Мая Плисецкая, родена на 20 ноември 1925 г. в Москва,

Всяка работа изглежда лесна, когато я върши някой друг - МАЯ ПЛИСЕЦКАЯ

Мая Плисецкая , родена на 20 ноември 1925 година в Москва, е една от най-значимите фигури в международния балет. Произхожда от културно богато еврейско семейство – майка ѝ, Ракел Месерер , е актриса от нямото кино, а татко ѝ, Михаил Плисецкий , е икономист и един от първите руски кино продуценти. Сред нейните роднини са именитият балетмайстор Асаф Месерер и балерината Суламиф Месерер – фигури, които евентуално предопределят влечението ѝ към балетното изкуство.

От 1932 до 1934 година фамилията живее в Норвегия, където татко ѝ е руски консул. След завръщането си в Москва, Мая стартира образование в Хореографското учебно заведение. Едва на 11 години тя дебютира на сцената на Болшой спектакъл в ролята на дребната самодива в „ Спящата хубавица “.

Политическите репресии на сталинската ера оставят бездънен отпечатък върху живота ѝ. През 1938 година татко ѝ е задържан и екзекутиран, а майка ѝ и брат ѝ са изпратени в трудов лагер. Мая е осиновена от вуйна си Суламиф , която предотвратява изпращането ѝ в сиропиталище.

Въпреки тези компликации, Мая показва извънреден гений. През 1941 година, по време на евакуация в Свердловск, тя извършва „ Умиращият лебед “ – емблематична балетна миниатюра, която става нейна визитна картичка. Завършва образованието си през 1943 година в класа на Елизавета Гердт и стартира кариерата си в Болшой спектакъл, където през 1944 година извършва първата си солова роля като Маша в „ Лешникотрошачката “.

В продължение на 15 години Плисецкая е ограничавана от руските управляващи и не получава позволение за интернационалните изяви. Въпреки това тя се утвърждава като прима на Болшой спектакъл, а през 1960 година е оповестена за prima ballerina assoluta – най-високото самопризнание за балерина. Тя се бори със системата, оставяйки своя диря с неповторимия си жанр и артистична храброст.

Кариерата ѝ обгръща международни подиуми, като през 1983 година става артистичен шеф на балетната натрупа на Римската опера, а по-късно оглавява Испанския народен балет. След пенсионирането си от Болшой през 1990 година тя продължава да танцува и сътрудничи с интернационалните балетни трупи. Организира влиятелни балетни състезания и основава Имперския съветски балет, като остава дейна в изкуството до края на живота си.

Личният ѝ живот е белязан от дългогодишния ѝ съюз с композитора Родион Шчедрин , който основава редица балети особено за нея, в това число „ Ана Каренина “, „ Чайка “ и „ Дамата с кученцето “. Тя сътрудничи с стилния дизайнер Пиер Карден и опитва с разнообразни изкуства, в това число обичайния японски спектакъл Но.

Мая Плисецкая остава дейна до последния миг, планирайки даже своя 90-годишен празник, който се организира посмъртно на сцената на Болшой спектакъл. Умира в съня си на 2 май 2015 година в Мюнхен, оставяйки след себе си ентусиазъм за генерации актьори и фенове на балетното изкуство.

Не съм сигурна, че висшето проявяване на мозъка е добротата. Добрите хора постоянно са мачкани от цялостни простаци.

Понякога ми се коства, че първо на света се появява завистта, а след нея се ражда и индивидът.

Най-трудно от всичко ми се даваше да бъда самостоятелна. Това бе към този момент лукс. Суетни, празни хора, до безспир се стремяха да ме включат в своите групички, групировки, марширувайки под оскъдни флагове. Може да съм имала грехове, само че не и подобен. Казвам: аз бях самостоятелна. Усърдно се стараех да бъда такава. Никакви привилегии от властимащите, нито държавни жилища, нито вили НИКОГА не сме имали. Всичко сме проработили със лична си пот и личния си труд.

Приятелите си не съм предавала. Дълговете съм си прибирала. Доброто съм помнила и помня. Никому в никакъв случай не съм завиждала. Живеех със своето. С балета живеех. Друго нищо в живота не умеех да върша. Малко и от това направих. Толкова доста още можех… Но и на това съм признателна. Благодаря на природата си, че устоях, не се пречупих, не се предадох.

Хората, които обичат, могат да се повдигнат над елементарното, дребнавото. Влюбените постоянно живеят в друго измерение.

Времето поставя всичко по местата му. Само би трябвало да се чака по-дълго.

Външният тип основава облика. По него ние си сътворяваме визия за личността.

Никога не подценявайте работата на другите. Всяка работа наподобява лесна, когато я прави някой различен. Много постоянно нямаме никаква визия каква е цената на триумфа.

Хората не се разделят на раси, съсловия, държавни системи. Хората се разделят на положителни и неприятни. Само толкоз. Добрите постоянно са изключение, подарък свише.

Ще ви дам съвет, бъдещи генерации. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край. Дори и тогава – стреляйте, воювайте, тръбете, барабани бийте… До последния момент се борете… Победите ми се дължаха само на това. Характерът – това е орис.

Какво е това комунизъм и какво е това социализъм? Лично за мен те са по-лоши от фашизма.

А какво в действителност му би трябвало на човек? За другите не зная. А за себе си мога да кажа. Не желая да бъда робиня. Не желая непознати хора да вземат решение ориста ми. Нашийник не желая. Клетка, даже и платинена, не желая.

О, страна на парадоксите! О, майко Русия! Понеже се родих на съветска земя, аз меря живота си е епохите на „ царуване “ на нашите вождове. На нито един мой сътрудник от Финландия или Франция, не би му минало през главата да съизмерва биографията си с техните министър председатели и президенти.