Роб Халфорд: Хеви метълът винаги оцелява
На 25 август 1951-а, в дребното британско градче Уолсол, се ражда Робърт Джон Артър Халфорд. Само 20 години по-късно това момче ще покори международната сцена и ще се трансформира Бог на метъл музиката. След 50 години отдадени на хеви метъла, Роб Халфорд е име, известно на всички. Не всеки обаче знае каква е персоналната история на артиста. Точно това кара музиканта да напише своята първа автобиография, която напълно разумно се споделя " Изповед ".
" Аз имах прелестен, блажен живот, изпълнен с доста благоприятни условия през годините. Повечето хора в света на изкуството – музиканти, артисти, скулптори, в действителност всички, живеем един хубав живот, разграничен на обособени глави. В света на рокенрола обаче от време на време не е тъкмо по този начин. Не желая да кажа, че няма нищо общо, само че моята история е много невероятна, неповторима. Въпреки моите съвсем 70 обиколки към Слънцето, почувствах, че точно в този момент е моментът за тази автобиография. Имах предложение да напиша такава книга още преди 30 години, само че тогава си споделих: " Все още би трябвало да пребродвам много километри по хеви метъл автомагистралата ". Затова тъкмо в този момент е моментът да споделя моя живот пред света, пред почитателите. И да покажа каква е същността на " Богът на метъла ", споделя артистът в изявление за bTV.
Макар и да наближава своята седемдесета годишнина, Роб пази детските мемоари в сърцето си.
" Като множеството хора, си припомням за ученическите години с носталгия. Образованието е нещо доста значимо, само че и освен. Това е първата опция да се запознаеш и сближиш с хора, които споделят твоите ползи и мислят като теб. Когато потеглих на учебно заведение, някъде 6-годишен, незабавно открих своите другари, с които споделях толкоз доста. Но когато пък стартира преходът към тинейджърските години, тогава се случват в действителност специфичните неща. Така беше и при мен. Като един същински метъл тинейджър се скитах из моя роден град, пътят до учебно заведение беше към 3 км и всеки ден минавах около тези големи металургични предприятия и фабрики, които работеха непрекъснато. Това беше доста преди хеви метълът да се появи въобще. Връщам се към това време с изключително отношение, тъй като тогава вдишвах тези изпарения и пушек от металопреработвателния развой. Затова и в този момент споделям, че безусловно имам метъл в кръвта! ", споделя Роб.
Богът на метъла споделя, че животът му постоянно е бил изпълнен с музика, даже в най-ранните му детски мемоари. Вкъщи родителите му слушали доста музика.
" Баба ми и дядо ми, когато им гостувах през уикендите, също постоянно пускаха доста музика – е, несъмнено не метъл… И по този начин до момента в който станах тинейджър, тогава музиката в действителност се трансформира в голяма част от живота ти, става твоя единствен другар. Мразиш учебното заведение, мразиш родителите си, мразиш света, само че обичаш музиката! Навсякъде по света е по този начин, всяко момиче и момче минава през този интервал на непокорство и постоянно музиката води страстите ти. В книгата описвам историята, по тази причина по какъв начин вуйна ми ми подари нейният грамофон и сбирката си от плочи на Литъл Ричърд, Елвис Пресли… Всички имаме тази специфична връзка с музиката, това другарство да го назовем и откогато се помня за мен също е по този начин ", спомня си той.
След като музиката пленява сърцето му, Роб се посвещава напълно на нея. Създава няколко групи, в които развива театралното си държание и гласа си. И по този начин до началото на 1973-а, когато неговата сестра го среща с тогавашния си другар – Иън Хил. Тази намира се оказва съдбоносна, тъй като поставя началото на метъл машината Джудас Прийст.
" Като всяка занапред започваща група, както е и до през днешния ден, постоянно го има възприятието, че се впускаш в едно премеждие. Толкова си въодушевен, искаш да постигнеш фантазията си. Едно от най-невероятните прекарвания е това да участваш в колектив музиканти, които усещат по един метод музиката, която основават и имат обща цел. Извън музиката, това да си в група е същото, като това да си в някакъв тим, да вземем за пример. Независимо дали сте двама, трима или повече, постоянно сте свързани. Най-скъпите ни моменти с " Джудас Прийст " са тези първи подготовки в дребното студио " Хоули Джоус ", за които описвам в книгата. И въобще времето, което сме прекарали дружно, говорейки за музика, хората които са ни вдъхновявали. И най-хубавото е, че даже след толкоз години, нищо от това не е забравено. Корените на всяка една група, са в един доста чист, непорочен свят. Чак когато станеш сполучлив и се появят всички бизнес връзки и контракти, си даваш сметка, че не всичко е толкоз розово. Въпреки това, музиката остава постоянно преди всичко ", споделя Халфорд.
" Това пътешестване е необикновено, изпълнено с магични моменти. Пред очите ни, хеви метълът се трансформира в една преобладаваща международна мощ. Спомням си първите ни идвания в България, почитателите ни бяха чакали толкоз дълго време… И до момента, когато се върнем, хората в действителност полудяват! Фантастично е да наблюдаваш това. И като приказваме за опциите в живота, за групите това е нож с две остриета. С това имам поради, че е относително елементарно да запишеш музиката си, само че да доближи тя до хората, даже посредством интернет, напълно е много сложна задача. Много хора се пробват и по тази причина моят дребен съвет е: в случай че сте хеви метъл група, апелирам ви пробвайте се да извършите нещо малко по-различно, неповторимо и особено за вас самите. Така вашите почитатели ще ви намерят сами. Всеки ден преглеждам на телефона си другите музикални уеб сайтове и откривам нови групи. Светът се промени доста, музикалната промишленост също – от време на време за положително, от време на време не толкоз. Въпреки всичко, хеви метълът постоянно оцелява и намира своя път, по този начин ще бъде постоянно! " добавя той.
И в действителност, даже след толкоз години дружно, Джудас Прийст не престават да са все по този начин въодушевени. Само преди три години излезе техният финален албум " Файърпауър ", определян от рецензията и почитателите като един от най-хубавите в историята им.
" Водещото постоянно са хората, които те поддържат – почитателите на хеви метъла. С Джудас Прийст продължаваме да пишем и записваме музика, тъй като това ни носи наслаждение, към момента имаме тази пристрастеност. Но би трябвало да има накъде да насочиш тази сила. И защото ние имаме невероятни почитатели по целия свят, в това число и в България, те са нашата последна цел. Когато свириш метъл, даже когато просто подмятаме някакви хрумвания в студиото, първата ни мисъл е " Феновете сигурно ще харесат това! Ще полудеят като чуят това парче, нямаме самообладание да се качим на сцената и да го изсвирим! ". Последният ни албум " Файърпауър " е тъкмо подобен – записахме го настройката, че няма в никакъв случай да се откажем или да се подадем на непознати отзиви. Всяка група има своите възходи и падения, само че когато паднеш на земята, просто би трябвало да се изправиш. Продължаваш напред – това е смисълът на живота. Както споделяме в Англия – когато някой те фрасне и ти му отвръщаш с едно кроше. Така е и в метъл музиката, такива сме и ние в Джудас Прийст. Ние сме благословени, признателни сме на всички за голямата поддръжка през годините ", споделя артистът.
" Аз имах прелестен, блажен живот, изпълнен с доста благоприятни условия през годините. Повечето хора в света на изкуството – музиканти, артисти, скулптори, в действителност всички, живеем един хубав живот, разграничен на обособени глави. В света на рокенрола обаче от време на време не е тъкмо по този начин. Не желая да кажа, че няма нищо общо, само че моята история е много невероятна, неповторима. Въпреки моите съвсем 70 обиколки към Слънцето, почувствах, че точно в този момент е моментът за тази автобиография. Имах предложение да напиша такава книга още преди 30 години, само че тогава си споделих: " Все още би трябвало да пребродвам много километри по хеви метъл автомагистралата ". Затова тъкмо в този момент е моментът да споделя моя живот пред света, пред почитателите. И да покажа каква е същността на " Богът на метъла ", споделя артистът в изявление за bTV.
Макар и да наближава своята седемдесета годишнина, Роб пази детските мемоари в сърцето си.
" Като множеството хора, си припомням за ученическите години с носталгия. Образованието е нещо доста значимо, само че и освен. Това е първата опция да се запознаеш и сближиш с хора, които споделят твоите ползи и мислят като теб. Когато потеглих на учебно заведение, някъде 6-годишен, незабавно открих своите другари, с които споделях толкоз доста. Но когато пък стартира преходът към тинейджърските години, тогава се случват в действителност специфичните неща. Така беше и при мен. Като един същински метъл тинейджър се скитах из моя роден град, пътят до учебно заведение беше към 3 км и всеки ден минавах около тези големи металургични предприятия и фабрики, които работеха непрекъснато. Това беше доста преди хеви метълът да се появи въобще. Връщам се към това време с изключително отношение, тъй като тогава вдишвах тези изпарения и пушек от металопреработвателния развой. Затова и в този момент споделям, че безусловно имам метъл в кръвта! ", споделя Роб.
Богът на метъла споделя, че животът му постоянно е бил изпълнен с музика, даже в най-ранните му детски мемоари. Вкъщи родителите му слушали доста музика.
" Баба ми и дядо ми, когато им гостувах през уикендите, също постоянно пускаха доста музика – е, несъмнено не метъл… И по този начин до момента в който станах тинейджър, тогава музиката в действителност се трансформира в голяма част от живота ти, става твоя единствен другар. Мразиш учебното заведение, мразиш родителите си, мразиш света, само че обичаш музиката! Навсякъде по света е по този начин, всяко момиче и момче минава през този интервал на непокорство и постоянно музиката води страстите ти. В книгата описвам историята, по тази причина по какъв начин вуйна ми ми подари нейният грамофон и сбирката си от плочи на Литъл Ричърд, Елвис Пресли… Всички имаме тази специфична връзка с музиката, това другарство да го назовем и откогато се помня за мен също е по този начин ", спомня си той.
След като музиката пленява сърцето му, Роб се посвещава напълно на нея. Създава няколко групи, в които развива театралното си държание и гласа си. И по този начин до началото на 1973-а, когато неговата сестра го среща с тогавашния си другар – Иън Хил. Тази намира се оказва съдбоносна, тъй като поставя началото на метъл машината Джудас Прийст.
" Като всяка занапред започваща група, както е и до през днешния ден, постоянно го има възприятието, че се впускаш в едно премеждие. Толкова си въодушевен, искаш да постигнеш фантазията си. Едно от най-невероятните прекарвания е това да участваш в колектив музиканти, които усещат по един метод музиката, която основават и имат обща цел. Извън музиката, това да си в група е същото, като това да си в някакъв тим, да вземем за пример. Независимо дали сте двама, трима или повече, постоянно сте свързани. Най-скъпите ни моменти с " Джудас Прийст " са тези първи подготовки в дребното студио " Хоули Джоус ", за които описвам в книгата. И въобще времето, което сме прекарали дружно, говорейки за музика, хората които са ни вдъхновявали. И най-хубавото е, че даже след толкоз години, нищо от това не е забравено. Корените на всяка една група, са в един доста чист, непорочен свят. Чак когато станеш сполучлив и се появят всички бизнес връзки и контракти, си даваш сметка, че не всичко е толкоз розово. Въпреки това, музиката остава постоянно преди всичко ", споделя Халфорд.
" Това пътешестване е необикновено, изпълнено с магични моменти. Пред очите ни, хеви метълът се трансформира в една преобладаваща международна мощ. Спомням си първите ни идвания в България, почитателите ни бяха чакали толкоз дълго време… И до момента, когато се върнем, хората в действителност полудяват! Фантастично е да наблюдаваш това. И като приказваме за опциите в живота, за групите това е нож с две остриета. С това имам поради, че е относително елементарно да запишеш музиката си, само че да доближи тя до хората, даже посредством интернет, напълно е много сложна задача. Много хора се пробват и по тази причина моят дребен съвет е: в случай че сте хеви метъл група, апелирам ви пробвайте се да извършите нещо малко по-различно, неповторимо и особено за вас самите. Така вашите почитатели ще ви намерят сами. Всеки ден преглеждам на телефона си другите музикални уеб сайтове и откривам нови групи. Светът се промени доста, музикалната промишленост също – от време на време за положително, от време на време не толкоз. Въпреки всичко, хеви метълът постоянно оцелява и намира своя път, по този начин ще бъде постоянно! " добавя той.
И в действителност, даже след толкоз години дружно, Джудас Прийст не престават да са все по този начин въодушевени. Само преди три години излезе техният финален албум " Файърпауър ", определян от рецензията и почитателите като един от най-хубавите в историята им.
" Водещото постоянно са хората, които те поддържат – почитателите на хеви метъла. С Джудас Прийст продължаваме да пишем и записваме музика, тъй като това ни носи наслаждение, към момента имаме тази пристрастеност. Но би трябвало да има накъде да насочиш тази сила. И защото ние имаме невероятни почитатели по целия свят, в това число и в България, те са нашата последна цел. Когато свириш метъл, даже когато просто подмятаме някакви хрумвания в студиото, първата ни мисъл е " Феновете сигурно ще харесат това! Ще полудеят като чуят това парче, нямаме самообладание да се качим на сцената и да го изсвирим! ". Последният ни албум " Файърпауър " е тъкмо подобен – записахме го настройката, че няма в никакъв случай да се откажем или да се подадем на непознати отзиви. Всяка група има своите възходи и падения, само че когато паднеш на земята, просто би трябвало да се изправиш. Продължаваш напред – това е смисълът на живота. Както споделяме в Англия – когато някой те фрасне и ти му отвръщаш с едно кроше. Така е и в метъл музиката, такива сме и ние в Джудас Прийст. Ние сме благословени, признателни сме на всички за голямата поддръжка през годините ", споделя артистът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ