Денят 24 април в световната история
На 24 април 1771 година Японският остров Ишигаки е ударен от 85-метрова вълна “Цунами ”. През 1792 година Клод-Жозеф де Лил, френски инженер и офицер, съчинява музиката и текста на “Марсилезата ”, а през 1800 година във Вашингтон са положени основите на Конгресната библиотека. През 1946 година са осъществени първите полети на реактивните самолети МиГ-9 и Як-15, а на 24 април 1981 е показан е обществено първият личен компютър с марка IBM - IBM PC. На 24 април са родени: Барбра Джоун Стрейзънд – американска поппевица и киноактриса; Едмонд Картрайт – британски монтьор, откривател на механичния тъкачен стан. На тази дата умират: Григорий Григориевич Орлов – съветски пълководец и общественик, граф; Агоп Карапетович Коджоян – арменски график и живописец.
2018 година
Президентът на Франция Еманюел Макрон идва в Белия дом за началото на своята държавна аудиенция, по време на която се чака да се концентрира върху нуклеарната договорка с Иран и трансатлантическите търговски връзки сред Съединени американски щати и Европа.
2017 година
Съединените щати постанова наказания на 271 чиновници от Сирийския теоретичен център за проучвания и проучвания поради тяхната хипотетична роля в създаването на оръжия, употребявани в химическата офанзива на хан Шейхун.
2017 година
Кандидатът за президент на Франция Марин Льо Пен афишира, че се отдръпва като водач на Националния фронт.
2016 г
В Сърбия се организират парламентарни избори.
2016 г
В Австрия се организират избори за федерален президент.
2015 година
Аржентина и Русия подписват 20 контракта за съдействие, като най-важни са договорите за атомната сила и за увеличение размера на търговията. Двете страни минават към потребление на националните валути в комерсиалните покупко-продажби.
2014 година
Стандарт енд Пуърс намалява дълготрайният показател на Русия по отговорностите за задгранична валута от BBB на BBВ-.
2012 година
Министърът на защитата на Съединени американски щати Леон Панета оповестява, че Съединени американски щати остават в Афганистан със собствен боен контингент и след 2014 година Върховният представител на Европейския съюз по външните работи Катрин Аштън оповестява, че размерът на финансовата помощ на Европейски Съюз за Афганистан доближава 1 милиарда евро.
Коалицията на природозащитните и здравни публични организации от цяла Европа излиза с „ Обща декларация против фракинга “. В документа се акцентира отрицателното влияние на метода на хидравлично разтрошаване върху климата, водите, земята и сеизмичната интензивност.
В последните години се вижда наклонност за отричане от американско поданство. Съединени американски щати са единствената страна, която задължава жителите си да заплащат налози, без значение от тяхното местоживеене. Около 6-милионната американска диаспора в чужбина заплаща налози по едно и също време и в страната на престояване и на Съединени американски щати. Само от началото на тази година броят на отказалите се от поданство американци доближава 1800 души.
Испания краткотрайно анулира действието на Шенгенското съглашение за свободно напредване на хора на територията на Европейски Съюз за интервала 28 април – 4 май, с цел да ограничи придвижването на поддръжници на разнообразни антиглобалистки придвижвания, свързани със съвещанието на управлението на Европейската централна банка.
2011 година
Над 500 са починалите в Нигерия при етническите конфликти след президентските избори, извоювани от настоящия държавен глава Гудлък Джонатан – християнин от южна Нигерия. Победата му се оспорва от Мухамаду Бухари – представител от северните мюсюлмански общности. Нигерия е най-големият експортьор на нефт в Африка и осмият в света.
Няколко хиляди души показват в центъра на Токио за отвод от нуклеарната енергетика и развиването на възобновимите енергоизточници след случая в АЕЦ „ Фукушима “.
2005 година
Кардинал Йозеф Рацингер е определен за 265-я папа под името Бенедикт XVI.
2004 година
След 18-годишно деяние Съединени американски щати анулират икономическото си ембарго над Либия, като резултат от демонстрираното предпочитание на Либия за подпомагане при премахването на оръжията за всеобщо заличаване.
1995 година
Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия показва босненския сръбски водач Радован Караджич и двама от неговите високопоставени помощници като обвинени във военни закононарушения.
1981 година
Представен е обществено първият личен компютър с марка IBM – IBM PC. Екип от тринайсет души в центъра в Бока Ратон, Флорида, водени от Уилям Лоу, проектират революционната машина и я кръщават IBM PC (от Personal Computer), популяризирайки по този метод термина „ PC “ като синоним за всички настолни компютри. Първият IBM PC е с процесор Intel 8088 с тактова периодичност 4,77 MHz, има 16 Кбайта памет, която може да се уголемява до 256 Кбайта, и работи под ръководството на операционната система DOS 1.0. Това е първият компютър на IBM, основан с елементи, които могат да се купят на всички места (архитектура, наречена отворена), и маркетиран от външни дистрибутори. Първоначалните прогнози за продажбите са скромни – 220 000 компютри за тригодишен интервал. Този брой е надминат още през първия месец!
1964 година
В град Есен, Федерална Република Германия, във вила " Хюгел " се открива изложбата " Произведения на изкуството в българските музеи и манастири ". Тя продължава до 2 август същата година и е посетена от 70 000 души.
Вила “Хюгел ” е остарял замък, принадлежащ на фамилия Круп. През ноември 1811 година Фридрих Круп, потомък на остаряла немска комерсиална фамилия, основава в Есен фабрика за стомана, която прави матрици и сплави за монети. За няколко десетилетия с помощта на бързото разпростиране на железопътната мрежа в Европа и блестящото ръководство на сина на Фридрих Алфред дребната фабрика се трансформира в най-голямата стоманена компания в Европа. " Круп " създава жп оси и пружини и изобретява първото в действителност нечупливо жп колело. След четиригодишни проби през 1897 година " Круп " дружно с Рудолф Дизел прави първия дизелов локомотив.
1956 година
Владимир Топенчаров разгласява във в. " Отечествен фронт " нова публикация " Поуки от поуката ". Тя има необятен публичен отзив, защото продължава да подлага на критика култа към личността, водещ съгласно създателя до заменяне на дисциплината в страната и стопанството с " известни форми на командване и с бездушна изпълнителност ".
1953 година
Уинстън Чърчил получава рицарско звание от английската кралица Елизабет II.
Уинстън Чърчил е роден на 30 ноември 1874 година в Бленим, Оксофордшир. Той произлиза от фамилията на херцозите Марлборо. Образованието си получава в елитарното учебно заведение “Хароу ” и във военното кавалерийско учебно заведение. След намесата на Англия във Втората международна война е назначен за военноморски министър в държавното управление на Н. Чембърлейн (от септември 1939 г.). През май 1940 година става министър-председател на съдружно държавно управление. След 22 юни 1941 година е основател за основаване на съюз на всички антифашисти сили за битка против Германия. Заедно с президента Рузвелт подписва контракт със Съюз на съветските социалистически републики за взаимна битка против фашизма. По негова концепция се подписва договорът “заем-наем ” и съдружниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които дефинират следвоенното устройство на света и дават Източна Европа на Съветския съюз.
В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса ” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 година в град Фултън, щат Мисури, САЩ) приканва за основаване на военно-политически съюз на Съединени американски щати, Англия и западноевропейските страни за отбрана на демокрацията от тоталното нахлуване на комунизма. Тази тирада се счита за началото на “Студената война ”. През 1951-1955 година още веднъж е министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се отдръпва от дейна политическа активност. Чърчил е прочут и като публицист, журналист и създател на исторически и мемоарни книги. Той е притежател на Нобелова премия за литература (1953 г.).
1946 година
Извършени са първите полети на реактивните самолети МиГ-9 и Як-15.
1945 година
Пропада опитът на Хайнрих Химлер за сепаративен мир с Англия и Съединени американски щати, целящ закриване на Западния фронт и концентриране на цялата хитлеристка войска против Съюз на съветските социалистически републики.
Хайнрих Химлер (1900 – 1945 г.) е немски политик по време на Третия райх. След Първата международна война (1914-1918 г.) взе участие във фашистки организации за кавга с работническото придвижване в Германия. След 1933 година е шеф на политическата полиция в Мюнхен, Бавария, а по-късно и в цяла Германия (от 1936 година е началник на Гестапо). От 1943 година е имперски министър на вътрешните работи. От 1944 година командващ аварийна войска. Химлер е основен уредник на концентрационните лагери. След капитулацията на фашистка Германия се самоубива.
1884 година
Канцлерът Ото Фон Бисмарк прогласява немския суверенитет върху Людерц –ленд и Югозападна Африка (днешна Намибия). Това е началото на немското колониално господство, което обгръща съвсем цяла Югозападна Африка: Танганайка, Руанда, Камерун, Того, Нова Гвинея. След края на Втората Световна война те се разделят сред победителките.
1833 година
В Съединени американски щати е патентована газираната вода.
1800 година
Във Вашингтон са положени основите на Конгресната библиотека. Тя разполага с над 18 милиона книги, 2,5 милиона записа, 12 милиона фотоси, 4,5 милиона карти и повече от 54 милиона ръкописа. Конгресната библиотека е най – остарялата културна институция във столицата.
1792 година
Клод-Жозеф де Лил, френски инженер и офицер, съчинява музиката и текста на “Марсилезата ”. Той взе участие като капитан в Австро-френската война през 1792 година Вдъхновен от патриотизма на народа, който се подвига в отбрана на отечеството, той основава " Марсилезата ", която от 1795 година е държавен химн на Франция. Автор е и на " Опити в стихове и прозаичност " (1796 г.), на драмата " Макбет " (1827 г.), на алманах романси (1796 г.) и други
1771 година
Японският остров Ишигаки е ударен от 85-метрова вълна “Цунами ”.
1558 година
Женят се френският дофин Франсоа II и Мери Стюард. Година след сватбата Франсоа е коронясан за крал. Той е на 14 година и от негово име, като регент ръководи майка му Катерина Медичи. Франсоа умира на 5 декември 1560 година На трона го наследява Шарл IX.
На тази дата са родени:
1942 година
Родена е Барбра Джоун Стрейзънд – американска поппевица и киноактриса. В началото на 60-те години пее в нощните клубове на “Гринич Вилидж ”, взе участие в телевизионни шоупрограми, ревюта “оф Бродуей ”, снима филми.
Получава премия “Грамми ” за първия си албум (1963 г.), а през 1968 година получава “Оскар ” за кино лентата “Забавното момиче ”.
Участва във филмите “Каквито бяхме ”, “Хелоу, Доли! ”, “В един прекрасен ден ще се срещнем вечно ” (1970 г.), “Бухалът и котенцето ” (1970 г.), “Какво има, Док? ” (1972 г.), “Върху кутията с пясък ” (1972 г.), “Пътят, по който вървяхме ” (1973 г.), “Заради Пит ” (1974 г.), “Веселата госпожа ” (1975 г.), “Роди се звезда ” (1976 г.), “Най-важното събитие ” (1979 г.), “Всяка дълга нощ ” (1981 г.), “Йентъл ” (1983 г.), “Орехи ” (1987 г.), “Принцът на прилива ” (1991 г.), “Огледалото има две лица ” (1996 г.). През 1987 година получава втора премия “Грами ” за албума “Бродуей ”. Избрани албуми: “The Barbra Streisand Album ” (1963 г.), “My Name is Barbra ” (1964 г.), “Simply Streisand ” (1967 г.), “Greatest Hits ” (1969 г.), “Stoney End ” (1971 г.), “The Way We Were ” (1974 г.), “Greatest Hits, Vol. II ” (1979 г.), “Guilty ” (1980 г.), “Memories ” (1981 г.), “Yentl ” (1983 г.), “Emotion ” (1984 г.), “The Brodway Album ” (1986 г.), “One Voice ” (1987 г.).
1934 година
Родена е Шърли Маклейн – американска актриса, сестра на Уорън Бийти. От 1950 година работи в нюйоркските театри като танцьорка в мюзикъли и в малкия екран. Дебютира в киното при Хичкок - “Неприятности с Хари ” (1955 г.). Снима се с триумф в мюзикъли и комедии - “Канкан ” (1960 г.), “Моята гейша ” (1961 г.), “Сладката Ирма ” (1963 г.), “Жълтият ролс-ройс ” (1964 г.). Във филмите “Като поток ” (1958 г.), “Апартаментът ” (1960 г.), “Часът на децата ” (1962 г.), “Двама на люлката ” (1962 г.). Създава комплицирани трагични облици. Силни функции прави в “Сладка Чарити ” (1968 г.). Кариерата £ получава възходящо развиване с “Две мулета за сестра Сара ” (1970 г.), “Опустошените ” (1971 г.), “Светът на Шърли ” (1977 г.), “Повратна точка ” (1977 г.), “Присъствие ” (1980 г.), “Думи за деликатност ” (1983 г.), “В деликатна обстановка ” (1986 г.), “Мадам Сузацка ” (1988 г.), “Картички от Холивуд ” (1990 г.), “Изхабени хора ” (1992 г.), “Четири нюйоркчанки ” (1993 г.), “Да пребориш Ърнест Хемингуей ” (1993 г.), “Да пазиш Тес ” (1994 г.), “Уест Сайдски валс ” (тв, 1994 г.), “Целулоиден тоалет ” (1996 г.), “Мис Уинтърбърн ” (1996 г.), “Усмивка като вашата ” (1997 г.), “Жана Д’Арк ” (тв, 1999 г.), “Бруно ” (2000 г.), “Процесът против Салемските вещици ” (2001 г.), “Каролина ” (2001 г.). През 1974 година снима документалния филм “Другата половина на небето ”. Маклейн е авторка на езотерични бестселъри: “Да достигнеш плода ”, “Танцувай до финален мирис ”, “Един грам обич ”.
1897 година
Роден е Бенджамин Лий Уорф – американски лингвист и етнограф. Завършва Масачусетския механически университет (1918 г.) със компетентност инженер-химик. От 1926 година изследва проблемите за съотношението език - мислене, учи езика на американските индианци, семитските езици. Първите му проучвания са отдадени на дешифровката и лингвистичната интерпретация на писмеността на майте. Предполага, че тази книжовност е основана на фонетичен принцип. Под въздействието на Е. Сепир и вследствие на наблюденията си над юто-ацтекските езици (особено хопи) формулира хипотезата за лингвистичната релативност (хипотеза Сепир - Уорф). Има дял в създаването на теорията за граматическите категории и първи разграничава в езика явните и скритите категории.
1893 година
Роден е Лесли Хауърд – британски артист и режисьор. През 20-те години работи в театъра. В киното дебютира през 1917 година През 30-те години е в Холивуд. Става прочут с функции на интелектуалци-скептици. Стреми се да разкрие диалектиката в характерите на своите герои. Част от филмография му включва “Обречен на отплуване ” (1930 г.), “Свободна душа ” (1931 г.), “Площад “Бъркли ” (1934 г.), “Пленените ” (1934 г.), “Времето на човешките пристрастености ” (1934 г.), “Ромео и Жулиета ” (1936 г.), “Любов диря аз ” (1937 г.), “Пигмалион ” (1938 г.), “Отнесени от вихъра ” (1939 г.), “Интермецо ” (1939 г.), “49-тият паралел ” (1941 г.), “Първият от няколкото ” (1942 г.), “Слабият пол ” (1943 г.) и други Постига триумф в театъра след присъединяване си във “Вкаменената гора ” (1935 г.) и “Хамлет ” (1936 г.). Умира при самолетна злополука над Португалия, провокирана от нацистката авиация.
1845 година
Роден е Карл Шпителер – швейцарски публицист. Твори на немски език. Учи право и теология в университетите в Базел, Цюрих и Хайделберг. Живее в Русия от 1871 до 1879 година В епичната си поема в ритмична прозаичност “Прометей и Епиметей ” (1880-1881 година, със стихотворен вид “Търпеливият Прометей ”, 1924 г.) прави метафорични паралели сред споровете и несъгласията на актуалната ера и Древността. Алегоричната рационализация на античния мит е присъща и за други негови творби (епичната поема “Олимпийска пролет ”, 1900-1905). В романа “Имаго ” (1906 г.) рисува споровете сред художника и бюргерството в актуалното общество. Носител е на Нобелова премия за литература (1919 г.).
1743 година
Роден е Едмонд Картрайт – британски монтьор, откривател на механичния тъкачен стан. След довеждане докрай на Оксфордския университет (1764 г.) известно време е селски духовник. Изобретява и патентова (1785 г.) тъкачен стан с крачно задвижване (совалката се трансферира ръчно). Усъвършенства този стан (1786 г.) и съумява да механизира всички съществени интервенции на ръчното тъкане. В Донкастър (Йоркшир) построява фабрика с 20 стана (1783 г.) и по-късно (1789 г.) инсталира парна машина за тяхното задвижване. Тъкачният стан на Картрайт получава необятно разпространяване в текстилната индустрия след няколко усъвършенствания от други изобретатели (1813 година, 1822 г.).
1706 година
Роден е Джовани Батиста Мартини (наричан още падре Мартини) – италиански композитор и теоретик, францискански духовник. Ръководител е на Музикалната академия в Болоня, основател на първия труд по история на музиката.
На тази дата умират:
2004 година
Умира Есте Лаудър. Заедно със брачна половинка й Джоузеф Лаудър основават “Есте Лаудър Къмпани ”. Рожденото й име е Жозефин Естер Лаудър. Тя е щерка на маджарски евреи – емигранти. Тя е единствената жена, която е включена в класацията на Списание “Таймс ” за 20 – те най – авторитетни бизнес гения на 20 – ти век. Носител е на Президентския орден за Свобода..С Джоузеф Лаудър се женят през 1930 година Развеждат се 1939, а през 1942 още веднъж се женят. Остават дружно до гибелта му през 1982 година
1967 година
Умира Владимир Комаров. Комаров влиза в руските въздушни сили на 15 години. Става водач през 1949 година Пилотира Возход 1. Той е първият руснак, който лети два пъти в космоса. Загива на връщане от втория си полет със Съюз 1. Отказва парашутната му система.
1960 година
Умира Макс Феликс Теодор декор Лауе – немски физик. Следва в университетите в Гьотинген, Мюнхен и Берлин. Асистент е на М. Планк в Института за теоретична физика (1905-1909 г.) и Мюнхенския университет (1909-1912), професор е в Цюрихския (1912-1914 г.), Франкфуртския (1914-1919 г.), Берлинския (1919-1943 г.) и Гьотингенския (от 1946 г.) университети. Заместник шеф на Физическия институт в Гьотинген (1946-1951 г.), шеф на Института за физическа химия и електрохимия в Далем (бивш Западен Берлин, 1951-1953 г.) и института " Фриц Хабер " (от 1953 г.). През 1912 година предлага способ, доказващ вълновата природа на рентгеновите лъчи, като употребява за дифракционна решетка кристал на меден сулфат. Автор е на писания върху теорията на относителността, свръхпроизводимостта, теорията върху резултата на Комптън и други Лауреат на Нобелова премия за физика (1914 г.).
1959 година
Умира Агоп Карапетович Коджоян – арменски график и живописец. Учи в Мюнхен в студията на А. Ажбе (1903-1905 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1905-1907 г.). Завръща се в Армения през 1918 година По-известни негови графики са “Арменски воин ” (1921 г.); илюстрации към приказката “Азарян Бюлбюл ” (1925 г.), към “Книга за пътя ” от Е. Чаренц (1933 г.), “Стихове и митове ” от М. Горки (1934 г.), “Антология на арменската лирика ” (1936 г.), “Арменски национални приказки ” (1956 г.) и други
1901 година
Умира Владимир Василиевич Качановски – съветски славист. Завършва Варшавския университет (1876 г.). Пътешества с научна цел из славянските страни, Гърция, Италия и Франция. От 1886 година преподава в Казанския университет. Издава сп. “Вестник на славянството ” (1888-1896 г.). Професор е по славянска лингвистика, история и литература в Историко-филологическия институт в град Нежин (от 1896 г.). Известен е с трудовете си в региона на славянската лингвистика, с изявления на монументи на славянската книжовност. Негови по-важни съчинения са “Сръбските жития и хроники като източник за историята на южните славяни ” ( “Славянский алманах ”, 1876 г.), монументи на българското национално творчество (1882 г.), “За историческото проучване на съветския език ” (1887 година, Казан).
1852 година
Умира Василий Андреевич Жуковски – съветски стихотворец, почетен член (1827 г.) и учен (1841 1852 г.) на Петербургската Академия на науките. Един от основоположниците на романтизма в съветската лирика. Жуковски е извънбрачен наследник на помешчика А. И. Бунин и пленената туркиня Салхи. Литературните ползи на младия Жуковски се образуват в Московския доблестен интернат (1797 - 1801 г.) и в " Приятелското литературно общество " (1801 г.) под въздействие на традициите на дворянския демократизъм. През 1812 година постъпва в опълчението. С Отечествената война от 1812 година са свързани патриотичните нотки в неговите стихове ( " Певец в лагера на съветските воини ", 1812 година, и др.). От 1815 година е педагог на царския наследник и службата в двора му разрешава да облекчи участта на А. С. Пушкин, декабристите, М. Ю. Лермонтов, А. И. Херцен, Т. Г. Шевченко. Излиза в оставка през 1841 година и живее зад граница. След 1830 година се занимава основно с преводи на балади и драми на Ф. Шилер ( " Орлеанската дева ", 1817-1821 г.), " Одисея " на Омир (1849 г.), елементи от поемата на Фирдоуси " Шах наме " и други Погребан е в Александро-Невската лавра в Петербург.
1783 година
Умира Григорий Григориевич Орлов – съветски пълководец и общественик, граф (1762 г.). Брат е на А. Г. Орлов. Завършва сухопътното дворянско военно учебно заведение. Участва в Седемгодишната война (1756-1763 г.). Служи в Петербург като артилерийски офицер. Фаворит е на Екатерина Алексеевна (бъдещата императрица Екатерина II) и от връзката им се ражда наследник - Алексей, основоположник на дворянската фамилия графове Бобрински. Активно взе участие в преврата (1762 г.), който слага Екатерина II на престола. След преврата е камерхер на двора (висше дворцово звание). Известно време (1763-1775 г.) е генерал-фелдцехмайстер (началник на артилерията) на съветската войска. Ръководи потушаването на " чумния протест " в Москва (1771 г.). Оглавява съветската делегация при договарянията с Турция във Фокшани (1772 г.). Постепенно изгубва въздействието си в двора и излиза в оставка (1775 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
2018 година
Президентът на Франция Еманюел Макрон идва в Белия дом за началото на своята държавна аудиенция, по време на която се чака да се концентрира върху нуклеарната договорка с Иран и трансатлантическите търговски връзки сред Съединени американски щати и Европа.
2017 година
Съединените щати постанова наказания на 271 чиновници от Сирийския теоретичен център за проучвания и проучвания поради тяхната хипотетична роля в създаването на оръжия, употребявани в химическата офанзива на хан Шейхун.
2017 година
Кандидатът за президент на Франция Марин Льо Пен афишира, че се отдръпва като водач на Националния фронт.
2016 г
В Сърбия се организират парламентарни избори.
2016 г
В Австрия се организират избори за федерален президент.
2015 година
Аржентина и Русия подписват 20 контракта за съдействие, като най-важни са договорите за атомната сила и за увеличение размера на търговията. Двете страни минават към потребление на националните валути в комерсиалните покупко-продажби.
2014 година
Стандарт енд Пуърс намалява дълготрайният показател на Русия по отговорностите за задгранична валута от BBB на BBВ-.
2012 година
Министърът на защитата на Съединени американски щати Леон Панета оповестява, че Съединени американски щати остават в Афганистан със собствен боен контингент и след 2014 година Върховният представител на Европейския съюз по външните работи Катрин Аштън оповестява, че размерът на финансовата помощ на Европейски Съюз за Афганистан доближава 1 милиарда евро.
Коалицията на природозащитните и здравни публични организации от цяла Европа излиза с „ Обща декларация против фракинга “. В документа се акцентира отрицателното влияние на метода на хидравлично разтрошаване върху климата, водите, земята и сеизмичната интензивност.
В последните години се вижда наклонност за отричане от американско поданство. Съединени американски щати са единствената страна, която задължава жителите си да заплащат налози, без значение от тяхното местоживеене. Около 6-милионната американска диаспора в чужбина заплаща налози по едно и също време и в страната на престояване и на Съединени американски щати. Само от началото на тази година броят на отказалите се от поданство американци доближава 1800 души.
Испания краткотрайно анулира действието на Шенгенското съглашение за свободно напредване на хора на територията на Европейски Съюз за интервала 28 април – 4 май, с цел да ограничи придвижването на поддръжници на разнообразни антиглобалистки придвижвания, свързани със съвещанието на управлението на Европейската централна банка.
2011 година
Над 500 са починалите в Нигерия при етническите конфликти след президентските избори, извоювани от настоящия държавен глава Гудлък Джонатан – християнин от южна Нигерия. Победата му се оспорва от Мухамаду Бухари – представител от северните мюсюлмански общности. Нигерия е най-големият експортьор на нефт в Африка и осмият в света.
Няколко хиляди души показват в центъра на Токио за отвод от нуклеарната енергетика и развиването на възобновимите енергоизточници след случая в АЕЦ „ Фукушима “.
2005 година
Кардинал Йозеф Рацингер е определен за 265-я папа под името Бенедикт XVI.
2004 година
След 18-годишно деяние Съединени американски щати анулират икономическото си ембарго над Либия, като резултат от демонстрираното предпочитание на Либия за подпомагане при премахването на оръжията за всеобщо заличаване.
1995 година
Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия показва босненския сръбски водач Радован Караджич и двама от неговите високопоставени помощници като обвинени във военни закононарушения.
1981 година
Представен е обществено първият личен компютър с марка IBM – IBM PC. Екип от тринайсет души в центъра в Бока Ратон, Флорида, водени от Уилям Лоу, проектират революционната машина и я кръщават IBM PC (от Personal Computer), популяризирайки по този метод термина „ PC “ като синоним за всички настолни компютри. Първият IBM PC е с процесор Intel 8088 с тактова периодичност 4,77 MHz, има 16 Кбайта памет, която може да се уголемява до 256 Кбайта, и работи под ръководството на операционната система DOS 1.0. Това е първият компютър на IBM, основан с елементи, които могат да се купят на всички места (архитектура, наречена отворена), и маркетиран от външни дистрибутори. Първоначалните прогнози за продажбите са скромни – 220 000 компютри за тригодишен интервал. Този брой е надминат още през първия месец!
1964 година
В град Есен, Федерална Република Германия, във вила " Хюгел " се открива изложбата " Произведения на изкуството в българските музеи и манастири ". Тя продължава до 2 август същата година и е посетена от 70 000 души.
Вила “Хюгел ” е остарял замък, принадлежащ на фамилия Круп. През ноември 1811 година Фридрих Круп, потомък на остаряла немска комерсиална фамилия, основава в Есен фабрика за стомана, която прави матрици и сплави за монети. За няколко десетилетия с помощта на бързото разпростиране на железопътната мрежа в Европа и блестящото ръководство на сина на Фридрих Алфред дребната фабрика се трансформира в най-голямата стоманена компания в Европа. " Круп " създава жп оси и пружини и изобретява първото в действителност нечупливо жп колело. След четиригодишни проби през 1897 година " Круп " дружно с Рудолф Дизел прави първия дизелов локомотив.
1956 година
Владимир Топенчаров разгласява във в. " Отечествен фронт " нова публикация " Поуки от поуката ". Тя има необятен публичен отзив, защото продължава да подлага на критика култа към личността, водещ съгласно създателя до заменяне на дисциплината в страната и стопанството с " известни форми на командване и с бездушна изпълнителност ".
1953 година
Уинстън Чърчил получава рицарско звание от английската кралица Елизабет II.
Уинстън Чърчил е роден на 30 ноември 1874 година в Бленим, Оксофордшир. Той произлиза от фамилията на херцозите Марлборо. Образованието си получава в елитарното учебно заведение “Хароу ” и във военното кавалерийско учебно заведение. След намесата на Англия във Втората международна война е назначен за военноморски министър в държавното управление на Н. Чембърлейн (от септември 1939 г.). През май 1940 година става министър-председател на съдружно държавно управление. След 22 юни 1941 година е основател за основаване на съюз на всички антифашисти сили за битка против Германия. Заедно с президента Рузвелт подписва контракт със Съюз на съветските социалистически републики за взаимна битка против фашизма. По негова концепция се подписва договорът “заем-наем ” и съдружниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които дефинират следвоенното устройство на света и дават Източна Европа на Съветския съюз.
В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса ” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 година в град Фултън, щат Мисури, САЩ) приканва за основаване на военно-политически съюз на Съединени американски щати, Англия и западноевропейските страни за отбрана на демокрацията от тоталното нахлуване на комунизма. Тази тирада се счита за началото на “Студената война ”. През 1951-1955 година още веднъж е министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се отдръпва от дейна политическа активност. Чърчил е прочут и като публицист, журналист и създател на исторически и мемоарни книги. Той е притежател на Нобелова премия за литература (1953 г.).
1946 година
Извършени са първите полети на реактивните самолети МиГ-9 и Як-15.
1945 година
Пропада опитът на Хайнрих Химлер за сепаративен мир с Англия и Съединени американски щати, целящ закриване на Западния фронт и концентриране на цялата хитлеристка войска против Съюз на съветските социалистически републики.
Хайнрих Химлер (1900 – 1945 г.) е немски политик по време на Третия райх. След Първата международна война (1914-1918 г.) взе участие във фашистки организации за кавга с работническото придвижване в Германия. След 1933 година е шеф на политическата полиция в Мюнхен, Бавария, а по-късно и в цяла Германия (от 1936 година е началник на Гестапо). От 1943 година е имперски министър на вътрешните работи. От 1944 година командващ аварийна войска. Химлер е основен уредник на концентрационните лагери. След капитулацията на фашистка Германия се самоубива.
1884 година
Канцлерът Ото Фон Бисмарк прогласява немския суверенитет върху Людерц –ленд и Югозападна Африка (днешна Намибия). Това е началото на немското колониално господство, което обгръща съвсем цяла Югозападна Африка: Танганайка, Руанда, Камерун, Того, Нова Гвинея. След края на Втората Световна война те се разделят сред победителките.
1833 година
В Съединени американски щати е патентована газираната вода.
1800 година
Във Вашингтон са положени основите на Конгресната библиотека. Тя разполага с над 18 милиона книги, 2,5 милиона записа, 12 милиона фотоси, 4,5 милиона карти и повече от 54 милиона ръкописа. Конгресната библиотека е най – остарялата културна институция във столицата.
1792 година
Клод-Жозеф де Лил, френски инженер и офицер, съчинява музиката и текста на “Марсилезата ”. Той взе участие като капитан в Австро-френската война през 1792 година Вдъхновен от патриотизма на народа, който се подвига в отбрана на отечеството, той основава " Марсилезата ", която от 1795 година е държавен химн на Франция. Автор е и на " Опити в стихове и прозаичност " (1796 г.), на драмата " Макбет " (1827 г.), на алманах романси (1796 г.) и други
1771 година
Японският остров Ишигаки е ударен от 85-метрова вълна “Цунами ”.
1558 година
Женят се френският дофин Франсоа II и Мери Стюард. Година след сватбата Франсоа е коронясан за крал. Той е на 14 година и от негово име, като регент ръководи майка му Катерина Медичи. Франсоа умира на 5 декември 1560 година На трона го наследява Шарл IX.
На тази дата са родени:
1942 година
Родена е Барбра Джоун Стрейзънд – американска поппевица и киноактриса. В началото на 60-те години пее в нощните клубове на “Гринич Вилидж ”, взе участие в телевизионни шоупрограми, ревюта “оф Бродуей ”, снима филми.
Получава премия “Грамми ” за първия си албум (1963 г.), а през 1968 година получава “Оскар ” за кино лентата “Забавното момиче ”.
Участва във филмите “Каквито бяхме ”, “Хелоу, Доли! ”, “В един прекрасен ден ще се срещнем вечно ” (1970 г.), “Бухалът и котенцето ” (1970 г.), “Какво има, Док? ” (1972 г.), “Върху кутията с пясък ” (1972 г.), “Пътят, по който вървяхме ” (1973 г.), “Заради Пит ” (1974 г.), “Веселата госпожа ” (1975 г.), “Роди се звезда ” (1976 г.), “Най-важното събитие ” (1979 г.), “Всяка дълга нощ ” (1981 г.), “Йентъл ” (1983 г.), “Орехи ” (1987 г.), “Принцът на прилива ” (1991 г.), “Огледалото има две лица ” (1996 г.). През 1987 година получава втора премия “Грами ” за албума “Бродуей ”. Избрани албуми: “The Barbra Streisand Album ” (1963 г.), “My Name is Barbra ” (1964 г.), “Simply Streisand ” (1967 г.), “Greatest Hits ” (1969 г.), “Stoney End ” (1971 г.), “The Way We Were ” (1974 г.), “Greatest Hits, Vol. II ” (1979 г.), “Guilty ” (1980 г.), “Memories ” (1981 г.), “Yentl ” (1983 г.), “Emotion ” (1984 г.), “The Brodway Album ” (1986 г.), “One Voice ” (1987 г.).
1934 година
Родена е Шърли Маклейн – американска актриса, сестра на Уорън Бийти. От 1950 година работи в нюйоркските театри като танцьорка в мюзикъли и в малкия екран. Дебютира в киното при Хичкок - “Неприятности с Хари ” (1955 г.). Снима се с триумф в мюзикъли и комедии - “Канкан ” (1960 г.), “Моята гейша ” (1961 г.), “Сладката Ирма ” (1963 г.), “Жълтият ролс-ройс ” (1964 г.). Във филмите “Като поток ” (1958 г.), “Апартаментът ” (1960 г.), “Часът на децата ” (1962 г.), “Двама на люлката ” (1962 г.). Създава комплицирани трагични облици. Силни функции прави в “Сладка Чарити ” (1968 г.). Кариерата £ получава възходящо развиване с “Две мулета за сестра Сара ” (1970 г.), “Опустошените ” (1971 г.), “Светът на Шърли ” (1977 г.), “Повратна точка ” (1977 г.), “Присъствие ” (1980 г.), “Думи за деликатност ” (1983 г.), “В деликатна обстановка ” (1986 г.), “Мадам Сузацка ” (1988 г.), “Картички от Холивуд ” (1990 г.), “Изхабени хора ” (1992 г.), “Четири нюйоркчанки ” (1993 г.), “Да пребориш Ърнест Хемингуей ” (1993 г.), “Да пазиш Тес ” (1994 г.), “Уест Сайдски валс ” (тв, 1994 г.), “Целулоиден тоалет ” (1996 г.), “Мис Уинтърбърн ” (1996 г.), “Усмивка като вашата ” (1997 г.), “Жана Д’Арк ” (тв, 1999 г.), “Бруно ” (2000 г.), “Процесът против Салемските вещици ” (2001 г.), “Каролина ” (2001 г.). През 1974 година снима документалния филм “Другата половина на небето ”. Маклейн е авторка на езотерични бестселъри: “Да достигнеш плода ”, “Танцувай до финален мирис ”, “Един грам обич ”.
1897 година
Роден е Бенджамин Лий Уорф – американски лингвист и етнограф. Завършва Масачусетския механически университет (1918 г.) със компетентност инженер-химик. От 1926 година изследва проблемите за съотношението език - мислене, учи езика на американските индианци, семитските езици. Първите му проучвания са отдадени на дешифровката и лингвистичната интерпретация на писмеността на майте. Предполага, че тази книжовност е основана на фонетичен принцип. Под въздействието на Е. Сепир и вследствие на наблюденията си над юто-ацтекските езици (особено хопи) формулира хипотезата за лингвистичната релативност (хипотеза Сепир - Уорф). Има дял в създаването на теорията за граматическите категории и първи разграничава в езика явните и скритите категории.
1893 година
Роден е Лесли Хауърд – британски артист и режисьор. През 20-те години работи в театъра. В киното дебютира през 1917 година През 30-те години е в Холивуд. Става прочут с функции на интелектуалци-скептици. Стреми се да разкрие диалектиката в характерите на своите герои. Част от филмография му включва “Обречен на отплуване ” (1930 г.), “Свободна душа ” (1931 г.), “Площад “Бъркли ” (1934 г.), “Пленените ” (1934 г.), “Времето на човешките пристрастености ” (1934 г.), “Ромео и Жулиета ” (1936 г.), “Любов диря аз ” (1937 г.), “Пигмалион ” (1938 г.), “Отнесени от вихъра ” (1939 г.), “Интермецо ” (1939 г.), “49-тият паралел ” (1941 г.), “Първият от няколкото ” (1942 г.), “Слабият пол ” (1943 г.) и други Постига триумф в театъра след присъединяване си във “Вкаменената гора ” (1935 г.) и “Хамлет ” (1936 г.). Умира при самолетна злополука над Португалия, провокирана от нацистката авиация.
1845 година
Роден е Карл Шпителер – швейцарски публицист. Твори на немски език. Учи право и теология в университетите в Базел, Цюрих и Хайделберг. Живее в Русия от 1871 до 1879 година В епичната си поема в ритмична прозаичност “Прометей и Епиметей ” (1880-1881 година, със стихотворен вид “Търпеливият Прометей ”, 1924 г.) прави метафорични паралели сред споровете и несъгласията на актуалната ера и Древността. Алегоричната рационализация на античния мит е присъща и за други негови творби (епичната поема “Олимпийска пролет ”, 1900-1905). В романа “Имаго ” (1906 г.) рисува споровете сред художника и бюргерството в актуалното общество. Носител е на Нобелова премия за литература (1919 г.).
1743 година
Роден е Едмонд Картрайт – британски монтьор, откривател на механичния тъкачен стан. След довеждане докрай на Оксфордския университет (1764 г.) известно време е селски духовник. Изобретява и патентова (1785 г.) тъкачен стан с крачно задвижване (совалката се трансферира ръчно). Усъвършенства този стан (1786 г.) и съумява да механизира всички съществени интервенции на ръчното тъкане. В Донкастър (Йоркшир) построява фабрика с 20 стана (1783 г.) и по-късно (1789 г.) инсталира парна машина за тяхното задвижване. Тъкачният стан на Картрайт получава необятно разпространяване в текстилната индустрия след няколко усъвършенствания от други изобретатели (1813 година, 1822 г.).
1706 година
Роден е Джовани Батиста Мартини (наричан още падре Мартини) – италиански композитор и теоретик, францискански духовник. Ръководител е на Музикалната академия в Болоня, основател на първия труд по история на музиката.
На тази дата умират:
2004 година
Умира Есте Лаудър. Заедно със брачна половинка й Джоузеф Лаудър основават “Есте Лаудър Къмпани ”. Рожденото й име е Жозефин Естер Лаудър. Тя е щерка на маджарски евреи – емигранти. Тя е единствената жена, която е включена в класацията на Списание “Таймс ” за 20 – те най – авторитетни бизнес гения на 20 – ти век. Носител е на Президентския орден за Свобода..С Джоузеф Лаудър се женят през 1930 година Развеждат се 1939, а през 1942 още веднъж се женят. Остават дружно до гибелта му през 1982 година
1967 година
Умира Владимир Комаров. Комаров влиза в руските въздушни сили на 15 години. Става водач през 1949 година Пилотира Возход 1. Той е първият руснак, който лети два пъти в космоса. Загива на връщане от втория си полет със Съюз 1. Отказва парашутната му система.
1960 година
Умира Макс Феликс Теодор декор Лауе – немски физик. Следва в университетите в Гьотинген, Мюнхен и Берлин. Асистент е на М. Планк в Института за теоретична физика (1905-1909 г.) и Мюнхенския университет (1909-1912), професор е в Цюрихския (1912-1914 г.), Франкфуртския (1914-1919 г.), Берлинския (1919-1943 г.) и Гьотингенския (от 1946 г.) университети. Заместник шеф на Физическия институт в Гьотинген (1946-1951 г.), шеф на Института за физическа химия и електрохимия в Далем (бивш Западен Берлин, 1951-1953 г.) и института " Фриц Хабер " (от 1953 г.). През 1912 година предлага способ, доказващ вълновата природа на рентгеновите лъчи, като употребява за дифракционна решетка кристал на меден сулфат. Автор е на писания върху теорията на относителността, свръхпроизводимостта, теорията върху резултата на Комптън и други Лауреат на Нобелова премия за физика (1914 г.).
1959 година
Умира Агоп Карапетович Коджоян – арменски график и живописец. Учи в Мюнхен в студията на А. Ажбе (1903-1905 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1905-1907 г.). Завръща се в Армения през 1918 година По-известни негови графики са “Арменски воин ” (1921 г.); илюстрации към приказката “Азарян Бюлбюл ” (1925 г.), към “Книга за пътя ” от Е. Чаренц (1933 г.), “Стихове и митове ” от М. Горки (1934 г.), “Антология на арменската лирика ” (1936 г.), “Арменски национални приказки ” (1956 г.) и други
1901 година
Умира Владимир Василиевич Качановски – съветски славист. Завършва Варшавския университет (1876 г.). Пътешества с научна цел из славянските страни, Гърция, Италия и Франция. От 1886 година преподава в Казанския университет. Издава сп. “Вестник на славянството ” (1888-1896 г.). Професор е по славянска лингвистика, история и литература в Историко-филологическия институт в град Нежин (от 1896 г.). Известен е с трудовете си в региона на славянската лингвистика, с изявления на монументи на славянската книжовност. Негови по-важни съчинения са “Сръбските жития и хроники като източник за историята на южните славяни ” ( “Славянский алманах ”, 1876 г.), монументи на българското национално творчество (1882 г.), “За историческото проучване на съветския език ” (1887 година, Казан).
1852 година
Умира Василий Андреевич Жуковски – съветски стихотворец, почетен член (1827 г.) и учен (1841 1852 г.) на Петербургската Академия на науките. Един от основоположниците на романтизма в съветската лирика. Жуковски е извънбрачен наследник на помешчика А. И. Бунин и пленената туркиня Салхи. Литературните ползи на младия Жуковски се образуват в Московския доблестен интернат (1797 - 1801 г.) и в " Приятелското литературно общество " (1801 г.) под въздействие на традициите на дворянския демократизъм. През 1812 година постъпва в опълчението. С Отечествената война от 1812 година са свързани патриотичните нотки в неговите стихове ( " Певец в лагера на съветските воини ", 1812 година, и др.). От 1815 година е педагог на царския наследник и службата в двора му разрешава да облекчи участта на А. С. Пушкин, декабристите, М. Ю. Лермонтов, А. И. Херцен, Т. Г. Шевченко. Излиза в оставка през 1841 година и живее зад граница. След 1830 година се занимава основно с преводи на балади и драми на Ф. Шилер ( " Орлеанската дева ", 1817-1821 г.), " Одисея " на Омир (1849 г.), елементи от поемата на Фирдоуси " Шах наме " и други Погребан е в Александро-Невската лавра в Петербург.
1783 година
Умира Григорий Григориевич Орлов – съветски пълководец и общественик, граф (1762 г.). Брат е на А. Г. Орлов. Завършва сухопътното дворянско военно учебно заведение. Участва в Седемгодишната война (1756-1763 г.). Служи в Петербург като артилерийски офицер. Фаворит е на Екатерина Алексеевна (бъдещата императрица Екатерина II) и от връзката им се ражда наследник - Алексей, основоположник на дворянската фамилия графове Бобрински. Активно взе участие в преврата (1762 г.), който слага Екатерина II на престола. След преврата е камерхер на двора (висше дворцово звание). Известно време (1763-1775 г.) е генерал-фелдцехмайстер (началник на артилерията) на съветската войска. Ръководи потушаването на " чумния протест " в Москва (1771 г.). Оглавява съветската делегация при договарянията с Турция във Фокшани (1772 г.). Постепенно изгубва въздействието си в двора и излиза в оставка (1775 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ