„Тук ще се танцува!“ Историята на Бастилията
На 22 април 1370 година по заповед на краля на Франция Карл V е положен първият камък на Бастилията. Тази цитадела е трябвало да пази Париж от офанзиви на британците.
Това била солидна четириъгълна постройка: осем кули се издигали на височина над 30 метра, свързани със стени равни по височина, заобиколени от трап с широчина 25 метра и дълбочина 8 метра. Бастилията била същинска цитадела и се считала за една от най-страшните замъци в света, строена близо два века.
Дори при Карл V кралят и други високопоставени благородници били спасявани в този укрепен палат по време на национални въстания. Бастилията се трансформира в държавен затвор, в който кралят и главно политически пандизчии били затваряни след секрети заповеди при кардинал Ришельо през 17 век.
На петте етажа на всяка кула се помещавали килии. В горните елементи изискванията били изцяло търпими – пандизчиите живеели в просторни стаи с дребни прозорци, покрити с решетки. Но долните пространства, ситуирани на 6 метра под двора, били ужасни: светлината и въздухът едвам влизали в тях, а стените в никакъв случай не изсъхвали от влагата.
Общо Бастилията можела да побере 42 пандизчии. В нея затваряли всички без значение от класовата принадлежност. Тук са били доста известни хора с височайш генезис: министър Фуке, маршал дьо Басомпиер, кардинал дьо Роган, граф дьо Мирабо, д’Арманяк, Бомел, абат Морел, Калиостро, графиня дьо Ламот, херцог дьо Немур и доста други благородници.
Волтер е бил държан тук два пъти. Философът е хвърлен в пандиза за първи път през 1717 година поради сатирата си по адрес на херцогинята дьо Бери. В собствен пасквил той загатвал за разврат от страна на любовницата на регента. Но както се оказало, Волтер не бил създател на тези редове и с цел да се оправдае, той споделил: „ Не бих могъл да напиша толкоз неприятна лирика “.
Подобно пояснение, изненадващо, не се сторило безапелационно на регента и той затвори дръзкия творецв пандиза. През 1726 година Волтер още веднъж отива в пандиза, този път поради историята с шевалие дьо Роган.
Маркиз дьо Сад също е бил затворен в Бастилията. Известният авантюрист бил неведнъж упрекван в изнасилвания и отвличания, само че постоянно бягал от пандизите. Общо той прекарва близо 30 години в пандиза, 5 от които – в Бастилията.
Най-легендарният пандизчия на крепостта е мистериозният мъж зад Желязната маска, чийто генезис към момента не е оголен.
В началото на Френската гражданска война на 14 юли 1789 година крепостта е завладяна от революционерите и е решено да я съборят. В рамките на три години повече от 800 служащи демонтирали Бастилията до основи.
На мястото на някогашната цитадела, която решили да не строят отначало, е инсталирана табела „ “Оттук насетне тук ще се танцува! “ и от този момент там се организират национални празници, а очертанията на пандиза, изрисувани върху тротоара, припомнят на идните генерации за Бастилията.
