Символът на днешния ден - гроздето и виното, отваряме сърцето за разума
На 7 май се пада 17 лунен ден. Символът на деня е гроздето, а богът-покровител е Дионис, прочут още като Бакхус. В антична Гърция точно на този ден се е провеждала вакханалия - празненства в чест на бога на виното Дионис. Празници на виното събрали целия град. Хората танцували, общували.
Гроздето е един от най-старите знаци на естественото изобилие в античния Близък изток и по-голям знак на духовния живот и прераждането в езическия и християнския свят. В Стария завет гроздето е емблема на плодовете на земята, еквивалентно на Дървото на живота.
Непреходното значение на виното в еврейските ритуали се основава на символичната връзка сред гроздето и Божията благословия към определения народ. Лозата е първото растение, засадено от Ной след Потопа, а в книгата Изход, първият знак, че израилтяните са достигнали Обетованата земя.
Подобно на по-ранните аграрни божества на Месопотамия, древногръцкият Дионис (Бакхус в римската митология) се свързва с лозата и гроздето. Под въздействие на орфизма неговият фетиш придобива сакрално значение.
Християнската символика е по-специфична. „ Аз съм същинската лоза и Отец ми е земеделецът “ - сподели Христос (Евангелие от Йоан, 15:1). Гроздето се е трансформирало в нравствен знак на прераждането, а в тайнството Евхаристия виното се уважава като кръвта на Христос.
Мотивите на гроздето са постоянно срещани в християнското изкуство и архитектура, в Египет те са служили като емблема на живота (гроздето се свързва с господ Озирис). Гроздето и зърното са евхаристийни знаци. Агнето, заобиколено от глог и грозде, съставлява Христос. Свързано с празниците на Бакхус и Силен и техния антураж, гроздето може също да символизира лакомия и пиене.
Виното символизира витална мощ, духовна благословия, избавление, наслада, излекуване, истина, промяна. Освен цената си като пиянство, подхранваща и лечебна напитка, сокът от смачкано грозде има тайнствената дарба да се трансформира в освен това от средство за утоляване на жаждата и замайване – и да трансформира тези, които го пият. Това, както и кървавият цвят на виното, е в основата на сакралната му символика.
Виното се е произвеждало в Близкия изток минимум преди 5000 години и е било необятно считано за божествена благословия, доказателство за силата на природата и нейния благоприятен, съживяващ дух. В еврейския обред виното служело като увещание за благословията, която Йехова Бог дал на своя народ. Ислямът разяснява, че това е благословия за достигналите до парадайса - Пророкът не разрешава не виното, а злоупотребата с него.
В Средиземноморието виното универсално се свързва с плодородието и живота след гибелта (смисълът на традицията, съгласно която няколко капки вино се изливат на земята).
В култа към древногръцкия господ Дионис (Бакхус в римската митология) виното е знак на екстатично единство със самия господ, а в орфическите ритуали се приравнява на жертвена кръв. Християнството придава на тази символика нова поетична мощ: „ Който върви по плътта ми и пие кръвта ми, пребъдва в мен, и аз в него “ (Евангелие от Йоан, 6:56).
Символиката на Евхаристията и Граала е, че съдът с жертвеното вино съставлява Чашата с изкупителната кръв на Христос. Гроздовете са погребални емблеми на спасението.
Помощната символика на виното е, че поражда истината и „ отваря сърцето за разсъдъка ” или развързва езика на лъжците и лицемерите.
Гроздето е един от най-старите знаци на естественото изобилие в античния Близък изток и по-голям знак на духовния живот и прераждането в езическия и християнския свят. В Стария завет гроздето е емблема на плодовете на земята, еквивалентно на Дървото на живота.
Непреходното значение на виното в еврейските ритуали се основава на символичната връзка сред гроздето и Божията благословия към определения народ. Лозата е първото растение, засадено от Ной след Потопа, а в книгата Изход, първият знак, че израилтяните са достигнали Обетованата земя.
Подобно на по-ранните аграрни божества на Месопотамия, древногръцкият Дионис (Бакхус в римската митология) се свързва с лозата и гроздето. Под въздействие на орфизма неговият фетиш придобива сакрално значение.
Християнската символика е по-специфична. „ Аз съм същинската лоза и Отец ми е земеделецът “ - сподели Христос (Евангелие от Йоан, 15:1). Гроздето се е трансформирало в нравствен знак на прераждането, а в тайнството Евхаристия виното се уважава като кръвта на Христос.
Мотивите на гроздето са постоянно срещани в християнското изкуство и архитектура, в Египет те са служили като емблема на живота (гроздето се свързва с господ Озирис). Гроздето и зърното са евхаристийни знаци. Агнето, заобиколено от глог и грозде, съставлява Христос. Свързано с празниците на Бакхус и Силен и техния антураж, гроздето може също да символизира лакомия и пиене.
Виното символизира витална мощ, духовна благословия, избавление, наслада, излекуване, истина, промяна. Освен цената си като пиянство, подхранваща и лечебна напитка, сокът от смачкано грозде има тайнствената дарба да се трансформира в освен това от средство за утоляване на жаждата и замайване – и да трансформира тези, които го пият. Това, както и кървавият цвят на виното, е в основата на сакралната му символика.
Виното се е произвеждало в Близкия изток минимум преди 5000 години и е било необятно считано за божествена благословия, доказателство за силата на природата и нейния благоприятен, съживяващ дух. В еврейския обред виното служело като увещание за благословията, която Йехова Бог дал на своя народ. Ислямът разяснява, че това е благословия за достигналите до парадайса - Пророкът не разрешава не виното, а злоупотребата с него.
В Средиземноморието виното универсално се свързва с плодородието и живота след гибелта (смисълът на традицията, съгласно която няколко капки вино се изливат на земята).
В култа към древногръцкия господ Дионис (Бакхус в римската митология) виното е знак на екстатично единство със самия господ, а в орфическите ритуали се приравнява на жертвена кръв. Християнството придава на тази символика нова поетична мощ: „ Който върви по плътта ми и пие кръвта ми, пребъдва в мен, и аз в него “ (Евангелие от Йоан, 6:56).
Символиката на Евхаристията и Граала е, че съдът с жертвеното вино съставлява Чашата с изкупителната кръв на Христос. Гроздовете са погребални емблеми на спасението.
Помощната символика на виното е, че поражда истината и „ отваря сърцето за разсъдъка ” или развързва езика на лъжците и лицемерите.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ