Изкуственият интелект може и да сe научи добре да анализира, но не и да пресъздава чувство, каза в Хасково писателката Светлана Николова
Изкуственият разсъдък разполага с умения за разбор, само че не има способността да претърпява страсти, акцентира в изявление за Българска телеграфна агенция писателката и общественичка от Харманли Светлана Николова, преди да показа в Хасково третата си книга – сборника с разкази „ Очите на Марта “. Според Николова, положителните поети и писатели не би трябвало да се притесняват от бързото развиване на изкуствения разсъдък, защото точно те могат да генерират дълбоки усеща.
Тя е уверена, че всеки, с цел да бъде сполучлив през днешния ден, би трябвало да развива умения за работа с цифровия опит. „ Изкуственият разсъдък улеснява работата ни, без значение от сферата, в която работим, в това число литературата. Въпреки че може да основава повтарящи се сюжети и шаблонни изречения, не може да съобщи същински страсти. С подаването на избрани основни думи ИИ може да генерира превъзходен свободен стих, само че положителният типичен стих остава отвън неговите благоприятни условия, тъй като не е в положение да усеща – по тази причина имам вяра, че надарените поети и писатели ще останат настоящи в обозримото бъдеще “, добави Николова.
Чувствата и страстите участват и в новата книга на Николова „ Очите на Марта “. Изданието беше показано в зала „ Хасково “ от историка Милен Вълчев, журналиста и писателя Тодор Кръшков и журналиста Златка Михайлова. Разказ от книгата прочетоха Димитър Иванов и Росица Христозова, ръководител на настоятелството на читалище „ Дружба 1870 “ в Харманли.
Сборникът е публикуван от издателство „ Изида “ с финансова поддръжка от Министерството на културата. След поетичните сборници „ Дъждовни автомагистрали “ (2014 г.) и „ На раменете ми “ (2023 г.), „ Очите на Марта “ (2025 г.) съставлява първата белетристична творба на Светлана Николова и съдържа 33 описа, които преглеждат живота и фантазиите в актуалното българско село.
Много от разказите в сборника са награждавани на национални състезания, а самата книга е притежател на трета премия от литературния конкурс „ Светлоструй “ за произведения извънстолични създатели. През 2025 година е номинирана и за Националната премия „ Д-р Иван Богоров “ за използването на богат и чист български език. Разказът, който дава име на сборника – „ Очите на Марта “, е въодушевен от спомените за починалата баба на авторката, Мата Льондева, описа Светлана Николова.
Освен като създател, Светлана Николова е и човек с многочислени ползи. Тя има тапия за акушерка и е практикувала преди години. Завършила е българска лингвистика във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Има магистърска степен по настояща българистика и дипломация и интернационалните връзки от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Специализирала е организация и ръководство на образованието в Тракийския университет. Работила е като публицист в печатни медии в Харманли и Хасково, а също по този начин е била специалист по връзки с обществеността в регионалната администрация в Хасково. В момента е заместник-директор на Професионалната гимназия „ Захари Стоянов “ в Харманли и преподава български език на осмокласници, също така е консултант в Общинския съвет на родния си град.
От взаимоотношението с младежите в образователния развой, нейното обръщение към тях е да не стопират да четат и да се пробват да творят, защото това обогатява личността. „ Едно от първите неща, които споделям на учениците си при запознанството, е да помнят, че тези, които четат, ръководят тези, които единствено гледат телевизия. Без четене няма същински триумф, сериозно мислене или дарба за взимане на верни решения “, заключи създателят.
Светлана Николова възнамерява да стартира новата 2026 година с работа по още две свои книги, като една от тях ще бъде предопределена за деца, разкри тя.
