На 28 декември 1925 г. в хотел Англетер“ в Санкт

На 28 декември 1925 година в хотел „ Англетер “ в Санкт Петербург поетът Сергей Есенин поставя завършек на живота си. Дългогодишно пиене, комплицирани връзки (включително с фамозната балерина Айседора Дънкан), уязвимост пред славата – всичко това има значение за съдбовния край. Но сякаш най-голямо значение има отношението към него на руската власт, открила се трайно след триумфа на Октомврийската гражданска война през 1917 година Печалната орис на Есенин не е изключение, а по-скоро предписание: Николай Гумильов е разстрелян, Владимир Маяковски се прострелва, Александър Блок си отива отчаян и обезсърчен, Осип Манделщам умира в ГУЛАГ, Марина Цветаева се обесва в Елабуга, Анна Ахматова е остракирана и дружно с Михаил Зощенко е нападната от Жданов (нарекъл я „ полумонахиня-полупроститутка “), а синът ѝ Лев Гумильов престоява близо 20 години в сталинските лагери, Борис Пастернак пък умира през 1960 година, подложен на гневен напън поради оповестения в чужбина „ Доктор Живаго “ и Нобеловата премия за литература. Руснаците имат сентенция, че „ Поетът в Русия е повече от стихотворец “ и евентуално заради това взаимоотношенията на поетите с революцията са много комплицирани, спорни, комплицирани.

В предаването „ Премълчаната история “ на 29 декември – единствено ден след датата на самоубийството на Сергей Есенин, с проф. Маргарита Младенова, Галина Д. Георгиева и доктор Иван Ланджев вършим опит да проучваме тези взаимоотношения и да погледнем трагичните поетически ориси в Съветска Русия през призмата на корелацията „ власт-творчество “.