Дмитрий Юровски представя Вагнер и Щраус в зала „България“
На 2 февруари Софийската филхармония посреща Дмитрий Юровски - най-младият член на фамозната диригентска династия, наследник на именития Михаил Юровски и брат на почетния диригент на Лондонската филхармония Владимир Юровски. Програмата на вечерта включва Увертюра към операта " Нюрнбергски майстори-певци " и финален монолог от операта " Залезът на боговете " от Вагнер и симфонична поема „ Тъй рече Заратустра “от Рихард Щраус. Солист на вечерта е сопраното Любов Стучевская
Дмитрий Юровски, най-младият член на известната музикална фамилия, стартира музикалното си обучение на шестгодишна възраст в катедрата по виолончело на музикалното учебно заведение към Московската консерватория. След като фамилията му се реалокира в Берлин, той продължава да учи виолончело. През 2003 година стартира уроци по диригентство в музикалната академия Hanns Eisler в Берлин.
-->
Дмитрий Юровски е работил с Филхармоничния оркестър на Би Би Си, оркестрите на Ла Фениче и Кралския спектакъл в Торино, Филхармоничния оркестър на Артуро Тосканини в Парма, оркестъра Pomeriggi Musicali в Милано, Португалския симфоничен оркестър в Лисабон, Мюнхен Оркестър на радиото, филхармониите на Дрезден, Санкт Петербург и Шанхай, симфоничните оркестри на Хамбург и Виена, резиденционният оркестър на Хага, оркестърът на Ирландското радио/телевизия и Симфоничният оркестър на Светланов.
От 2011 година маестрото е основен диригент на Фламандската кралска опера и основен диригент на Симфоничния оркестър „ Руска филхармония ”. През 2015 година Дмитрий Юровски поема позицията на музикален шеф и основен диригент на Новосибирския спектакъл за опера и балет
Любов Стучевская учи в Оперната школа към Кралския лицей по музика – Лондон и става частна ученичка на известната унгарска певица и вокален възпитател Вера Роса. В две поредни години взе участие в майсторските класове на световноизвестни оперни артисти като Мирела Френи, Джузепе Ди Стефано, Луиджи Алва, Николай Геда, Грейс Бъмбри, Нико Кастел, Илеана Котрубаш, Греъм Кларк и Елена Образцова и курсовете на „ Метрополитън опера “ – Ню Йорк.
След дебюта си в Лондон като Лиза от „ Дама пика “ на Чайковски, Любов Стучевская продължава кариерата си по целия свят, изпълнявайки партиите на Мими от „ Бохеми “, Тоска от едноименната опера и Чо-Чо-сан от „ Мадам Бътерфлай “ на Пучини, Леонора от „ Трубадур ” на Верди и Татяна от „ Евгений Онегин ” на Чайковски; а също по този начин – основните роли от „ Русалка ” на Дворжак и „ Аида ” на Верди. От 2013 извършва огромни вагнерови партии като Елизабет от „ Танхойзер ”, Сента от „ Летящият холандец “ и Изолда от „ Тристан и Изолда “, както и основната роля в „ Саломе “ на Рихард Щраус. Най-новото попълнение в репертоара са тежките трагични функции от „ Валкюра “, „ Зигфрид “ и „ Залезът на боговете “ на Вагнер и Електра от едноименната опера на Рихард Щраус. Любов Стучевская е и дейна концертна певица. Нейният ораториален репертоар включва Деветата симфония на Бетовен, „ Военен реквием “ на Бритън, „ Стабат Матер “ на Росини, „ Глаголическа меса “ на Яначек, „ Реквием “ на Верди и Симфония №14 на Шостакович. Сътрудничи си със световноизвестни диригенти като Бруно Бартолети, Шарл Дютоа, Генадий Рождественски, Соли Ароновски, Ив Куелър, Дейвид Уилкокс, Дмитрий Юровски, Джеймс Локхарт, Марчело Монтадели, Алберто Веронези, Вахан Мартиросян и режисьори като Джон Копли, Кийт Уорнър, Малкълм Фрейзър, Дейвид Поунтни и Джандоменико Вакари. Участвала е в голям брой гала-концерти на Вагнер и Рихард Щраус в цяла Европа. Бъдещите й задължения включват Нисия в „ Цар Кандавъл “ на Александър Цемлински, Сента от „ Летящият холандец “ на Вагнер, Електра в едноименната опера на Рихард Щраус, Джоконда от едноименната опера на Амилкаре Понкиели и международната премиера на „ Диалозите на Сенека “ от Джефри Чинг.
Определяна като „ епичната комедия „, операта " Нюрнбергските майстори артисти " на Вагнер е основана по негово лично либрето. Операта се разграничава доста от другите му - тя е може би най-жизнената, най-близката до необятния усет. Увертюрата на „ Нюрнбергските майстори-певци “ може да се назова блестяща и тържествена. Тя е с празничен темперамент, построена върху най-важните тематики от операта. Написана е в сонатна форма, като за първа тематика е употребен празничният претекст на майстерзингерите, а като странична — тематиката на лиричната ария на Валтер. В увертюрата са употребявани редица от лайтмотивите, като „ претекстът на възторга “, „ претекстът на разногласието “ и други
„ Залезът на боговете “ („ Götterdämmerung “ ) е последната от четирите опери на Рихард Вагнер, образуващи тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “. Либретото на операта, както и на целия цикъл, съшо е написано от самия Вагнер. Премиерата на „ Залезът на боговете “ се е състояла на фестивала в Байройт на 17 август 1876 година, като част от първото изцяло осъществяване на тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “. За разлика от „ Нюрнбергски майстори-певци “, тук доминира тъмен, драматичен нюанс и доминират облиците на злото.
Базирана на едноимения труд на Ницше, който показва неговата концепция за свръхчовека, симфоничната поема „ Тъй рече Заратустра “ на Рихард Щраус става първият случай в историята на музиката, в който за основа на музикално произведение е взет метафизичен труд. Впрочем, през 1883 Ницше изрича забележителната мисъл по отношение на своето произведение: „ Към каква категория спада този „ Заратустра “? Мисля, че май към симфонията. “ По този метод даже самият създател на литературния първоизточник вижда в своето създание известна връзка с музикалните категории. Поема се радва на изключителна известност освен измежду феновете на класическата музика. Произведението е измежду обичаните на Елвис Пресли, който употребява встъпителната част в своите концерти. Фънк аранжимент на поемата печели Грами през 1974 година, " Тъй рече Заратустра " в осъществяване на Берлинската филхармония звучи и в паметната лента на Стенли Кубрик „ 2001-ва, Една авантюра в Космоса ”.
Билети за концерта са налични на касата на зала „ България “ и в.
Дмитрий Юровски, най-младият член на известната музикална фамилия, стартира музикалното си обучение на шестгодишна възраст в катедрата по виолончело на музикалното учебно заведение към Московската консерватория. След като фамилията му се реалокира в Берлин, той продължава да учи виолончело. През 2003 година стартира уроци по диригентство в музикалната академия Hanns Eisler в Берлин.
-->
Дмитрий Юровски е работил с Филхармоничния оркестър на Би Би Си, оркестрите на Ла Фениче и Кралския спектакъл в Торино, Филхармоничния оркестър на Артуро Тосканини в Парма, оркестъра Pomeriggi Musicali в Милано, Португалския симфоничен оркестър в Лисабон, Мюнхен Оркестър на радиото, филхармониите на Дрезден, Санкт Петербург и Шанхай, симфоничните оркестри на Хамбург и Виена, резиденционният оркестър на Хага, оркестърът на Ирландското радио/телевизия и Симфоничният оркестър на Светланов.
От 2011 година маестрото е основен диригент на Фламандската кралска опера и основен диригент на Симфоничния оркестър „ Руска филхармония ”. През 2015 година Дмитрий Юровски поема позицията на музикален шеф и основен диригент на Новосибирския спектакъл за опера и балет
Любов Стучевская учи в Оперната школа към Кралския лицей по музика – Лондон и става частна ученичка на известната унгарска певица и вокален възпитател Вера Роса. В две поредни години взе участие в майсторските класове на световноизвестни оперни артисти като Мирела Френи, Джузепе Ди Стефано, Луиджи Алва, Николай Геда, Грейс Бъмбри, Нико Кастел, Илеана Котрубаш, Греъм Кларк и Елена Образцова и курсовете на „ Метрополитън опера “ – Ню Йорк.
След дебюта си в Лондон като Лиза от „ Дама пика “ на Чайковски, Любов Стучевская продължава кариерата си по целия свят, изпълнявайки партиите на Мими от „ Бохеми “, Тоска от едноименната опера и Чо-Чо-сан от „ Мадам Бътерфлай “ на Пучини, Леонора от „ Трубадур ” на Верди и Татяна от „ Евгений Онегин ” на Чайковски; а също по този начин – основните роли от „ Русалка ” на Дворжак и „ Аида ” на Верди. От 2013 извършва огромни вагнерови партии като Елизабет от „ Танхойзер ”, Сента от „ Летящият холандец “ и Изолда от „ Тристан и Изолда “, както и основната роля в „ Саломе “ на Рихард Щраус. Най-новото попълнение в репертоара са тежките трагични функции от „ Валкюра “, „ Зигфрид “ и „ Залезът на боговете “ на Вагнер и Електра от едноименната опера на Рихард Щраус. Любов Стучевская е и дейна концертна певица. Нейният ораториален репертоар включва Деветата симфония на Бетовен, „ Военен реквием “ на Бритън, „ Стабат Матер “ на Росини, „ Глаголическа меса “ на Яначек, „ Реквием “ на Верди и Симфония №14 на Шостакович. Сътрудничи си със световноизвестни диригенти като Бруно Бартолети, Шарл Дютоа, Генадий Рождественски, Соли Ароновски, Ив Куелър, Дейвид Уилкокс, Дмитрий Юровски, Джеймс Локхарт, Марчело Монтадели, Алберто Веронези, Вахан Мартиросян и режисьори като Джон Копли, Кийт Уорнър, Малкълм Фрейзър, Дейвид Поунтни и Джандоменико Вакари. Участвала е в голям брой гала-концерти на Вагнер и Рихард Щраус в цяла Европа. Бъдещите й задължения включват Нисия в „ Цар Кандавъл “ на Александър Цемлински, Сента от „ Летящият холандец “ на Вагнер, Електра в едноименната опера на Рихард Щраус, Джоконда от едноименната опера на Амилкаре Понкиели и международната премиера на „ Диалозите на Сенека “ от Джефри Чинг.
Определяна като „ епичната комедия „, операта " Нюрнбергските майстори артисти " на Вагнер е основана по негово лично либрето. Операта се разграничава доста от другите му - тя е може би най-жизнената, най-близката до необятния усет. Увертюрата на „ Нюрнбергските майстори-певци “ може да се назова блестяща и тържествена. Тя е с празничен темперамент, построена върху най-важните тематики от операта. Написана е в сонатна форма, като за първа тематика е употребен празничният претекст на майстерзингерите, а като странична — тематиката на лиричната ария на Валтер. В увертюрата са употребявани редица от лайтмотивите, като „ претекстът на възторга “, „ претекстът на разногласието “ и други
„ Залезът на боговете “ („ Götterdämmerung “ ) е последната от четирите опери на Рихард Вагнер, образуващи тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “. Либретото на операта, както и на целия цикъл, съшо е написано от самия Вагнер. Премиерата на „ Залезът на боговете “ се е състояла на фестивала в Байройт на 17 август 1876 година, като част от първото изцяло осъществяване на тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “. За разлика от „ Нюрнбергски майстори-певци “, тук доминира тъмен, драматичен нюанс и доминират облиците на злото.
Базирана на едноимения труд на Ницше, който показва неговата концепция за свръхчовека, симфоничната поема „ Тъй рече Заратустра “ на Рихард Щраус става първият случай в историята на музиката, в който за основа на музикално произведение е взет метафизичен труд. Впрочем, през 1883 Ницше изрича забележителната мисъл по отношение на своето произведение: „ Към каква категория спада този „ Заратустра “? Мисля, че май към симфонията. “ По този метод даже самият създател на литературния първоизточник вижда в своето създание известна връзка с музикалните категории. Поема се радва на изключителна известност освен измежду феновете на класическата музика. Произведението е измежду обичаните на Елвис Пресли, който употребява встъпителната част в своите концерти. Фънк аранжимент на поемата печели Грами през 1974 година, " Тъй рече Заратустра " в осъществяване на Берлинската филхармония звучи и в паметната лента на Стенли Кубрик „ 2001-ва, Една авантюра в Космоса ”.
Билети за концерта са налични на касата на зала „ България “ и в.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ