На 26 април се навършват 80 години от рождението на

Един от най-известните българи: спомени за Димитър Гочев

На 26 април се навършват 80 години от рождението на театралния режисьор Димитър Гочев, а на 20 октомври – 10 години от гибелта му.

* * *

" Велик си, Митко! "

" А, велик… Аз съм едно селянче от Първомай. "

И това не беше някакво театрално кокетство, той не се преструваше. Почитателите на упоителния му спектакъл го следваха като рок-звезда, от град в град, от предверие във предверие, от гардеробна в гардеробна, само че той си остана почвен човек. Единствената му огромна суетност беше да прави добър спектакъл.

" Как го правиш, Митко? "

" Ми де да знам. То самó си става. "

Онази подготовка, на която дръпна настрани един от актьорите си и го заразпитва за сънища. Мина несъмнено половин час, останалите артисти чакаха, без да нервничат. " А, ето това е! " – възкликна той по едно време, заметна обратно белия си перчем и прегърна с любов артиста. " Точно това! Това ще ми изиграеш в този момент! " И то в действителност като че ли самó си стана.

Димитър Гочев на по време на конференция в Берлин през 2008 годинаСнимка: picture alliance / dpa

Един голям гений

Сякаш. Това в действителност значи гений, голям гений. " Аз не съм доста по думите ", споделяше още той, когато го изтезаваха за изявленията или най-малко за някой афоризъм като подпис на хартиена салфетка. Но по този начин, както сякаш не беше по думите, Димитър Гочев умееше да чуе положителния, трагичен текст – и да го трансформира в спектакъл. Умееше и да вижда гения у други – и безкористно да им оказва помощ, без никаква професионална ревнивост. Ще го потвърдят такива персони като Самуел Финци, Теди Москов и Иван Пантелеев, който направи забележителния филм " Homo ludens ", отдаден на Димитър Гочев. Митко с белия перчем, от който човек не може да откъсне взор пред стряскащо подкожния портрет от Греди Асса.

Димитър Гочев - портрет от Греди АсаСнимка: Greddy Assa

" Какво правиш, Митко? "

" Нищо, чувам и виждам, то стига. "

Слушаше и гледаше, с чашата уиски в едната ръка и с цигарата в другата. Перчемът, чашата и цигареният пушек бяха като ефирна театрална завеса, иззад която режисьорът слушаше и гледаше доста деликатно. Защото всяка дума, всяка сричка, всяка въздишка, жест или мимика на хората отсреща (или хората край масата) явно бяха в положение да отключат театъра в главата му. И най-после все гледаше да заплати сметката. А хората го обичаха – освен поради тази дребна, а най-много поради огромната му благотворителност. Парадоксално е. Митко се противеше на клишетата и таман от тази опозиция възникваше превъзходният му спектакъл. Но 10 години след гибелта му точно няколко клишета най-добре концентрират облика му: добър човек, великодушен човек, великодушен създател, несравним гений, паметен.

Катрин Ангерер и Самуел Финци (вдясно) в " Самоубиецът " по Николай Ердман, режисура на Димитър ГочевСнимка: picture-alliance/ZB

За Рихард Вагнер споделят, че оперите му би трябвало да попадат под ударите на Закона за упойващите субстанции. Същото важеше и за постановките на Димитър Гочев. Постановки, които му донесоха най-големите театрални награди в Германия и безусловното самопризнание на цялата колегия.

" Българският режисьор Димитър Гочев към този момент е легенда “, писаха след гибелта му медиите в Германия. И още: " Да изтрием сълзите. Канети, Кристо, Гочев - това са най-известните българи. "

Гробът му в Берлин е покрай гроба на неговия обичан създател и другар Хайнер Мюлер. Недалеч е гробът и на великия философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Момчето от Първомай, студентът по ветеринарна медицина в Берлин, асистентът на огромния Бено Бесон, звездата на немския спектакъл – каква удивителна биография единствено! Ами популярен е.

Още по тематиката вижте тук: