Вчера на 76 г. след кратко боледуване от този свят

Вчера на 76 година след малко боледуване от този свят си отиде още един надарен български създател – Владимир Даверов. Даверов е сценарист на обичания на няколко генерации българи филм „ Вчера “, на филмите „ Суламит “, „ Нощта на самодивите “, „ Трафик “, „ Полицаи и нарушители: Голямата ченгеджийница “, „ Живот до поискване “, „ Царска пиеса “. Автор е на доста разкази и новели. Сред най-известните му романи са „ Вчера “, „ Възторжен и див “, „ Животът на другите “, „ Ягодовите полета “ и поредицата „ Чудовището Държавна сигурност “.
Много от репликите във кино лентата „ Вчера “ се трансфораха в крилати изречения: „ Само от добър другар става първокласен изменник! “; „ Не съм казвал, само че отново дублирам. “; „ Е в този момент към този момент ще се изключваме! “; „ Сега ще видите вий кон фасул яде ли! “
Прозата на Даверов е „ изпълнена с тревожни прозрения и язвителен комизъм, както и с градивно-критичен възторг “, казва Борислав Гърдев в уеб страницата Литературен клуб през 2006 година Според него „ Даверов бе и един от първите ни прозаици, непосредствено разкрил обвързаността на политическата класа у нас с подземните босове, които в името на сенчестия си бизнес я ръководят отдалечено и безскруполно като марионетки “.
Нека изпратим в неговия безконечен път създателя Владимир Даверов с дребен фрагмент от романа „ Вчера “:

Ние се намирахме в столовата, несъмнено, и това също бе не по-малко прочут факт, само че защото никой не се осмели да го подсети на шефа, същият още по-яростно се нахвърли върху нас:
— Какви хора сте и хора въобще ли сте? Заради един резен сте подготвени за нула време да съборите постройката, която страната към този момент толкоз десетилетия гради, подготвени сте да отречете всичко, направено за вас, да зачеркнете, да оплюете, тъй като не знаете какво е нямане! Защото сте родени с биберон в устата и по този начин мислите да го карате до края! Защото… — Тук шефът не можа да откри нови думички, само че пък по тази причина прибягна към доста по-красноречив жест: дръпна внезапно ризата си, копчетата му се разкопчаха и над изпъкналото коремче срамежливо бялнаха леко окосмените му гърди: — Защото на вашите години ето в тази пазва имах единствено една шепа джанки за през целия ден бягане след кравата и в случай че мама намираше да ми постави в торбичката малко сиренце, бях благополучен! Не съм знаел какво е електричество, не съм се нареждал на опашка за първо, второ и трето, единствено една шепа джанки! — напълно истеризира той. — Но ние бяхме закърмени с труд, а не с биберон! Знаехме ние цената на хляба!
В столовата, както можеше и да се чака, цареше безмълвие, всички стояхме с хванати начело ръце и с наведени глави като пред свеж гроб и всеки правеше за себе си заключения от мъдрата директорска изповед. За вечеря към този момент и дума не можеше да става. Половината от нас бяха подготвени освен през днешния ден, само че даже, дни наред да ядат единствено джанки и да тичат след кравата, по тази причина кротката и напълно изненадваща имитация на Ростислав прозвуча като осквернение:
— Нали нашите ни заплащат храната — рече той. — Като не вечерям, не мога да дремя.
— Ето! — подвигна двете си ръце към небето Цончев, след това смъкна дясната и забоде показалеца й в Ростислав: — Ето го бъдещия потребител! Вижте го добре! Полюбувайте му се! Държавата му осигурила право да учи, да се развива, да спортува, а той е подготвен да я продаде за една чиния леща! Но, не… Край! От през днешния ден никакви тренировки, ще седиш в пансиона като всички други! Никакви привилегии, никакви отстъпки! И ще ми напишеш писмо до родителите си, което още на следващия ден сутринта желая да подпиша!