Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.4 и 30.3 години
През 2023 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.4 и 30.3 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.4 години за мъжете и 0.2 за дамите.
За 84.6 % от дамите и 84.2% от мъжете, подписаният цивилен брак през 2023 година е бил първи.
Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰.
Броят на разводите през 2023 година е 9 088, или с 437 по-малко от записаните през 2022 година. От всички прекъснати бракове 77.6% се отнасят за популацията в градовете.
Национален статистически институт
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по " взаимно единодушие " (67.8%), следват аргументите " несходство в характерите " (19.3%) и " фактическа разлъка " (11.8%).
Разводът не е бил първи за 11.1% от дамите и 11.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.4 години.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2022 година е 8.7‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду страните - членки на Европейски Съюз, има Кипър - 11.2‰, следват Франция - 10.7‰, Ирландия - 10.5‰, и Швеция - 10.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.7‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2023 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 269 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 9 хиляди, а по отношение на 2012 година - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18
години, понижава от 2 871 през 2022 година на 2 775 през 2023 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години се усилват от 2 410 през 2022 година на 2 654 през 2023 година.
Половината (48.4%) от ражданията през 2023 година са първи за майката , 37.2% - втори, а 13.5% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2023 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.79, като нараства с 0.01 по отношение на 2022 година.
През 2023 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.7 години, спрямо 2022 година се е нараснала с 0.1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).
През 2023 година са регистрирани 1 047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко в сравнение с през 2022 година. При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три.
През 2023 година броят на извънбрачните раждания е 34 357, или 59.8% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64.9%) е по-висок в сравнение с в градовете (58.0%). За 81.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.8%), Враца (77.6%) и Видин (75.2%). Този дял е под 50.0% в четири области на страната - Кърджали (35.9%), Разград (45.1%), Благоевград (48.8 %) и Силистра (49.4%).
За 84.6 % от дамите и 84.2% от мъжете, подписаният цивилен брак през 2023 година е бил първи.
Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰.
Броят на разводите през 2023 година е 9 088, или с 437 по-малко от записаните през 2022 година. От всички прекъснати бракове 77.6% се отнасят за популацията в градовете.
Национален статистически институт
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по " взаимно единодушие " (67.8%), следват аргументите " несходство в характерите " (19.3%) и " фактическа разлъка " (11.8%).
Разводът не е бил първи за 11.1% от дамите и 11.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.4 години.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2022 година е 8.7‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду страните - членки на Европейски Съюз, има Кипър - 11.2‰, следват Франция - 10.7‰, Ирландия - 10.5‰, и Швеция - 10.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.7‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2023 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 269 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 9 хиляди, а по отношение на 2012 година - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18
години, понижава от 2 871 през 2022 година на 2 775 през 2023 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години се усилват от 2 410 през 2022 година на 2 654 през 2023 година.
Половината (48.4%) от ражданията през 2023 година са първи за майката , 37.2% - втори, а 13.5% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2023 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.79, като нараства с 0.01 по отношение на 2022 година.
През 2023 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.7 години, спрямо 2022 година се е нараснала с 0.1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).
През 2023 година са регистрирани 1 047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко в сравнение с през 2022 година. При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три.
През 2023 година броят на извънбрачните раждания е 34 357, или 59.8% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64.9%) е по-висок в сравнение с в градовете (58.0%). За 81.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.8%), Враца (77.6%) и Видин (75.2%). Този дял е под 50.0% в четири области на страната - Кърджали (35.9%), Разград (45.1%), Благоевград (48.8 %) и Силистра (49.4%).
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ