Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
На 21 декември 1971 година аероплан на БГА „ Балкан “ Ил-18 катастрофира при излитането си на летище София. От 73-ма души на борда умират 30. Издъхва и 25-годишната естрадна певица Паша Христова. Оставя безутешни брачен партньор и наследник на 2,5 година Сред оживелите са Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина. Оркестър „ София “, фолклорен отбор „ Аура “ и други наши реализатори от разнообразни жанрове са на борда на злощастния аероплан, с цел да вземат участие в дни на българската просвета в Алжир.
На 23 декември 1971 година Паша Христова е изпратена от многочислени си фенове в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Телевизионната новогодишна стратегия на Българска национална телевизия за 31 декември е снимана от дълго време. Паша Христова взе участие в нея. Така че феновете гледат жизнерадостните осъществявания на своята фаворитка на дребния екран. И скърбят за нея, тъй като знаят, че от този миг нататък всичко останало от нейното творчество ще остане единствено на магнетофонна или кино-лента в златната фонотека на България.
Публиката обожава младото работливо надарено момиче с огромен глас. След гимназията тя стартира работа като чертожничка в комбинат „ Балканкар “ в столицата. По-късно приключва школата за естрадни артисти и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. През 1966 година записва първата си ария „ Щъркелът дойде отново “. Нейният първи триумф е на Фестивала на занимателната ария в Сочи през 1967 година Там тя печели златен орден и първа премия. Следват премия след премия – Сопот, Брашов, „ Златният Орфей “. За няколко години тя става звезда от огромна големина. Гастролира в Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, Федерална Република Германия.
През 2000 година песента „ Една българска роза “ е оповестена за ария на столетието. Сред другите шлагери на Паша, които през днешния ден са известни и на младите генерации, са „ Повей, ветре “, „ Една година обич “, „ Остани “. Участва в телевизионния мюзикъл „ Козя пътека “, по претекстове на Йордан Радичков.
„ Никога не съм срещала по-обаятелен и по-скромен човек от нея. От починалия оператор бате Димо Коларов съм запомнила, че когато човек прави това, което му е призванието, става доста хубав. Когато запееше, Паша Христова ставаше безумно красива. “ Това споделя за нея Грета Ганчева в книгата „ Една българска роза “, отдадена на Паша с създател Иван Георгиев.
Вижте фрагмент от документалния филм „ Здравей, обичам те “ (2010), сценарист и режисьор Олег Ковачев, отдаден на обичаната певица на българския народ.
На 23 декември 1971 година Паша Христова е изпратена от многочислени си фенове в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Телевизионната новогодишна стратегия на Българска национална телевизия за 31 декември е снимана от дълго време. Паша Христова взе участие в нея. Така че феновете гледат жизнерадостните осъществявания на своята фаворитка на дребния екран. И скърбят за нея, тъй като знаят, че от този миг нататък всичко останало от нейното творчество ще остане единствено на магнетофонна или кино-лента в златната фонотека на България.
Публиката обожава младото работливо надарено момиче с огромен глас. След гимназията тя стартира работа като чертожничка в комбинат „ Балканкар “ в столицата. По-късно приключва школата за естрадни артисти и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. През 1966 година записва първата си ария „ Щъркелът дойде отново “. Нейният първи триумф е на Фестивала на занимателната ария в Сочи през 1967 година Там тя печели златен орден и първа премия. Следват премия след премия – Сопот, Брашов, „ Златният Орфей “. За няколко години тя става звезда от огромна големина. Гастролира в Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, Федерална Република Германия.
През 2000 година песента „ Една българска роза “ е оповестена за ария на столетието. Сред другите шлагери на Паша, които през днешния ден са известни и на младите генерации, са „ Повей, ветре “, „ Една година обич “, „ Остани “. Участва в телевизионния мюзикъл „ Козя пътека “, по претекстове на Йордан Радичков.
„ Никога не съм срещала по-обаятелен и по-скромен човек от нея. От починалия оператор бате Димо Коларов съм запомнила, че когато човек прави това, което му е призванието, става доста хубав. Когато запееше, Паша Христова ставаше безумно красива. “ Това споделя за нея Грета Ганчева в книгата „ Една българска роза “, отдадена на Паша с създател Иван Георгиев.
Вижте фрагмент от документалния филм „ Здравей, обичам те “ (2010), сценарист и режисьор Олег Ковачев, отдаден на обичаната певица на българския народ.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ