142 години София е българската столица
На 3 април (22 март по остарял стил) през 1879 година Учредителното заседание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София.
Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, академик и общественик. По данни от 1878 година, София има 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й повърхност е 2,84 кв. км.
В „ Географското единение на българските земи ” проф. Иван Батаклиев написа: „ Положението на българските земи е значимо за тяхното единение с това, че те са концентрично подредени към Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават основните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; точно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и основният меридианен път в България по долините на Искър и Струма.... Ненапразно София е определена за столица, основен съобщителен възел и културен център на България, и успешно изпъква като основно обединително средище на българските земи.... Поради всичко това София заслужава, дружно със своята област, да се счита като обособена българска земя измежду другите български земи... ”
Вече 142 години София е българската столица.
Докато през 1878 година територията на София е едвам 3 кв. км, то в края на Първата международна война (1914-1918) към този момент е 8,5 кв. км, а през 1934 година доближава 42 кв. км. С присъединението на близките села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.
През 1879 година София е разграничена на 18 ориенталски махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентировка жителите на града, които били към 16 000 души, казвали от коя махала са. Само една от тях се наричала „ Калоянова махала “, всички останали носели турски имена.
Сред десетките църкви и джамии в София по това време се откроявали църквата „ Света Неделя “, Бююк джамия, Черната джамия и други В столицата се намирали и три огромни пазара – Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар.
На 22 декември 1879 година е публикуван декрет на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен проект, който обрисува и контролира развиването на строителните граници на новата столица през идващите години. На 16 януари 1880 година Общинският съвет утвърждава градоустройствен проект на София, направен от френския инженер Амадие. Този проект, наименуван „ Батенбергов “, съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града – сред днешните булеварди „ Васил Левски “, „ Патриарх Евтимий “, „ Христо Ботев “ и „ Сливница “.
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 година за празник на София е одобрен 17 септември – църковният празник „ Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов “. А в интервала 1979-1992 година празникът е отбелязван на 3 април – датата, на която през 1879 година градът е разгласен за столица на България.
Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, академик и общественик. По данни от 1878 година, София има 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й повърхност е 2,84 кв. км.
В „ Географското единение на българските земи ” проф. Иван Батаклиев написа: „ Положението на българските земи е значимо за тяхното единение с това, че те са концентрично подредени към Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават основните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; точно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и основният меридианен път в България по долините на Искър и Струма.... Ненапразно София е определена за столица, основен съобщителен възел и културен център на България, и успешно изпъква като основно обединително средище на българските земи.... Поради всичко това София заслужава, дружно със своята област, да се счита като обособена българска земя измежду другите български земи... ”
Вече 142 години София е българската столица.
Докато през 1878 година територията на София е едвам 3 кв. км, то в края на Първата международна война (1914-1918) към този момент е 8,5 кв. км, а през 1934 година доближава 42 кв. км. С присъединението на близките села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.
През 1879 година София е разграничена на 18 ориенталски махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентировка жителите на града, които били към 16 000 души, казвали от коя махала са. Само една от тях се наричала „ Калоянова махала “, всички останали носели турски имена.
Сред десетките църкви и джамии в София по това време се откроявали църквата „ Света Неделя “, Бююк джамия, Черната джамия и други В столицата се намирали и три огромни пазара – Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар.
На 22 декември 1879 година е публикуван декрет на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен проект, който обрисува и контролира развиването на строителните граници на новата столица през идващите години. На 16 януари 1880 година Общинският съвет утвърждава градоустройствен проект на София, направен от френския инженер Амадие. Този проект, наименуван „ Батенбергов “, съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града – сред днешните булеварди „ Васил Левски “, „ Патриарх Евтимий “, „ Христо Ботев “ и „ Сливница “.
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 година за празник на София е одобрен 17 септември – църковният празник „ Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов “. А в интервала 1979-1992 година празникът е отбелязван на 3 април – датата, на която през 1879 година градът е разгласен за столица на България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ