СССР 2.0 ще бъде още по-зловещо място
На 3 март единственият останал самостоятелен тв канал в Русия – „ Дождь “, спря да излъчва. През последната година дребното останали свободи на публицистите в страната се изпаряваха, а цензорите затягаха желязната си хватка. През предходната седмица най-после реализираха задачата си. Звучи трагично, само че считам, че ерата на самостоятелните медии в Русия завърши. Официално, законно беше комплициран завършек на свободните издания.
Бях водещ на новинарско предаване по „ Дождь “ - „ Тук и в този момент “. Излъчваме от 2010 година Имали сме тежки моменти и преди. По време на отравянето и по-късно на ареста на Алексей Навални, както и при последвалите митинги – надлежно през 2020 и 2021 година, достигнахме до 1,1 милиарда гледания на нашите стрийминг платформи и канала ни в Ютуб. Въпреки че нямаме медиен достъп до Кремъл и ни бяха поставили клеймо „ задгранични сътрудници “ от правосъдното министерство, бяхме горди, че можем да продължим да излъчваме и да стигаме до милиони в тези исторически времена.
Войната в Украйна пристигна като потрес за нас. Владимир Путин разгласи началото ѝ по държавната телевизия в 5 часа сутринта. Подобно на оповестяването на Великата отечествена война, откакто нацистите бомбардираха Киев, нямаше публична декларация – беше наречена просто „ специфична военна интервенция “. След първичния стрес започнахме да излъчваме 24 часа в денонощието. Много от нас спяха в малкия екран. Ние сме дребен екип, само че разбирахме историческото значение на напъните си – потребността и търсенето на справедлива, самостоятелна информация.
Казвахме истината още през цялото време – наричахме войната война (това беше по-късно неразрешено от цензорите). Имахме излъчвания, в които показвахме какво действително се случва в Украйна. Интервюирах украински висши чиновници и публицисти, елементарни хора в Киев, Мариупол, Лвов, други градове, които бяха бомбардирани от съветските войски. Такива неща в никакъв случай не биха се появили по държавната телевизия.
Усещахме се като в действителност мощната свободна медия на Русия. В Ютуб имахме сред 10 и 25 милиона гледания на ден. По някакъв метод в никакъв случай не съм се чувствал по-силен – в сравнение с по време на тази първа мъчителна седмица. Но бързо стана прекомерно рисково, с цел да продължаваме. На 4 март в действие влезе закон, който планува затвор до 15 години за разпространяването на „ подправени вести “ за дейностите на съветските бойци. Така на процедура единственият позволен източник на информация остана съветското военно министерство. Оттам продължаваха да отхвърлят, че има цивилни жертви и съобщаваха за минимални военни загуби.
В същото време основният прокурор стартира да квалифицира всяка финансова или стратегическа помощ за жителите на Украйна като изменничество, което се санкционира с 20 години затвор. Абсурдно, само че даже изявление с украински публицист може теоретично да се сметне за изменничество към този момент.
Това подвигна залогът прекомерно високо. Истинската публицистика стана прекомерно рисковано занятие в Русия. Миналия четвъртък ние бяхме принудени да спрем работа, няколко часа преди законът да влезе в действие, с цел да защитим екипа от неизбежните преследвания. Надяваме се, че ще е краткотрайно, защото всички ние имаме вяра, че ще намерим метод да работим под някаква форма. „ Не е краят на шоуто, просто краят на един сезон, само че ще има продължение “, това бяха думите на разлъка на Наталия Синдиева, една от нашите създателки и изпълнителка директорка на малкия екран. Тя и основният редактор Тихон Дзядко демонстрираха героична работна нравственос и вдъхновяващо водачество по време на последните седмици на „ Дождь “.
Оттогава обстановката с медиите се утежни още. Facebook и Туитър бяха блокирани и е въпрос на дни и Ютуб да ги последва. Голямата съветска стена се издигна, тухла по тухла пред нашите очи и това води до цялостна изолираност от външния свят. Желязната завеса се връща, с увещание за времената на Съветския съюз, по този начин скъпи на сърцето на Путин. Но нещо ми споделя, че Съюз на съветските социалистически републики 2.0 ще бъде още по-зловещо място от зле свършилия му предходник. Като в мрачна и неуместна творба на братя Коен, това няма да е страна за публицисти, млади или остарели. Свърши се с модерната Русия, такава, каквато я познавахме. Путин в този момент бомбардира освен Украйна, само че и Русия – културата ѝ, наследството ѝ, цивилизацията ѝ.
В очакване на най-лошото, в неделя взех най-трудното решение в живота си и се качих на последния полет на „ Аерофлот “, който можеше да кацне в Европейски Съюз. Точно като през 1922 година, когато интелигенцията напуща новосъздадения Съветски съюз на борда на " корабите с философи ", стотици съветски самостоятелни публицисти, политици, създатели и общественици в този момент се насочат към Европа с полети, което кацат в Грузия, Латвия, Армения... Аз ще продължа с журналистическата си работа във Франция, страна, на която от дълго време се удивлявам за полезностите и правилата. Пиша писмо напряко на Еманюел Макрон, който сподели кураж и твърдоглавие в опитите си да се опълчи на експанзията на Русия, с молба да мога да работя.
Преминавайки през всичко това, аз считам, че не Русия се бие с Украйна, а Путин. Това е неговото възмездие за демократичния преход, обръщането към Европа. Путин ненавижда това, той се пробва да изтрие и от Русия знаците на европейзация. Политическите диспути, свободните медии, всичко това е част от бойното поле. Но аз към момента съм уверен, че Русия е Европа, макар че краткотрайно се е отклонила от пътя по най-криминалния вероятен метод. Ще се върнем назад, даже Путин с неговите бомби не може да попречи това да се случи.
Ще продължим да поддържаме духа на свободните медии, въплъщаван от „ Дождь “ – под това име или под някое друго, и от чужбина, в случай че се постанова. И един ден, и Русия, и Украйна една до друга, само че без значение една от друга, ще бъдат изцяло интегрирани членове на Европа и ще бъдат одобрявани като такива. Работим за това.
Денис Катаев е съветски публицист, водещ на „ Тук и в този момент “ по тв „ Дождь “. Коментарът му е оповестен в ". Заглавието е на Клуб Z.
Бях водещ на новинарско предаване по „ Дождь “ - „ Тук и в този момент “. Излъчваме от 2010 година Имали сме тежки моменти и преди. По време на отравянето и по-късно на ареста на Алексей Навални, както и при последвалите митинги – надлежно през 2020 и 2021 година, достигнахме до 1,1 милиарда гледания на нашите стрийминг платформи и канала ни в Ютуб. Въпреки че нямаме медиен достъп до Кремъл и ни бяха поставили клеймо „ задгранични сътрудници “ от правосъдното министерство, бяхме горди, че можем да продължим да излъчваме и да стигаме до милиони в тези исторически времена.
Войната в Украйна пристигна като потрес за нас. Владимир Путин разгласи началото ѝ по държавната телевизия в 5 часа сутринта. Подобно на оповестяването на Великата отечествена война, откакто нацистите бомбардираха Киев, нямаше публична декларация – беше наречена просто „ специфична военна интервенция “. След първичния стрес започнахме да излъчваме 24 часа в денонощието. Много от нас спяха в малкия екран. Ние сме дребен екип, само че разбирахме историческото значение на напъните си – потребността и търсенето на справедлива, самостоятелна информация.
Казвахме истината още през цялото време – наричахме войната война (това беше по-късно неразрешено от цензорите). Имахме излъчвания, в които показвахме какво действително се случва в Украйна. Интервюирах украински висши чиновници и публицисти, елементарни хора в Киев, Мариупол, Лвов, други градове, които бяха бомбардирани от съветските войски. Такива неща в никакъв случай не биха се появили по държавната телевизия.
Усещахме се като в действителност мощната свободна медия на Русия. В Ютуб имахме сред 10 и 25 милиона гледания на ден. По някакъв метод в никакъв случай не съм се чувствал по-силен – в сравнение с по време на тази първа мъчителна седмица. Но бързо стана прекомерно рисково, с цел да продължаваме. На 4 март в действие влезе закон, който планува затвор до 15 години за разпространяването на „ подправени вести “ за дейностите на съветските бойци. Така на процедура единственият позволен източник на информация остана съветското военно министерство. Оттам продължаваха да отхвърлят, че има цивилни жертви и съобщаваха за минимални военни загуби.
В същото време основният прокурор стартира да квалифицира всяка финансова или стратегическа помощ за жителите на Украйна като изменничество, което се санкционира с 20 години затвор. Абсурдно, само че даже изявление с украински публицист може теоретично да се сметне за изменничество към този момент.
Това подвигна залогът прекомерно високо. Истинската публицистика стана прекомерно рисковано занятие в Русия. Миналия четвъртък ние бяхме принудени да спрем работа, няколко часа преди законът да влезе в действие, с цел да защитим екипа от неизбежните преследвания. Надяваме се, че ще е краткотрайно, защото всички ние имаме вяра, че ще намерим метод да работим под някаква форма. „ Не е краят на шоуто, просто краят на един сезон, само че ще има продължение “, това бяха думите на разлъка на Наталия Синдиева, една от нашите създателки и изпълнителка директорка на малкия екран. Тя и основният редактор Тихон Дзядко демонстрираха героична работна нравственос и вдъхновяващо водачество по време на последните седмици на „ Дождь “.
Оттогава обстановката с медиите се утежни още. Facebook и Туитър бяха блокирани и е въпрос на дни и Ютуб да ги последва. Голямата съветска стена се издигна, тухла по тухла пред нашите очи и това води до цялостна изолираност от външния свят. Желязната завеса се връща, с увещание за времената на Съветския съюз, по този начин скъпи на сърцето на Путин. Но нещо ми споделя, че Съюз на съветските социалистически републики 2.0 ще бъде още по-зловещо място от зле свършилия му предходник. Като в мрачна и неуместна творба на братя Коен, това няма да е страна за публицисти, млади или остарели. Свърши се с модерната Русия, такава, каквато я познавахме. Путин в този момент бомбардира освен Украйна, само че и Русия – културата ѝ, наследството ѝ, цивилизацията ѝ.
В очакване на най-лошото, в неделя взех най-трудното решение в живота си и се качих на последния полет на „ Аерофлот “, който можеше да кацне в Европейски Съюз. Точно като през 1922 година, когато интелигенцията напуща новосъздадения Съветски съюз на борда на " корабите с философи ", стотици съветски самостоятелни публицисти, политици, създатели и общественици в този момент се насочат към Европа с полети, което кацат в Грузия, Латвия, Армения... Аз ще продължа с журналистическата си работа във Франция, страна, на която от дълго време се удивлявам за полезностите и правилата. Пиша писмо напряко на Еманюел Макрон, който сподели кураж и твърдоглавие в опитите си да се опълчи на експанзията на Русия, с молба да мога да работя.
Преминавайки през всичко това, аз считам, че не Русия се бие с Украйна, а Путин. Това е неговото възмездие за демократичния преход, обръщането към Европа. Путин ненавижда това, той се пробва да изтрие и от Русия знаците на европейзация. Политическите диспути, свободните медии, всичко това е част от бойното поле. Но аз към момента съм уверен, че Русия е Европа, макар че краткотрайно се е отклонила от пътя по най-криминалния вероятен метод. Ще се върнем назад, даже Путин с неговите бомби не може да попречи това да се случи.
Ще продължим да поддържаме духа на свободните медии, въплъщаван от „ Дождь “ – под това име или под някое друго, и от чужбина, в случай че се постанова. И един ден, и Русия, и Украйна една до друга, само че без значение една от друга, ще бъдат изцяло интегрирани членове на Европа и ще бъдат одобрявани като такива. Работим за това.
Денис Катаев е съветски публицист, водещ на „ Тук и в този момент “ по тв „ Дождь “. Коментарът му е оповестен в ". Заглавието е на Клуб Z.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ