Проф. Пламен Киров, пред „Труд“: Няма отговор противоречи ли СЕТА на Конституцията
На 17 април Конституционният съд се произнесе по настояването на президента Румен Радев за СЕТА. Затова стана ли ясно дали текстовете на интернационалния контракт опонират на конституцията беседваме с проф. Пламен Киров. Като член на Комисия за защита на конкуренцията той изяснява и за какво има рекорден брой обжалвани търгове в комисията.
– Президентът изиска Конституционният съд да се произнесе по СЕТА. На 17 април Конституционен съд се произнесе по настояването на президента. Бихте ли коментирали решението?
– Първо би трябвало да разбираем няколко неща. СЕТА като интернационален контракт не беше нападнат, с цел да се произнесе Конституционният съд (КС) по законосъобразността на текстовете преди ратификацията. Искането на президента имаше напълно друга цел и различен смисъл. Всъщност, малко предистория: още в хода на своята политическа акция президентът Радев съобщи, че в случай че бъде определен, той ще сезира Конституционен съд да се произнесе по конституционосъобразността на нормите на този контракт.
– Това какво тъкмо значи?
– До каква степен страната би се оказала в състояние да бъде съдена от арбитражни съдилища, доколко ще бъдат предпазени правата на българските жители като консуматори, доколко ще бъде предпазена конкуренцията и конкурентните благоприятни условия на български компании от навлизането на непознати компании, които ще преобладават българския пазар и по този начин нататък, и по този начин нататък. Все доста значими и общественозначими въпроси. Всъщност, обаче, откакто стартира своя мандат, президентът Радев, не попита дали нормите на СЕТА не опонират на Конституцията, а попита какъв е редът за ратификация на този интернационален контракт, защото той е необикновен интернационален контракт – той спада към вида на т.н „ смесени контракти “ по Европейското право с оглед участието на България в Европейския съюз. Тук има една двойна подготвеност – както на националния внушителен орган в България да ратифицира съглашението, по този начин и откакто е подписано от името на Европейския съюз, има директно деяние от позиция, че се трансформира в част от Общностното право.
– Какво тъкмо попита президентът Конституционния съд?
– Много забавно е, че президентът зададе доста необятен кръг въпроси във връзка точно с ратификацията на съглашението, по-точно с процедурата и резултата от ратификацията на това съглашение. Конституционен съд се раздели в мненията си по отношение на допустимостта на това искане и по определението за допустимост на настояването за пояснение на конституционния текст, а не на текста на самия интернационален контракт, конституционните съдии написаха осем особени отзиви. В последна сметка от четирите претенции на президента, едно не беше позволено още в началната фаза в границите на признатото определение за допустимост. Конституционен съд при постановяване на своето решение всъщност на настояването, отклони част от въпросите, които президента зададе. Всъщност Конституционен съд се произнесе по половината от заложените въпроси и това би трябвало да е ясно на изкушените в правната материя, пък и на останалите български жители. Конституционен съд беше подложен пред много съществено тестване и коства ми се, че съдиите, които поначало бяха срещу допускането на това искане за пояснение, имаха известно съображение. Всъщност съдът подходи малко дипломатично. Дотолкова, доколкото това беше първото искане на президента за пояснение на текстове на Конституцията. Все отново не вървеше Конституционен съд да го отклони като неприемливо. Щеше да бъде и доста сериозен пестник не във връзка с президентската институция, а във връзка с правния екип на президента. В последна сметка Конституционен съд се произнесе с решение всъщност, което одобри единственото допустимо пояснение на текстовете. Прави усещане, че решението се състои безусловно от 4 фрази. По всеки въпрос насочен от президента, тъкмо по едно изречение беше отговора на Конституционен съд.
– В последна сметка става ли ясно дали по този контракт опонират текстовете на Конституцията?
– Конституционен съд въобще не се произнесе по този въпрос. Той сподели, че ратификацията на СЕТА ще се реализира по обща процедура с нормално болшинство от народните представители, в случай че в залата, несъмнено, участва нужният кворум. Т.е., че няма да се приложи текстът на чл.85, ал.2, т.9, при което Народното събрание следва с квалифицирано болшинство от 2/3 да ратифицира интернационалния контракт, само че това беше ясно за всички адвокати, тъй че на мен ми се коства, че няма спор, който да постанова пояснение на конституционния текст. Конституционен съд напълно правилно си свърши работата, само че както се споделя: на глупави въпроси недейте да очаквате кой знае какъв брой умен отговор.
– Какво въпреки всичко сподели Конституционният съд?
– Конституционен съд сподели: Когато СЕТА бъде утвърдена от националния парламент, т.е от Народното събрание, то текстовете на този интернационален контракт ще имат преимущество пред нормите на вътрешното законодателство. На основния въпрос, дали Народното събрание може да ратифицира със закон СЕТА, не беше даден отговор, тъй като той не беше заложен на Конституционен съд. Тепърва, когато следва ратификационната процедура, за която е задоволително нормално болшинство, може да се сложи въпрос пред Конституционен съд – дали текстовете на СЕТА опонират на Конституцията.
– Не беше ли по същия метод подложен въпросът и пред Конституционния съд по интернационалния контракт за отбрана на дамите от принуждение?
– Става въпрос за Истанбулската спогодба, само че тук народните представители от болшинството, които изпратиха въпроса в Конституционен съд, действаха правилно. Те взеха решение преди да ратифицират документа, Конституционен съд да се произнесе, с цел да стане ясно дали текстовете в Истанбулската спогодба опонират на конституцията. В случай, че Конституционен съд установи несъгласие, Народното събрание ще каже, че не може да наруши конституцията и няма да ратифицира Истанбулската спогодба или първо ще промени конституцията и по-късно ще ратифицира въпросния документ, какъвто е редът, по който се отстраняват напреженията сред нашата национална Конституция и един контракт, към който желаеме да се присъединим. Нещата в тази ситуация стоят по напълно друг метод. По отношение на Истанбулската спогодба беше подходено правилно, а в последна сметка Конституционен съд ще излезе с решение дали има несъгласия сред текстовете на конвенцията и тези в Конституцията. В случая със СЕТА, Конституционен съд беше сезиран за по-скоро тълкувателни въпроси, тъй като се желае пояснение на Конституцията предвид на СЕТА, а не констатиране на несъгласия сред текстовете на СЕТА и текстовете на българската Конституция.
– Всъщност има ли несъгласия сред текстовете на СЕТА и българската Конституция.
– На този въпрос единствено Конституционен съд може да отговори. Трябва да се извърши сериозен обзор, тъй като става въпрос за огромен по размер и комплициран по своето нормативно наличие интернационален контракт. Това ще бъде нелека задача, с която ми се коства, че в последна сметка Конституционен съд още веднъж ще се сблъска и този път въпросът ще бъде всъщност, а не предвид на процедурата, с която следва да работи Народното събрание при възможната ратификация на този акт.
– Някой занимавал ли се е с това какви ще бъдат правните последствия за България, в случай че ратифицираме СЕТА?
– Засега всички мълчат по този въпрос. Преди известно време той беше подложен с особена заостреност от позиция на неговите стопански измерения, само че дебатът заглъхна. Обществото остана с усещането, че президентът е изпратил СЕТА в Конституционен съд, само че в действителност няма нищо такова. Конституционен съд правилно си е приключил работата, само че в последна сметка съдът се произнася единствено по това, за което е бил питан. Конституционен съд не може да излезе отвън питането, което е било отправено към него. В случая запитването беше да се пояснява конституционния текст по отношение на една бъдеща и възможна процедура по ратификация на СЕТА. Тук наблягам, че на глупави въпроси не би трябвало да се чакат свръхинтелигентни отговори. Президентът би трябвало съществено да се замисли за дейностите му от позиция на правният му екип, тъй като до в този момент те не блестят с особена предвидливост и акуратност.
– Няма по какъв начин да не ви задам и няколко въпроса свързани с Комисия за защита на конкуренцията. Масово бизнесмени се жалват за това, че огромни публични поръчки биват спъвани. Колко са обжалванията в Комисия за защита на конкуренцията за предходната година?
– За предходната година приключихме с към 1300 преписки по обжалвани публични поръчки на друг стадий от развиването им. Това значи приблизително по към 100 поръчки на месец, които се нападат пред Комисията, а това е доста. Причината за такова обжалване се крие и във обстоятелството, че сякаш българската стопанска система се върти към публичните поръчки. Това не е добре, тъй като излиза, че най-големият вложител в страната е директното вложение на обществен запас или средствата по европейските стратегии. Като че ли различен бизнес няма.
– Всеки ли може да апелира социална поръчка?
– Практически може всеки, който е заинтригуван от възможното си присъединяване в социална поръчка, само че според от стадия, в който се нападна тя. Тоест дали се нападат изискванията при откриването на публичната поръчка предвид на вероятно присъединяване на различен икономически индивид, или в хода на процедурата, когато някой е неудовлетворен при оповестяване на крайното класиране за продобиване на публичната поръчка.
– Има ли някаква такса, която би трябвало да се заплати, с цел да се подаде тъжба?
– Има такса, само че в общия случай минималният й размер е 850 лв.. Ако се замислим това е цената на неособено богата вечеря в обичайно заведение, тъй че всеки е податлив да похарчи тези средства, в това число и с очевидното желание да шиканира процеса по реализирането на социална поръчка и по този метод на практика поръчката се стопира за не дребен интервал от време, защото процедурата на Комисията трае от порядъка на месец до месец и половина. Често пъти изпадаме в веселба, само че се стремим да наваксваме според от това какъв брой насъбрани производства има. В последна сметка Комисията има човешки потенциал и несъразмерното натоварване на екипите, постоянно води до известно закъснение на нашите произнасяния. Предвид и това, че решенията ни се нападат пред Върховния административен съд се получава в допълнение закъснение, защото недоволните страни във всички случаи минават и към процедура в Прокуратурата.
– Защо беше понижена тази такса?
– Беше понижена, тъй като в предишното беше прекалено висока и на практика беше възпиращ миг към хората, които желаеха да водят разногласия за правомерност на актовете и дейностите на възложителите и въобще към другите участници в процедурите. По силата на резултата на махалото от прекалено висока стана прекалено ниска, само че това е въпрос на преценка дали би трябвало да се увеличи таксата, с цел да има възпиращ миг при желанието да се шиканира процесът на социална поръчка.
– Загубва се една немалка сума европейски пари точно поради сходно обжалване на поръчки. Какво би трябвало да се направи, с цел да няма подобен огромен % тъжби?
– Това е комплициран въпрос и при всички случаи той няма просто решение. От една страна, би трябвало да се опростят процедурите, а въпреки това, би трябвало да бъдат обществени и на трето място – за избран вид поръчки следва да се ползва по-особен ред. Не може всички поръчки от доставка на писалищен материали до строителство на автомагистрали или неотложни поправки, които касаят инфраструктура, процедурата да бъде една и съща. Тук би трябвало да се откри баланс. Целта е бързо да бъдат реализирани процедурите с оглед постигането на мечтаният план. Бързите процедури в известна степен слагат участниците в неравностойно състояние и когато имат подозрение за незаконосъобразни дейности би трябвало да се обезпечи опция на заинтригуваните лица да отстояват своите ползи. Трябва да се откри най-благоприятен вид, в който да бъде предпазен публичният интерес и ползите на участващите в съответната процедура предвид на законосъобразното протичане на процедурата.
Нашият посетител
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 година в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната изборна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 година е парламентарен арбитър. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия за народна власт посредством право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и Съединени американски щати. В момента проф. Киров е комисар в Комисия за защита на конкуренцията.
– Президентът изиска Конституционният съд да се произнесе по СЕТА. На 17 април Конституционен съд се произнесе по настояването на президента. Бихте ли коментирали решението?
– Първо би трябвало да разбираем няколко неща. СЕТА като интернационален контракт не беше нападнат, с цел да се произнесе Конституционният съд (КС) по законосъобразността на текстовете преди ратификацията. Искането на президента имаше напълно друга цел и различен смисъл. Всъщност, малко предистория: още в хода на своята политическа акция президентът Радев съобщи, че в случай че бъде определен, той ще сезира Конституционен съд да се произнесе по конституционосъобразността на нормите на този контракт.
– Това какво тъкмо значи?
– До каква степен страната би се оказала в състояние да бъде съдена от арбитражни съдилища, доколко ще бъдат предпазени правата на българските жители като консуматори, доколко ще бъде предпазена конкуренцията и конкурентните благоприятни условия на български компании от навлизането на непознати компании, които ще преобладават българския пазар и по този начин нататък, и по този начин нататък. Все доста значими и общественозначими въпроси. Всъщност, обаче, откакто стартира своя мандат, президентът Радев, не попита дали нормите на СЕТА не опонират на Конституцията, а попита какъв е редът за ратификация на този интернационален контракт, защото той е необикновен интернационален контракт – той спада към вида на т.н „ смесени контракти “ по Европейското право с оглед участието на България в Европейския съюз. Тук има една двойна подготвеност – както на националния внушителен орган в България да ратифицира съглашението, по този начин и откакто е подписано от името на Европейския съюз, има директно деяние от позиция, че се трансформира в част от Общностното право.
– Какво тъкмо попита президентът Конституционния съд?
– Много забавно е, че президентът зададе доста необятен кръг въпроси във връзка точно с ратификацията на съглашението, по-точно с процедурата и резултата от ратификацията на това съглашение. Конституционен съд се раздели в мненията си по отношение на допустимостта на това искане и по определението за допустимост на настояването за пояснение на конституционния текст, а не на текста на самия интернационален контракт, конституционните съдии написаха осем особени отзиви. В последна сметка от четирите претенции на президента, едно не беше позволено още в началната фаза в границите на признатото определение за допустимост. Конституционен съд при постановяване на своето решение всъщност на настояването, отклони част от въпросите, които президента зададе. Всъщност Конституционен съд се произнесе по половината от заложените въпроси и това би трябвало да е ясно на изкушените в правната материя, пък и на останалите български жители. Конституционен съд беше подложен пред много съществено тестване и коства ми се, че съдиите, които поначало бяха срещу допускането на това искане за пояснение, имаха известно съображение. Всъщност съдът подходи малко дипломатично. Дотолкова, доколкото това беше първото искане на президента за пояснение на текстове на Конституцията. Все отново не вървеше Конституционен съд да го отклони като неприемливо. Щеше да бъде и доста сериозен пестник не във връзка с президентската институция, а във връзка с правния екип на президента. В последна сметка Конституционен съд се произнесе с решение всъщност, което одобри единственото допустимо пояснение на текстовете. Прави усещане, че решението се състои безусловно от 4 фрази. По всеки въпрос насочен от президента, тъкмо по едно изречение беше отговора на Конституционен съд.
– В последна сметка става ли ясно дали по този контракт опонират текстовете на Конституцията?
– Конституционен съд въобще не се произнесе по този въпрос. Той сподели, че ратификацията на СЕТА ще се реализира по обща процедура с нормално болшинство от народните представители, в случай че в залата, несъмнено, участва нужният кворум. Т.е., че няма да се приложи текстът на чл.85, ал.2, т.9, при което Народното събрание следва с квалифицирано болшинство от 2/3 да ратифицира интернационалния контракт, само че това беше ясно за всички адвокати, тъй че на мен ми се коства, че няма спор, който да постанова пояснение на конституционния текст. Конституционен съд напълно правилно си свърши работата, само че както се споделя: на глупави въпроси недейте да очаквате кой знае какъв брой умен отговор.
– Какво въпреки всичко сподели Конституционният съд?
– Конституционен съд сподели: Когато СЕТА бъде утвърдена от националния парламент, т.е от Народното събрание, то текстовете на този интернационален контракт ще имат преимущество пред нормите на вътрешното законодателство. На основния въпрос, дали Народното събрание може да ратифицира със закон СЕТА, не беше даден отговор, тъй като той не беше заложен на Конституционен съд. Тепърва, когато следва ратификационната процедура, за която е задоволително нормално болшинство, може да се сложи въпрос пред Конституционен съд – дали текстовете на СЕТА опонират на Конституцията.
– Не беше ли по същия метод подложен въпросът и пред Конституционния съд по интернационалния контракт за отбрана на дамите от принуждение?
– Става въпрос за Истанбулската спогодба, само че тук народните представители от болшинството, които изпратиха въпроса в Конституционен съд, действаха правилно. Те взеха решение преди да ратифицират документа, Конституционен съд да се произнесе, с цел да стане ясно дали текстовете в Истанбулската спогодба опонират на конституцията. В случай, че Конституционен съд установи несъгласие, Народното събрание ще каже, че не може да наруши конституцията и няма да ратифицира Истанбулската спогодба или първо ще промени конституцията и по-късно ще ратифицира въпросния документ, какъвто е редът, по който се отстраняват напреженията сред нашата национална Конституция и един контракт, към който желаеме да се присъединим. Нещата в тази ситуация стоят по напълно друг метод. По отношение на Истанбулската спогодба беше подходено правилно, а в последна сметка Конституционен съд ще излезе с решение дали има несъгласия сред текстовете на конвенцията и тези в Конституцията. В случая със СЕТА, Конституционен съд беше сезиран за по-скоро тълкувателни въпроси, тъй като се желае пояснение на Конституцията предвид на СЕТА, а не констатиране на несъгласия сред текстовете на СЕТА и текстовете на българската Конституция.
– Всъщност има ли несъгласия сред текстовете на СЕТА и българската Конституция.
– На този въпрос единствено Конституционен съд може да отговори. Трябва да се извърши сериозен обзор, тъй като става въпрос за огромен по размер и комплициран по своето нормативно наличие интернационален контракт. Това ще бъде нелека задача, с която ми се коства, че в последна сметка Конституционен съд още веднъж ще се сблъска и този път въпросът ще бъде всъщност, а не предвид на процедурата, с която следва да работи Народното събрание при възможната ратификация на този акт.
– Някой занимавал ли се е с това какви ще бъдат правните последствия за България, в случай че ратифицираме СЕТА?
– Засега всички мълчат по този въпрос. Преди известно време той беше подложен с особена заостреност от позиция на неговите стопански измерения, само че дебатът заглъхна. Обществото остана с усещането, че президентът е изпратил СЕТА в Конституционен съд, само че в действителност няма нищо такова. Конституционен съд правилно си е приключил работата, само че в последна сметка съдът се произнася единствено по това, за което е бил питан. Конституционен съд не може да излезе отвън питането, което е било отправено към него. В случая запитването беше да се пояснява конституционния текст по отношение на една бъдеща и възможна процедура по ратификация на СЕТА. Тук наблягам, че на глупави въпроси не би трябвало да се чакат свръхинтелигентни отговори. Президентът би трябвало съществено да се замисли за дейностите му от позиция на правният му екип, тъй като до в този момент те не блестят с особена предвидливост и акуратност.
– Няма по какъв начин да не ви задам и няколко въпроса свързани с Комисия за защита на конкуренцията. Масово бизнесмени се жалват за това, че огромни публични поръчки биват спъвани. Колко са обжалванията в Комисия за защита на конкуренцията за предходната година?
– За предходната година приключихме с към 1300 преписки по обжалвани публични поръчки на друг стадий от развиването им. Това значи приблизително по към 100 поръчки на месец, които се нападат пред Комисията, а това е доста. Причината за такова обжалване се крие и във обстоятелството, че сякаш българската стопанска система се върти към публичните поръчки. Това не е добре, тъй като излиза, че най-големият вложител в страната е директното вложение на обществен запас или средствата по европейските стратегии. Като че ли различен бизнес няма.
– Всеки ли може да апелира социална поръчка?
– Практически може всеки, който е заинтригуван от възможното си присъединяване в социална поръчка, само че според от стадия, в който се нападна тя. Тоест дали се нападат изискванията при откриването на публичната поръчка предвид на вероятно присъединяване на различен икономически индивид, или в хода на процедурата, когато някой е неудовлетворен при оповестяване на крайното класиране за продобиване на публичната поръчка.
– Има ли някаква такса, която би трябвало да се заплати, с цел да се подаде тъжба?
– Има такса, само че в общия случай минималният й размер е 850 лв.. Ако се замислим това е цената на неособено богата вечеря в обичайно заведение, тъй че всеки е податлив да похарчи тези средства, в това число и с очевидното желание да шиканира процеса по реализирането на социална поръчка и по този метод на практика поръчката се стопира за не дребен интервал от време, защото процедурата на Комисията трае от порядъка на месец до месец и половина. Често пъти изпадаме в веселба, само че се стремим да наваксваме според от това какъв брой насъбрани производства има. В последна сметка Комисията има човешки потенциал и несъразмерното натоварване на екипите, постоянно води до известно закъснение на нашите произнасяния. Предвид и това, че решенията ни се нападат пред Върховния административен съд се получава в допълнение закъснение, защото недоволните страни във всички случаи минават и към процедура в Прокуратурата.
– Защо беше понижена тази такса?
– Беше понижена, тъй като в предишното беше прекалено висока и на практика беше възпиращ миг към хората, които желаеха да водят разногласия за правомерност на актовете и дейностите на възложителите и въобще към другите участници в процедурите. По силата на резултата на махалото от прекалено висока стана прекалено ниска, само че това е въпрос на преценка дали би трябвало да се увеличи таксата, с цел да има възпиращ миг при желанието да се шиканира процесът на социална поръчка.
– Загубва се една немалка сума европейски пари точно поради сходно обжалване на поръчки. Какво би трябвало да се направи, с цел да няма подобен огромен % тъжби?
– Това е комплициран въпрос и при всички случаи той няма просто решение. От една страна, би трябвало да се опростят процедурите, а въпреки това, би трябвало да бъдат обществени и на трето място – за избран вид поръчки следва да се ползва по-особен ред. Не може всички поръчки от доставка на писалищен материали до строителство на автомагистрали или неотложни поправки, които касаят инфраструктура, процедурата да бъде една и съща. Тук би трябвало да се откри баланс. Целта е бързо да бъдат реализирани процедурите с оглед постигането на мечтаният план. Бързите процедури в известна степен слагат участниците в неравностойно състояние и когато имат подозрение за незаконосъобразни дейности би трябвало да се обезпечи опция на заинтригуваните лица да отстояват своите ползи. Трябва да се откри най-благоприятен вид, в който да бъде предпазен публичният интерес и ползите на участващите в съответната процедура предвид на законосъобразното протичане на процедурата.
Нашият посетител
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 година в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната изборна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 година е парламентарен арбитър. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия за народна власт посредством право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и Съединени американски щати. В момента проф. Киров е комисар в Комисия за защита на конкуренцията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ