На 26 април 1986 година става нещо, което светът никога

На 26 април 1986 година става нещо, което светът в никакъв случай няма да не помни. В АЕЦ Чернобил, Украйна се случва най-голямата атомна повреда в човешката история. Най-страшните кошмари на инженери, управление, специалисти и ръководещи, се сбъдват – взривено е атомното ядро на единия от реакторите и то стартира да пръска смъртоносна радиация, освен на територията към централата, само че и над цяла Европа.
Мнозина умират съвсем незабавно, застрашени са животите на милиони, а 30 години по-късно следствията от атомната повреда не престават да се усещат, броят на погубените животи поради радиационния облак към този момент са десетки хиляди.

Но в случай че трима смели мъже не са се намесили няколко дни след злополуката, погубените животи щяха да бъдат МИЛИОНИ.
10 дни след повредата в Чернобил, инженерите схващат, че всички сме сложени пред нова, доста по-голяма и съдбовна опасност – детонация на нуклеарни изпарения.
Охладителната система на реактора се е развалила и се оказва, че в този момент под горящото ядро се е формирал голям воден басейн. Без опция да се охлажда, е било въпрос на време (и то на малко време), до момента в който това радиоактивно ядро да се трансформира в лава, която да стопи всички бариери под себе си и да доближи до басейна с вода.

Ако това се случи, се получава детонация, изстрелваща голямо количество радиация право към небето, разпростирайки я над Европа, Азия и Африка.
Експлозията има силата да унищожи и останалите реактори в централата, причинявайки покруса в ужасяващи размери – заличаването на съвсем цяла Европа.
„ Експертите ни изследваха обстановката и пресметнаха, че в случай че сходна детонация се случи, силата ѝ ще се равнява на от 3 до 5 мегатона. Минск, който е 320 км. от Чернобил, щеше да бъде подравнен със земята, а целият континент Европа щеше да стане неспособен за живот. “, разкрива един от експертите, които са били на място.

Единственият метод, да предотвратят този пъкъл и гибелта на съвсем цялото европейско население, е да изпратят екип под ядрото, който да отвори ръчно шлюзовете на басейна и да източи водата. За задачата експертите вземат решение, че са нужни трима доброволци, които добре познават подземията на централата. Има един проблем – тримата индивида, които ще слязат долу, са обречени на гибел. Под горящото ядро има толкоз радиация, че тримата ще бъдат мъртви до седмица (в най-хубавия случай).

Но трима извънредно смели доброволци се съгласяват да се гмурнат в басейна под ядрото, с цел да източат водата и по този начин да жертват себе си, с цел да спасят милиони други животи, най-вероятно и нашите.

Техните имена са Валери Безпалов, Борис Баранов и Алексей Ананенко. Може би не сте ги чували в никакъв случай, само че на тях изискуем животите си през днешния ден. По време на съвещанието, в което събират служащите, с цел да изискат трима от тях да отидат на тази смела и самоубийствена задача, Ананенко, Безпалов и Баранов стартират да се изправят един по един, с цел да заявят готовността си да оказват помощ.

Казват им, че могат да се откажат когато и да е и не са задължени, само че Ананенко дава отговор: „ Как мога да откажа, единствено аз знам тъкмо къде се намират изпускателните шлюзове? “

Така тримата се впуснали в по едно и също време избавителна и смъртоносна задача. Били оборудвани с фенери, чиито светлини угаснали. Те останали да работят в цялостен мрак, а всяка минута под тази вода, ги приближавала към гибелта им. Мъжете не се предали и траяли да опипват тръбите в тъмнината. Останали под водата по-дълго, в сравнение с е трябвало, само че най-после съумяват да отворят шлюзовете, които биха могли да спасят милиони хора. Басейнът стартира да се изпразва.

Когато тримата мъже са излезли на повърхността, когато задачата е била изпълнена, сътрудниците на АЕЦ и бойците са ги посрещнали като герои, каквито са били в реалност. Твърдят, че хората напряко са скачали от наслада.

През идващия ден всичките пет милиона галона радиоактивна вода са били източени от подземието на реактора на четвърти блок.
Когато разтопеното ядро на реактора си е пробило път към резервоара, той към този момент е бил празен. Повторен гърмеж е бил избегнат.

Резултатите от анализите, направени по-късно от разнообразни специалисти съответстват в едно: в случай че тройката не е влезнала в басейна и не го е изпразнила – от парния гърмеж биха починали и потърпевши стотици хиляди, дори милиони хора. Това би изменило изцяло хода на историята и би трансформирала изцяло планетата ни такава, каквато я познаваме през днешния ден.

През идващите дни и при тримата са почнали да се демонстрират неизбежните признаци: лъчева болест. През идващите няколко седмици и тримата са умряли. Мъжете са заровени в оловни ковчези. Даже и лишени от живот, телата им са имали толкоз мощно радиоактивно лъчение.

Много герои са правили подвизи поради другите, имайки въпреки и дребен късмет да останат живи. Но тези трима мъже са знаели, че нямат никакъв късмет. Те са се потопили там, където ги е очаквала сигурна гибел.

Техните имена са Валери Безпалов, Борис Баранов и Алексей Ананенко.

Инфо: Една