Почитаме св. Варвара, пази децата от баба Шарка
На 4 декември православната черква уважава света Варвара, която е настойничка на умрелите от неочаквана гибел - тези, които са нямали време да се разкаят и причестят.
Света Варвара, родена в фамилията на благородник богохулник от Илиопол, се е отличавала с особена хубост. Тя се среща с християни и приема свето кръщение. Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града - двамата са изумени от гръмотевица. През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за светицата и омилостивяване на " баба Шарка ".
В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за " баба Шарка ", на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство срещу дребна шарка.
Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
В някои краища Св. Варвара е призната и за настойничка на домашните птици. Също по този начин в обособени райони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови облекла. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и изобилие. Момите се назовават варварки, а самият празник - женска Коледа, тъй като в него вземат участие единствено девойки.
В някои краища три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и фасул. Там те го варят и го оставят " за баба Шарка ". За здраве и за омилостивяване на заболяванията дамите месят пресни погачи, подготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неразделен от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.
Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите - по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има сентенция: " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".
Имен ден имат Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка.
Света Варвара, родена в фамилията на благородник богохулник от Илиопол, се е отличавала с особена хубост. Тя се среща с християни и приема свето кръщение. Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града - двамата са изумени от гръмотевица. През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за светицата и омилостивяване на " баба Шарка ".
В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за " баба Шарка ", на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство срещу дребна шарка.
Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
В някои краища Св. Варвара е призната и за настойничка на домашните птици. Също по този начин в обособени райони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови облекла. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и изобилие. Момите се назовават варварки, а самият празник - женска Коледа, тъй като в него вземат участие единствено девойки.
В някои краища три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и фасул. Там те го варят и го оставят " за баба Шарка ". За здраве и за омилостивяване на заболяванията дамите месят пресни погачи, подготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неразделен от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.
Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите - по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има сентенция: " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".
Имен ден имат Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ