На 26 юни се отбелязаха 85 години от кончината на

На 26 юни се означиха 85 години от кончината на единствената, може би, в нашата история жена комита, взела участие в цели три войни. Разказваме ви за Донка Ушлинова. 

Родена е в 1885 година в будното западномакедонското мияшко българско село Смилево, тогава в Османската империя. Омъжва се на 15-годишна възраст за Ставри Христов от село Лера, Битолско. В края на август 1902 година благодарение на етървата си Сребра Апостолова и брачна половинка ѝ Апостол убива локалния дебирей Джелеб Реджо Сульов. След това тримата бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. Така Ушлинова се включва в битката на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония. Осъдена е задочно от османските власти, а къщата ѝ е разрушена.

В Илинденско-Преображенското въстание участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари.

Христо Настев си спомня за нея:

„ Донка е по-низка на ръстъ и мургава, само че съ строго изразителни очи. Особено любознателна и постоянно драговолно приказлива, елементарно се приспособяваше къмъ всички, като добра събеседница. Доста ревностна съперничка на издръжливость към всички незгоди и ограничения при незаконния четнишки животъ, когато ѝ се заговореше за осъщественото от тѣхъ ликвидиране, постоянно пламваше отъ настървение, съ което издаваше и наболѣлитѣ си усеща на мѫсть и удовлетворение, че сѫ премахнали единъ злодей… “

След въстанието се трансферира в България през Сърбия, като се открива във Варна и стартира да следва там. Също там отново се събира със брачна половинка си.

През Балканската и Междусъюзническата война Донка Ушлинова, дружно с мъжа си, Ставре Ушлинов, е единствената жена доброволка в Македоно-одринското опълчение и служи във Втора рота на Осма костурска тайфа. Участва в доста боеве, като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Мехмед Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен подвиг е създадена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „ За смелост “ - IV и III степен.

През Първата международна война Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк на Единадесета дивизия.

Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Наградена е с медал „ За смелост “ II степен, а по-късно в 1917 година е създадена в чин младши подофицер и е наградена с медал „ За смелост “ I степен лично от главнокомандващия на настоящата войска генерал-лейтенант Никола Жеков. Същата премия получава и брачният партньор ѝ. Донка Ушлинова е препоръчана за офицерски чин, само че краят на войната осуетява покачването.

След края на войната Донка Ушлинова, дружно със брачна половинка си, се връща във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лв., с които построяват дребна къща. В 1924 година им се ражда наследник – Александър. До гибелта си Донка Ушлинова е членка на Варненското сдружение на запасните офицери „ Другарски съюз “.

Умира на 26 юни 1937 година. На погребението ѝ на 27 юни участват илинденци, членове на Съюза на македоно-одринските опълченски сдружения, на Съюза на запасните подофицери, на Женското македонско сдружение, на Македонските благотворителни братства. На опелото ѝ в храма „ Успение Богородично “ приказва председателката на Македонското женско сдружение Славова и ръководителят на сдружение „ Илинден “ Христо Настев, а на гроба ѝ ръководителят на Дружеството на запасните подофицери Георги Попов.

След гибелта ѝ Македонският женски съюз издава некролог:

„ Почина Донка челник, жена революционерка, героиня, себеотрицателен и самоуверен войник за родните идеали… “