София става столица на България през 1879-а
На 3 април 1879 година, депутатите в Учредителното заседание в Търново единомислещо избират за столица на Княжество България град София. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а претекстът - заради географското разположение и капацитета за стопански напредък.
По време на дебатите тогава националният представител Драган Цанков споделя: " Ние имаме две столици - Търново - историческа, и София - държавна. Затова аз предлагам и отсега нататък София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза ".
Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия София става столица на обединена България.
През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са издигнати едни от най-известните здания, които оформят неповторимия тип на столицата - Народното събрание, Народният спектакъл " Иван Вазов ", Софийският университет, Народната библиотека, храм-паметникът " Св. Александър Невски " и др.
По време на дебатите тогава националният представител Драган Цанков споделя: " Ние имаме две столици - Търново - историческа, и София - държавна. Затова аз предлагам и отсега нататък София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза ".
Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия София става столица на обединена България.
През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са издигнати едни от най-известните здания, които оформят неповторимия тип на столицата - Народното събрание, Народният спектакъл " Иван Вазов ", Софийският университет, Народната библиотека, храм-паметникът " Св. Александър Невски " и др.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ