Василий Кандински е един от най-значимите и влиятелни художници на

Василий Кандински е един от най-значимите и авторитетни художници на XX век, считан за пионер на нереалното изкуство. Роден на 16 декември 1866 година в Москва, Русия, Кандински израства в семейство, което цени културата и изкуствата. Още от ранна възраст той демонстрира интерес към музиката и живописта, само че в началото се насочва към проучване на право и стопанска система. След като приключва Московския университет, Кандински работи като учител по право, само че през 1896 година взема решение да се посвети напълно на изкуството.

Премества се в Мюнхен, Германия, където стартира да учи живопис и се причислява към художествени среди, които подтикват неговия неповторим метод към изкуството. Кандински е мощно повлиян от музиката, изключително от композитори като Рихард Вагнер и Арнолд Шонберг , които опитват с нови форми и хармонии. Тази връзка сред музика и образно изкуство става основа за неговото творчество, като той преглежда картините си като образни симфонии.

Кандински е един от създателите на придвижването Синята езда (Der Blaue Reiter) през 1911 година, което сплотява художници с интерес към духовното в изкуството. Той разгласява авторитетната си книга За духовното в изкуството (1911), където разказва теорията си за нереалното изкуство като средство за изложение на вътрешния свят на художника. Той има вяра, че цветовете и формите имат душевни и прочувствени смисли, които могат да приказват непосредствено на фена, без потребността от реалистични облици.

След Първата международна война Кандински се връща в Русия, само че отчаян от политическите промени, напуща страната през 1921 година и се открива в Германия. Там той става учител в фамозната школа Баухаус, където развива теориите си за геометричните форми и тяхното въздействие върху човешката душeвност.

След затварянето на Баухаус от нацисткия режим през 1933 година, Кандински се реалокира в Париж, където продължава да твори до гибелта си през 1944 година

Творчеството на Василий Кандински съставлява гражданска война в изкуството. Той е първият художник, който изцяло се отхвърля от фигуративността, създавайки първите нереални композиции. Неговите творби въодушевяват генерации художници и слагат основите на модернизма.

Цветът е силата, която непосредствено въздейства на душата.

Изкуството е щерка на времето и майка на нашите усеща.

Музиката е ключът към разбирането на абстракцията.

Целта на изкуството е да разсъни душата, а не да угоди на окото.

Изкуството не е копие на действителността, а нейно духовно отражение.

Дълбочината в изкуството идва от тишината на мисълта.

Формата не е цел, а средство за изложение.

Красотата е в хармонията сред формата и наличието.

Съвършенството в изкуството не е в завършеността, а в искреността.

Геометрията е езикът на Вселената.

Изкуството би трябвало да основава мост сред предишното и бъдещето.

Силата на изкуството е в неговата дарба да внесе светлина в тъмнината.

Художникът не следва правила; той основава нови светове.

Създаването на изкуство е като молитва – акт на свързване с духовното.

„ Москва “

„ Страшният съд “

„ Музи “

Мурнау, Дорфщтрасе, 1908

Вижте още: Понякога хубостта е скрита в най-неочакваните места – АНРИ ДЬО ТУЛУЗ-ЛОТРЕК