който най-сетне благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като плодородна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица. На три дни път от Йерусалим се намирал дребният градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква назовава " богоотци ". Йоаким произхождал от Давидовия жанр, а света Ана – от рода на Аарон. Били доста великодушни, милосърдни. За себе си изразходвали единствено една трета от приходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна тъга помрачавала живота на тези положителни хора: нямали деца. У израилтяните това се смятало за огромно злощастие, тъй като бездетните родители се лишавали от вярата да имат за собствен потомък упования Месия. На един от огромните празници Йоаким пристигнал със свои родственици в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил претъпкан с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му разкрил желанието си. Първосвещеникът почнал да го укоряла, че поради греховете му Бог не го благословил с деца. При това състояние той не бил заслужен да принася жертва. Йоаким се натъжил надълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкоз огромна, че не поискал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и непоколебим пост 40 дни. Молел се старателно Бог да се смили над него, да извърши знамение – да стане и той татко, както в миналото Авраам станал татко в дълбоки старини.
Вестта за паниката на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала даже повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала по този начин горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла измежду клоните на едно лаврово дърво гнездо с дребни птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма тъга.
- Само аз, Господи – споделила тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те популяризира със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й наследник. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в подарък, с цел да бъде благословено в него Твоето състрадание! Ана вложила цялата си душа в тая молитва.
И ето – ангел Господен застанал пред нея и й споделил: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли минаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена щерка, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде обещано избавление на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана незабавно дала заричане, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога. Преди да показа своята наслада с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, с цел да благодари на Бога и там да повтори своето заричане.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му споделил: - Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди щерка, която ще бъде ваша обща наслада. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която към този момент е възвестена тази наслада. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли дружно жертва в храма.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ