Албум на майстора на кавала Владимир Величков е номиниран за Грами
На 4-ти август най-голямата платформа за етно музика EthnoCloud в столицата на Канада - Торонто, разгласи публично предлагането на албума на българския кавалджия Владимир Величков „ Пробуждане “ за номинация за Грами в две категории.
В специфичен пост, притежателят на платформата за етно музика EthnoCloud, Ал Марконе разгласи:
„ Открихме един извънреден музикант – Владимир Величков. Вярваме, че заслужава самопризнание в категорията „ Албум на годината “ и заставаме зад него! “.
В платформата EthnoCloud са включени над 90 хиляди реализатори и групи от 166 страни. Тя е най- огромната ранглиста в света за етно джаз.
„ Звукът, който може да влияе и който може да сътвори усещане за картини, усеща, за настроения – това е моята цел. Знаем, че има музиканти, които в една минута могат да изсвирят хиляди ноти, само че нищо да не схванеш от тях, до момента в който има някой, който може да ти изсвири единствено два тона, които да те накарат да се пренесеш в един свят, за който даже и да не си си помислял, че може да съществува “, сподели за Дарик радио огромният български кавалджия Владимир Величков.
За да може да се усети въздействието у слушателя на албума, предлагаме рецензията на най-хубавия в България етномузиколог Румяна Цинцарска:
„ …Мед, пчела, кошер – сватба… Дървото е човешки двойник. Извор и лоза се почитат. Хлябът и виното са свещени – с тях вълшебства не се вършат. На кладенеца се подарява змея. Змеят и вълкът са положителни. Слънцето спуска златна люлка на персоналната мома.
Хлопатарът е признак на овена, само че звънът му – на Пътя, на Прехода.
Булото дава видимост към бъдното. Какво вижда забулената невяста?... напева на кавала и, писъка на гайдата, на цялата сватбена върволица, и песните, подвикванията, наричанията, благопожеланията – звука на цялата сватбена върволица, в която вземат участие три генерации от два рода.
Кавалът е един от трите солови или в отбор, носещи мелодията музикални национални принадлежности за българите. Те показват обичайния репертоар и жанр на българското музикално–фолклорно завещание.
В националната просвета само кавалът е претрупан с обредно значение и е легенда. Веществено се включва в символиката на ритуални дейности. Младият кавалджия е мечтан от всички моми в селото. С дудук се замесва тестото за обредните сватбени хлябове, с благопожелание да се родят деца. Самодивите омайват и отвличат овчаря, който свири на дудук, с цел да съпровожда вакхическото им хоро. Под лудите им стъпки няма да поникне трева, само че ще се чакат деца, тъй като ефирните горски създания са въпреки всичко дами.
Кавалджията Владимир Величков точно учи и задълбочено познава обичайния фолклор и етнография и владее изкуството креативен да ги претворява. И в случай че музиката е текст и роман, то неговите сюжети, послания и облици са почерпени от националните приказки и митове, обреди и традиции, прекарвания и сензитивност.
И са превърнати в музикални повествования, мелодични, хармонични, метро-ритмични картини, които влияят. Всяка пиеса в албума е друг роман, със своето въодушевление, емоционалност и естетическа целокупност.
В новия си следващ албум, Величков ни сервира приятни и забавни изненади. В едно той е обичайно и непроменяемо непрекъснат - в изпълнителското си изкуство не употребява механически и компютърни средства за обогатяване на звука. Всичко, наслагвано и прибавяно към главната мелодия е действително изсвирено.
Виртуозният кавалджия отстоява правилата си заради изпълнителските си благоприятни условия, близки до съвършенство, както и истинското си музикално мислене и дарбата да импровизира фантазира.
Величков владее всички благоприятни условия на примитивния музикален инструмент, само че прибавя и свои открития за спомагателни способи на звукоизвличане.
Откриваме даже и неспецифични за мелодическия музикален инструмент метро-ритмически функционалности, предоставени на кавала в някои от пиесите в албума. Това е резултат, само че и находка, откритиe, които принадлежат на автора-изпълнител.
В основата на мелодиката на всяка от пиесите се разкрива надълбоко познаване на музикалния фолклор от всички районни стилове, даже някои местни особености, самобитни детайлности в мелизматиката, дребни, само че ефектни акценти, които той ловко употребява.
В музиката на Владимир Величков има повести въображение, в осъществяването – точност и виртуозност, в звукозаписа – нововъведение и професионализъм. Да се слуша тази музика е наслада и наслаждение “.
Българският кавалджия Владимир Величков е роден в Плевен, където приключва Музикалната гимназия, а сега преподава в Националното учебно заведение по изкуствата " Панайот Пипков " в родния си град, както и в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски.
В практиката си като музикант има опит с оркестър " Канари ",свирил е с Антони Дончев, Стоян Янкулов – Стунджи, Иво Папазов, Теодосий Спасов, Мат Купър.
Предложенията за Грами се вършат до края на септември, а спечелилите ще бъдат оповестени на 4-ти февруари 2024 г.в Лос Анджелис.
В специфичен пост, притежателят на платформата за етно музика EthnoCloud, Ал Марконе разгласи:
„ Открихме един извънреден музикант – Владимир Величков. Вярваме, че заслужава самопризнание в категорията „ Албум на годината “ и заставаме зад него! “.
В платформата EthnoCloud са включени над 90 хиляди реализатори и групи от 166 страни. Тя е най- огромната ранглиста в света за етно джаз.
„ Звукът, който може да влияе и който може да сътвори усещане за картини, усеща, за настроения – това е моята цел. Знаем, че има музиканти, които в една минута могат да изсвирят хиляди ноти, само че нищо да не схванеш от тях, до момента в който има някой, който може да ти изсвири единствено два тона, които да те накарат да се пренесеш в един свят, за който даже и да не си си помислял, че може да съществува “, сподели за Дарик радио огромният български кавалджия Владимир Величков.
За да може да се усети въздействието у слушателя на албума, предлагаме рецензията на най-хубавия в България етномузиколог Румяна Цинцарска:
„ …Мед, пчела, кошер – сватба… Дървото е човешки двойник. Извор и лоза се почитат. Хлябът и виното са свещени – с тях вълшебства не се вършат. На кладенеца се подарява змея. Змеят и вълкът са положителни. Слънцето спуска златна люлка на персоналната мома.
Хлопатарът е признак на овена, само че звънът му – на Пътя, на Прехода.
Булото дава видимост към бъдното. Какво вижда забулената невяста?... напева на кавала и, писъка на гайдата, на цялата сватбена върволица, и песните, подвикванията, наричанията, благопожеланията – звука на цялата сватбена върволица, в която вземат участие три генерации от два рода.
Кавалът е един от трите солови или в отбор, носещи мелодията музикални национални принадлежности за българите. Те показват обичайния репертоар и жанр на българското музикално–фолклорно завещание.
В националната просвета само кавалът е претрупан с обредно значение и е легенда. Веществено се включва в символиката на ритуални дейности. Младият кавалджия е мечтан от всички моми в селото. С дудук се замесва тестото за обредните сватбени хлябове, с благопожелание да се родят деца. Самодивите омайват и отвличат овчаря, който свири на дудук, с цел да съпровожда вакхическото им хоро. Под лудите им стъпки няма да поникне трева, само че ще се чакат деца, тъй като ефирните горски създания са въпреки всичко дами.
Кавалджията Владимир Величков точно учи и задълбочено познава обичайния фолклор и етнография и владее изкуството креативен да ги претворява. И в случай че музиката е текст и роман, то неговите сюжети, послания и облици са почерпени от националните приказки и митове, обреди и традиции, прекарвания и сензитивност.
И са превърнати в музикални повествования, мелодични, хармонични, метро-ритмични картини, които влияят. Всяка пиеса в албума е друг роман, със своето въодушевление, емоционалност и естетическа целокупност.
В новия си следващ албум, Величков ни сервира приятни и забавни изненади. В едно той е обичайно и непроменяемо непрекъснат - в изпълнителското си изкуство не употребява механически и компютърни средства за обогатяване на звука. Всичко, наслагвано и прибавяно към главната мелодия е действително изсвирено.
Виртуозният кавалджия отстоява правилата си заради изпълнителските си благоприятни условия, близки до съвършенство, както и истинското си музикално мислене и дарбата да импровизира фантазира.
Величков владее всички благоприятни условия на примитивния музикален инструмент, само че прибавя и свои открития за спомагателни способи на звукоизвличане.
Откриваме даже и неспецифични за мелодическия музикален инструмент метро-ритмически функционалности, предоставени на кавала в някои от пиесите в албума. Това е резултат, само че и находка, откритиe, които принадлежат на автора-изпълнител.
В основата на мелодиката на всяка от пиесите се разкрива надълбоко познаване на музикалния фолклор от всички районни стилове, даже някои местни особености, самобитни детайлности в мелизматиката, дребни, само че ефектни акценти, които той ловко употребява.
В музиката на Владимир Величков има повести въображение, в осъществяването – точност и виртуозност, в звукозаписа – нововъведение и професионализъм. Да се слуша тази музика е наслада и наслаждение “.
Българският кавалджия Владимир Величков е роден в Плевен, където приключва Музикалната гимназия, а сега преподава в Националното учебно заведение по изкуствата " Панайот Пипков " в родния си град, както и в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски.
В практиката си като музикант има опит с оркестър " Канари ",свирил е с Антони Дончев, Стоян Янкулов – Стунджи, Иво Папазов, Теодосий Спасов, Мат Купър.
Предложенията за Грами се вършат до края на септември, а спечелилите ще бъдат оповестени на 4-ти февруари 2024 г.в Лос Анджелис.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ