Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!
„ Ако „ Отнесени от вихъра “ има тематика, това е оцеляването. Какво кара някои хора да минават през произшествия, а други, явно също толкоз способни, мощни и смели, да потъват? Случва се при всяко разтърсване. Някои хора оцеляват, други – не. Какви качества има у тези, които се борят триумфално, които липсват в тези, които умират? Знам единствено, че оживелите са наричали това качество „ предвидливост “. Така че писах за хора, които са имали храброст и хора, които не са. “ Това споделя за бестселъра на всички времена авторката му Маргарет Мичъл, родена на 8 ноември 1900 година През 1937 година тя печели премия „ Пулицър “. Умира няколко дни откакто е блъсната от такси, на 16 август 1949 година
Докато не загубите репутацията си, в никакъв случай не осъзнавате какво задължение е било това или какво в действителност е свободата.Животът не е поемал към нас обвързване да реализира фантазиите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме признателни, тъй като би могло да бъде и по-лошо.Несгодите или построяват личността, или я пречупват.Никаква мощ на света не може да ни пречупи, с изключение на нашата лична природа, в която е заложено така мощно да копнеем по неща, изгубени окончателно и да пазим толкоз доста мемоари.А извиненията, един път отсрочени, стават все по-трудни и най-после невъзможни.
Докато не загубите репутацията си, в никакъв случай не осъзнавате какво задължение е било това или какво в действителност е свободата.Животът не е поемал към нас обвързване да реализира фантазиите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме признателни, тъй като би могло да бъде и по-лошо.Несгодите или построяват личността, или я пречупват.Никаква мощ на света не може да ни пречупи, с изключение на нашата лична природа, в която е заложено така мощно да копнеем по неща, изгубени окончателно и да пазим толкоз доста мемоари.А извиненията, един път отсрочени, стават все по-трудни и най-после невъзможни.
„ Уморих се постоянно да бъда неестествена и в никакъв случай да не върша нищо, което желая. Уморих се да се държа по този начин, като че ли не хапвам повече от птица, и да вървя, когато желая да търча, и да споделям, че ми е прималяло след валс, когато мога да танцувам два дни и в никакъв случай да не се уморя. Омръзна ми да споделям: „ Колко си прелестна! “, да подлъгвам мъже, които нямат и половината от разсъдъка, който имам аз, и ми омръзна да се преструвам, че не знам нищо, с цел да могат мъжете да ми споделят неща и да се усещат значими, до момента в който го вършат... “Някои неточности са прекомерно занимателни, с цел да се създадат единствено един път.
„ Тя беше мрачевина и той беше мрачевина и в никакъв случай не е имало нищо преди този път, единствено мрачевина и устните му върху нея. Тя се опита да проговори и устата му още веднъж беше върху нейната. Изведнъж я обзе дива тръпка, каквато не бе познавала; наслада, боязън, полуда, неспокойствие, предаване на оръжия, които бяха прекомерно мощни, устни, които бяха прекомерно засегнати, орис, която се движеше прекомерно бързо. “Сега тя имаше неразбираемото схващане, че в случай че в миналото беше съумяла да разбере Ашли, в никакъв случай нямаше да го обикне, а в случай че в миналото беше съумяла да разбере Рет, в никакъв случай нямаше да го загуби.Земята е единственото нещо на света, за което си коства да работите, да се борите, да умрете, тъй като това е единственото нещо, което е дълговечно.Лъжецът най-горещо защитаваше истинността си, страхливецът – смелостта си, невъзпитаният – джентълменството си, а лудетината – достойнството си.Колко крепко дамите стискат веригите, които ги оковават!Тя видя в очите му провалянето на нейните дивни фантазии, нейните безумни стремежи.Винаги ще има войни, тъй като хората обичат войните. Жените не, само че мъжете го вършат.Борбата е като шампанско. Качва се в главите на страхливците толкоз бързо, колкото и на героите. Всеки простак може да бъде самоуверен на бойното поле, когато би трябвало да бъде самоуверен или другояче да бъде погубен.
„ Когато те срещнах за първи път, си помислих: това момиче е едно на милион. Тя не е като другите дребни глупачки, които имат вяра на всичко, което им споделят майките им, и работят съгласно това, без значение по какъв начин се усещат. И крият всичките си усеща и стремежи и дребни сърдечни страдания зад доста сладки думи. Мислех си: Мис О'Хара е момиче с необичаен дух. Тя знае какво желае и няма нищо срещу да изрази мнението си или да хвърля вази. “Те знаеха, че любовта, сграбчена пред лицето на заплахата и гибелта, е двойно по-сладка поради странното неспокойствие, което вървеше с нея.Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ




