На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара. Тя е родена

На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара. Тя е родена в края на 3 век и умряла през 305 или 306 година Паметта й се уважава както от православната, по този начин и от католическата черква на 4 декември.

В православието Св. Варвара се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, разгласен е и за Ден на миньора, защото светицата се смята за настойничка на миньорите.

Света Варвара е родена в фамилията на благородник - богохулник от Илиопол (Мала Азия). Последното изследване на богослова Венцислав Каравълчев обаче демонстрира, че Св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща хубост. Затова татко й я затворил в кула - надалеч от сластни очи. Докато е затворена, Варвара имала доста време да размишлява за Бога. Когато татко й позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, Варвара се среща с християни и приема свето кръщение.

Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред шефа на града, откакто татко й се отрекъл от нея, поради християнските й убеждения. След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и гибел, пред който момичето трябвало да се изправи.

На заканите на шефа тя дала отговор: " Славя моя Бог и съм подготвена да стана жертва за Неговото име...! Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил издигнат храм, където вярващите намирали излекуване на своите недъзи.

Божието отмъщение застига бащата на Варвара и шефа на града - те двамата са изумени от гръмотевица.

През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции.

По остарял бит на Св. Варвара дамите варят царевица в подсладена със захар вода, след което прибавят орехи и стафиди. Вярва се, че в зърната на царевицата е събрана цялата сила на слънцето и земята и всеки, който хапне от нея, ще е здрав и жизнен през цялата година. От царевицата се дава по малко и на животните – да са пъргави и плодовити.

В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и " баба Шарка ".

В Добруджа вечерта против празника подготвят софра за " баба Шарка ", на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.

В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство срещу дребна шарка.

Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

В някои краища Св. Варвара е призната и за настойничка на домашните птици. Също по този начин в обособени райони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови облекла. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и изобилие. Момите се назовават варварки, а самият празник - женска Коледа, тъй като в него вземат участие единствено девойки.

Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и фасул. Там те го варят и го оставят " за баба Шарка ". За здраве и за омилостивяване на заболяванията дамите месят пресни погачи, подготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неразделен от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.

Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите - по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има сентенция: " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".

Имен ден честват Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка.