Всяка грешка е стъпка към съвършенството - ДЖОВАНИ БЕРНИНИ
В историята на изкуството малко имена светят с толкоз ослепителна бляскавост, както това на Джовани Лоренцо Бернини . Той не е просто ваятел или проектант – той е вълшебник, който вдъхва живот на камъка, създавайки творби, които и през днешния ден стопират дъха на всеки, който ги зърне. Роден през 1598 година в Неапол, Бернини се трансформира в същински знак на италианския барок. Творбите му са не просто хубост – те са трагична симфония от страсти, придвижване и светлина, в които духът на времето пулсира с необуздана пристрастеност.
Още от ранна възраст Бернини демонстрира незабравим гений. Рим, Вечният град, става неговото платно, а неговите творби – душата на барока. Той трансформира площадите, църквите и катедралите в театрална сцена, където всеки подробност приказва за великолепие, драма и трансцендентност.
Неговият принос към Рим е толкоз огромен, че градът като че ли оживява посредством неговите статуи и архитектура. Фонтанът на Четирите реки в Пиаца Навона, луксозният Балдахин на Свети Петър във Ватикана и незабравимата „ Екстаз на Света Тереза “ – всички те са удостоверение за визионерството му.
Но Бернини не е просто виртуоз на изкуството. Той е човек, чиято пристрастеност към живота и вярата във висшия смисъл се отразяват в творбите му. Дълбоко набожен, той има вяра, че неговото изкуство служи на Бога и на човечеството. В същото време животът му бе изпълнен с интриги, романтика и несекващо търсене на съвършенство.
Бернини не се опасява да се проваля – той вижда всяка неточност като опция за напредък. Неговата религия, че изкуството може да въодушеви душата и да отвори вратите към небесното, го трансфораха в същински модернист.
Джовани Лоренцо Бернини остава жив освен в мрамора, само че и в сърцата на всички, които имат вяра, че изкуството може да допре вечността.
Изкуството не е просто отражение на природата – то е нейното видоизменение.
Емоцията е ключът към същинската хубост.
Светлината е най-важната съставна част на изкуството.
Не сътворявам скулптури, а хващам моменти от живота.
Всеки подробност има значение – даже най-малката линия може да промени цялата комбинация.
Изкуството е молитва, излята в мрамор.
Рим не е град, а сцена, на която създателят играе своята роля.
Всяка неточност е стъпка към съвършенството.
Идеите идват от Бога, а работата – от нас.
Изкуството е безконечна битка сред светлината и сянката.
Мраморът е живо създание – би трябвало да го слушаш, с цел да го схванеш.
Моите произведения не са статични – те са миг от вечността.
Изкуството е разговор сред създателя, природата и Бога.
Скулптурата е лирика, която може да се види и допре.
Драмата на човешката душа е моята безконечна муза.
Смъртта на един камък е раждането на творбата.
Екстазът на Света Тереза, 1651 г
Балдахинът в базиликата Свети Петър
Фонтанът на Четирите реки, Рим
Открадването на Прозерпина (1621–1622)
