Легенда за една рокля: Как се омъжила Елизабет ІІ
На 20 ноември 1947 година бъдещата кралица Елизабет ІІ се омъжва за лейтенант Филип Маунтбатън, облечена в красива атлазена рокля с бродирани цветя. В тежките следвоенни години, когато всичко в Англия е с купони, да се провежда женитба е сложна задача даже за кралското семейство. Историята на тази рокля е съвсем невероятна и през днешния ден звучи като небивалица, само че изяснява за какво поданиците на Елизабет ІІ я обичат към този момент повече от шест десетилетия и гледат на нея като на най-симпатичния член от кралското семейство.
През 1947 година платовете са с купони и тъй като за сватбената рокля на Елизабет е нужен прекомерно доста атлаз, бъдещи булки от цялата страна изпращат на младата принцеса своите талони, с цел да може тя да си купи задоволително метри от сатенената тъкан.
Може би най-любопитна е историята с плата за роклята. Пресата особено проследила произхода на копринените буби – било неприемливо толкоз скоро след войната да се купят „ противников “ копринени буби от Италия или Япония, въпреки че това били най-хубавите производители на коприна, тъй че били импортирани буби от другарски Китай. Вследствие на това платът за роклята не бил изключително първокласен и 30 години по-късно тя се разпаднала изцяло, тъй че сегашната съществуваща версия е тъкмо копие.Дизайнерът Норман Хартнел се въодушевил за модела от картината на Ботичели „ Пролет “. Цялата рокля трябвало да бъде с бродерии от перли, само че тъй като в Англия след войната нямало даже това, особено за Елизабет внесли 10 000 бройки, като тя платила мито за тях, несъмнено.
Четириметровият воал на Елизабет бил закрепен със специфична диадема, която можела да се носи и като колие. Един час преди церемонията тя се счупила на две и се наложило незабавно да идва бижутер, който да я поправи.
Всички цветя, избродирани върху роклята на бъдещата кралица, били определени съгласно своята символика – непорочност, откровеност, непорочност, благополучие и т. н.
В последна сметка, след груповите старания безусловно на целия народ и съвсем с подръчни средства, от наличния плат, перли и мъниста Норман Хартнел ушил рокля, която и до през днешния ден е пример. Известно е, че сватбените одежди на най-малко две други благороднички са ушити по сходство на роклята на Елизабет ІІ – тази на принцеса Грейс от Монако и роклята на Кейт Мидълтън.
И макар счупената диадема, която съгласно поверията носела злощастие, Елизабет и Филип имат дълъг и благополучен брак, без нито един скандал да е помрачил съвсем 70-годишния им фамилен живот. Макар че тъкмо за това роклята надали има значение...
През 1947 година платовете са с купони и тъй като за сватбената рокля на Елизабет е нужен прекомерно доста атлаз, бъдещи булки от цялата страна изпращат на младата принцеса своите талони, с цел да може тя да си купи задоволително метри от сатенената тъкан.
Може би най-любопитна е историята с плата за роклята. Пресата особено проследила произхода на копринените буби – било неприемливо толкоз скоро след войната да се купят „ противников “ копринени буби от Италия или Япония, въпреки че това били най-хубавите производители на коприна, тъй че били импортирани буби от другарски Китай. Вследствие на това платът за роклята не бил изключително първокласен и 30 години по-късно тя се разпаднала изцяло, тъй че сегашната съществуваща версия е тъкмо копие.Дизайнерът Норман Хартнел се въодушевил за модела от картината на Ботичели „ Пролет “. Цялата рокля трябвало да бъде с бродерии от перли, само че тъй като в Англия след войната нямало даже това, особено за Елизабет внесли 10 000 бройки, като тя платила мито за тях, несъмнено.
Четириметровият воал на Елизабет бил закрепен със специфична диадема, която можела да се носи и като колие. Един час преди церемонията тя се счупила на две и се наложило незабавно да идва бижутер, който да я поправи.
Всички цветя, избродирани върху роклята на бъдещата кралица, били определени съгласно своята символика – непорочност, откровеност, непорочност, благополучие и т. н.
В последна сметка, след груповите старания безусловно на целия народ и съвсем с подръчни средства, от наличния плат, перли и мъниста Норман Хартнел ушил рокля, която и до през днешния ден е пример. Известно е, че сватбените одежди на най-малко две други благороднички са ушити по сходство на роклята на Елизабет ІІ – тази на принцеса Грейс от Монако и роклята на Кейт Мидълтън.
И макар счупената диадема, която съгласно поверията носела злощастие, Елизабет и Филип имат дълъг и благополучен брак, без нито един скандал да е помрачил съвсем 70-годишния им фамилен живот. Макар че тъкмо за това роклята надали има значение...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ