На 23-ти април отбелязваме тъжна годишнина – половин век от

На 23-ти април означаваме тъжна годишнина – половин век от изстрелването на злощастния галактически транспортен съд “Союз 1 ” с космонавта Владимир Михайлович Комаров. Поради множеството повреди на борда единствено ден след началото на полета корабът подхваща назад завръщане в земната атмосфера. Спирачният парашут се отваря сполучливо, само че заради щета на сензор основният парашут не съумява да се задейства. Комаров задейства аварийния парашут, само че той се оплита в спирачния. Като резултат от това спускаемата капсула се забива с висока скорост в земната повърхнина, убивайки на място космонавта.

Петдесет години по-късно легендите към гибелта на Владимир Комаров са доста повече от откритите обстоятелства. Има голям брой голословни догатки – като се стартира с това, че космонавтът е умрял на път към Луната или че е бил похитен от извънземни. Друг, много твърдоглав слух е, че Комаров, осъзнавайки идната злополука, присъединил микрофона и напсувал руското държавно управление в последните секунди от живота си. Причината за митологизирането на събитията към гибелта на руските галактически лица (и тези на Гагарин и Комаров не вършат изключение от правилото) се крие в това, че след нещастията руските управляващи не обелват и дума към детайлностите. Едва в края на 80-те години, след началото на инициираните от Михаил Горбачов промени, известни под названията “Перестройка ” и “Гласност ”, е разрешено на руските публицисти да разкрият част от истината за Комаров. Останалото го научаваме посредством по-нататъшните журналистически следствия през 90-те години. Разполагаме с задоволително материал, с цел да разграничим обстоятелствата от митовете и да си зададем въпроса: Какво в действителност се е случило по времето на задачата на “Союз 1 ”?

Нека да стартираме с малко предистория. През 1966 и началото на 1967 година към този момент излиза наяве, че Съюз на съветските социалистически републики фрапантно изостава от Съединени американски щати в галактическата конкуренция. Последният руски пилотиран полет е през март 1965 година – “Восход 2 ” с космонавти Павел Беляев и Алексей Леонов (който се трансформира в първия космонавт, излязъл в открития космос). Междувременно в интервала сред март 1965 година и ноември 1966 година Съединени американски щати изстрелват 10 пилотирани кораба от серията “Джемини ”, които показват забележителна зрялост на галактическите технологии – разходки в космоса, маневри по доближаване, рационализиране на процедурите по съединяване. Паралелно в Съюз на съветските социалистически републики се работи по корабите от новата серия “Союз ”, само че програмата е придружена от отлагания. Съветските управляващи не са удовлетворени, че две години след полета на “Восход 2 ” не е изпратен нито един космонавт в орбита.

Изпитателни полети на кораби “Союз ” в безпилотен режим стартират в края на 1966 година, само че получените резултати са незадоволителни. Проведени са три тестови изстрелвания – “Космос 133 ”, “Космос 140А ”, “Космос 140 ”. И при трите тествания са открити проблеми, които евентуално биха могли да доведат до гибелта на космонавт. При завръщането на “Космос 133 ” е задействана системата за самоунищожаване заради неправилна ориентировка, която би довела до кацане отвън територията на Съюз на съветските социалистически републики. При предстартовото преброяване на “Космос 140А ” един от страничните ускорители на ракетата не съумява да се възпламени, което довежда до автоматизирано прекъсване на подготовката за полет. Изненадващо секунди по-късно се задейства непринудено кулата за спешно избавяне на капсулата. Капсулата е издърпана и тя каца на километър от стартовата площадка, само че останалата на Земята ракета е погълната от пламъци и експлодира. Трима души от наземния личен състав умират, а няколко други са ранени. При третия полет “Космос 140 ” е реализирано сполучливо изстрелване и естествен полет, само че капсулата навлиза назад в атмосферата по стръмна балистична траектория и попада в Аралско море, при което се постанова водолази да я измъкнат. След разбора е открит огромен пробив в топлинния щит.

Как по този начин след три несполучливи полета на “Союз ” в безпилотен режим руските управляващи се осмеляват да изпратят човек? Това е първата огромна мистерия, която би трябвало да бъде разбулена.

Според журналиста и галактически специалист Анатолий Зак (източник) инженерите са били склонни да проведат още един безпилотен полет на “Союз ”, само че технократите, които работили програмата, са били сложени напрегнат от своите политически водачи. След две години липса на пилотирани полети от комунистическата партия на Съюз на съветските социалистически републики желаели за 1-ми май, Деня на труда, да има нещо, което да показва “постиженията на социалистическата система ”. Първата пилотирана задача на “Союз ” би се случила едновременно със срещата на водачите на Източния блок в Карлови Вари, Чехия и реализирането й би дало на руския водач Леонид Брежнев мотив да се гордее. Според някои съветски източници Дмитрий Устинов, член на Политбюро, е сложил краен период и персонално е притиснал в ъгъла Василий Мишин, който по това време е оглавявал ЦКБЕМ (Централно конструкторско бюро по пробно машиностроене).

Eдно нещо е ясно сигурно – при полета на “Союз 1 ” е трябвало да бъдат тествани нови технологии за по-нататъшни пилотирани експедиции до Луната. Планът бил първо “Союз 1 ” да излети с един космонавт – Владимир Комаров. Ден по-късно е трябвало да излети нов транспортен съд “Союз 2 ” с трима космонавти – Валери Биковски, Алексей Елисеев и Евгени Хрунов. Елисеев и Биковски е трябвало да излязат в открития космос със скафандри, след което да се трансферират на кораба “Союз 1 ” и да се завърнат дружно с Комаров. Подобен проект е бил очакван при провеждането на бъдещите руски лунни задачи – космонавтите трябвало по същия метод да преминат от кораба в спускаемия уред, който по-късно би могъл да кацне на Луната (източник).

Много неща е “трябвало ” да бъдат направени, както беше упоменато в горния параграф, само че събитията се развиват ненадейно и катастрофално… И за жалост Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не съумява да прати човек на Луната…

Преди изстрелването не са открити отклонения от естествената работа. Корабът “Союз 1 ” излетява по проект на 23-ти април 1967 година в 2:35 ч. българско време с космонавта Владимир Комаров. Всичко наподобява наред и “Союз 1 ” доближава до тъкмо откритата орбита. Както е подчертавано неколкократно на страниците на КОСМОС БГ, по времето на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики изстрелванията не са се излъчвали в действително време. Оповестяването, че е изпратен транспортен съд в космоса, е направено от руските медии чак след една обиколка на Земята. Предоставени са малко елементи – името на кораба, името на космонавта, датата на изстрелването, орбиталните параметри и на кои честоти могат да бъдат прослушени някои радиосигнали. Последващи известия от съветските медии през по-късните часове от деня още веднъж оповестяват, че всичко е наред (източник).

Проблеми обаче има. Скоро след изстрелването са получени телеметрични данни, съгласно които разгръщането на левия панел със слънчеви акумулатори не се е случило по проект. Не се е разгърнала и аварийна антена за предаване на телеметрични данни, както и покритието на сензор за ориентировка по посока на Слънцето и звездите. Ако повредата на аварийна антена не е кой знае какъв проблем, повредата на датчика е към този момент сериозна спънка – без него корабът няма по какъв начин да бъде нормализиран в орбита, нито може да извърши плануванаъа стратегия по съединяване. Според някои неофициални източници (поради това тази част от историята няма по какъв начин да я потвърдим със сигурност) Комаров се е опитал с крайник да изрита странично кораба, с цел да се разтвори слънчевият панел.

Според историка Асиф Сидики (източник) множеството от членовете на Държавната комисия, които е трябвало да вземат решение за хода на задачата, са постигнали единодушие за отсрочване на полета на “Союз 2 ” и за завръщане на “Союз 1 ” с Комаров допустимо най-рано, още на 17-тата орбита. Но в случай че Николай Каманин и Мстислав Келдиш са подкрепяли това предложение, изненадващо, Мишин към момента се е надявал на позитивен излаз от задачата и даже е бил начертан кратковременен проект, при който двама космонавти – Елисеев и Хрунов е трябвало да излетят със “Союз 2 ”, след което било планувано да излязат в открития космос и да поправят неразтворения безоблачен панел на “Союз 1 ”. Но след 13 обиколки към Земята космонавтът Комаров доклаквал, че продължава да има проблеми с ориентацията. Всичко това довело до преустановяване на каквито и да е по-нататъшни проекти за изстрелване на “Союз 2 ” и Държавната комисия наредила неотложно завръщане на Комаров. Според източниците на Сидики космонавтите на “Союз 2 ” били извънредно смутени, че не им било разрешено да излетят.

И по този начин стигаме до съдбовния 24-ти април. При първия опит за извеждане на 17-тата орбита “Союз 1 ” губи ориентировка и бордовите системи приключват автоматизирано подготовката за запалването на спирачния ракетен мотор. Космонавтът Комаров се оправя ослепително и отреагира доста добре – той ръчно ориентира кораба за нахлуване и това е задача, за която никой от тестовите водачи и космонавти на Съюз на съветските социалистически републики не е упражнявал! Не можем да го упрекнем в неточност – Комаров посреща провокациите и тъкмо извършва подадените от Земята команди.

Твърде тъпо, че това не го спасява… Корабът “Союз 1 ” навлиза в атмосферата и … се случва това, което описах при започване на публикацията. Да забележим какво става в това време на Земята.

Според информация, получена от руските радари, спускаемата капсула на “Союз 1 ” се е насочила към област, отстояща на 50 километра от град Орск в Оренбурската област. Самолети и избавителни хеликоптери се насочат неотложно към мястото. Пристигналите наземни екипи рапортуват, че са видели капсулата да лежи на земята на една страна с прикачен към нея парашут. Момент по-късно те изненадващо оповестяват, че спирачните мотори са задействали. Това е обезпокоителен сигнал – моторите е трябвало да се задействат няколко секунди преди кацането, а не по-късно! Както по-късно се схваща – капсулата се е забила с висока скорост в земята и това е довело не до задействане, а до детонация на двигателните системи и възникването на пожар…

Наземните екипи се пробват да загасят пожара на разрушилата се капсула, само че безрезултатно. Пожарогасителите се оказват незадоволително ефикасни и до момента в който всичко свърши, от злощастния транспортен съд “Союз 1 ” остава единствено едно черно леке и остатъци от входния шлюз. Така на 24-ти април 1967 година настава първата в историята на космонавтиката злополука на галактически транспортен съд в полет. Вярно е, че в програмата на НАСА също има покруса – тази на “Аполо 1 ”, само че това е повреда при наземен тест, а не при полет.

Но за разлика от американските астронавти от “Аполо 1 ”, които са претърпели мъчителна гибел от изгаряния, не огънят е умъртвил Комаров – следствието посочило, че гибелта е настъпила заради голям брой контузии на главата и гръбначния дирек – т.е. още сега на разбиването на космческия транспортен съд в земната повърхнина (източник).

Трагедията нанася решителен удар върху руската космонавтика и дефинира изхода от галактическата конкуренция. Руснаците изстрелват нов пилотиран транспортен съд “Союз 3 ” чак през октомври 1968 година. И до момента в който американците също прекарват година и половина без полети заради повредата на “Аполо 1 ”, техният опит с стратегия “Джемини ” сред 1965 и 1966 година не е изгубен. От друга страна времевото разстояние сред сполучливите полети на “Восход 2 ” и “Союз 3 ” е три години и половина. Това се оказва съдбовно – руснаците доста дълго време не могат да наваксат и да натрупат опит с процедурите по орбитални срещи и скачвания, както и с галактически разходки. И като резултат Съюз на съветските социалистически републики не съумява да изпрати човек на Луната.

Най-накрая остава да разгледаме един мит от повредата на “Союз 1 ”. Верни ли са слуховете, че в секундите преди разбиването на кораба Комаров присъединил радиото и напсувал комунистическите си водачи?

Това е един от въпросите, на които може би в никакъв случай няма да узнаем отговора с безапелационна сигурност. За голямо страдание подобен е бил характерът на руската галактическа стратегия – тя е била провеждана в секретност, триумфите са били раздувани, а детайлите към повредите – потулвани. Предполагам, че единствените, които знаят истината, са хората, които са работили по програмата “Союз ”. Но през днешния ден най-вече можем да се надяваме на другите им гледни точки…

През 2011 година излезе книгата Starman, която споделя историята на ранната руска космонавтика. Тя поддържа тезата, че при гибелта си Комаров в действителност е крещял ядосано и е псувал държавното управление. Книгата докара до доста спорни реакции. От една страна тя беше оспорена от някои историци, които настояват, че описаното в нея въобще не дава отговор на характера на Комаров (източник). Тя обаче получи позитивна критика от галактическия специалист и един от най-хубавите откриватели на руската космонавтика Джеймс Оберг (източник).  Според друга публикация на Оберг, оповестена и на уеб страницата на НАСА (източник), историята за “крясъците преди гибелта ” на Комаров не наподобява доста достоверна. И въпреки всичко през април 1987 година, когато Гласност е в разгара си, Съюз на съветските социалистически републики пренебрегва 20-годишнината от гибелта на Комаров, написа Оберг. Защо?!

Според Асиф Сидики (източник) всевъзможни клюки за това, че до момента в който е бил в орбита Комаров се е разделил прочувствено с жена си, че е крещял преди гибелта си, могат да бъдат отхвърлени като лъжи или пресиления. Най-често слуховете са по отношение на изказванията, че задгранични разследващи служби са прихванали сигнала и са чули такива неща. В интерес на истината един от тези записи в действителност излиза на бял свят 30 години след злополуката на “Союз 1 ”. От прихванатите изречения би могло да се заключи, че Комаров е бил комплициран и около радиошума би могла да бъде различена думата “убит ”. Но не са прихванати никакви изречения по отношение на положението на парашутната система, открити са единствено изказвания за повишението на температурата в кораба. Като умозаключение може да се каже, че този запис не е изключително забавен.

Има ли правота в слуховете? Не можем да кажем сигурно, въпреки че от това, което имаме като “твърди обстоятелства ”, имаме всички учредения да се съмняваме във всевъзможни “алтернативни ” теории. И все пак е ясно – хората ще имат вяра в това, което желаят да имат вяра, най-много повлияни от техните “филски ” или “фобски ” настроения. Малцина са тези, които биха си съставили мнение въз основата на справедлива информация.

“Има към момента доста дълбоки секрети в архивите на Москва, които към момента не ни е разрешено да забележим и които могат да ни изкарат акъла ”, счита Оберг. И това е по този начин – руската история е нещо извънредно комплицирано за изследване и не всеки има времето и търпението да го прави.