На 15 години Хершел Гриншпан е просто още един еврейски

На 15 години Хершел Гриншпан е просто още един еврейски емигрант, който търси избавление от нацистка Германия в предвоенна Франция. Подобно на 50 000 други, които минават границата, с цел да изпреварят обсега на Адолф Хитлер, Гриншпан е признат в новата си страна хладно. Антисемитизмът там е в напредък и еврейските бежанци живеят в най-бедните елементи на градовете или въобще са възпрепятствани да влязат в страната. Мюнхенският пакт от септември 1938 година значи, че Франция ще се старае да предотврати война с Германия – а това пък значи да се харесва на фюрера.

Хершел Гриншпан

След като научава, че фамилията му е принудително изведено от вкъщи им в Германия и депортирано на полската граница, младото момче търси възмездие. На 6 ноември 1938 година той моли чичо си Авраам да изпрати пари на фамилията му. Чичо му му споделя, че има дребни благоприятни условия и към този момент понася загуби и поема риск като приютява своя племенник – недокументиран чужденец и незает юноша. След разногласието Гриншпан излиза от къщата с към 300 франка (средна дневна отплата в Париж по това време) и прекарва нощта в на ниска цена хотел. Сутринта на 7 ноември той написва прощална картичка на родителите си и я поставя в джоба си. След това отива в магазин за оръжия и купува револвер 6,35 мм и кутия с 25 патрона за 235 франка.

Ернст декор Рат

Хваща метрото до гарата Солферино и отива до немското посолство. Смята се, че Гриншпан желае да убие Йоханес декор Уелцек, немския дипломат във Франция. Когато влиза в посолството, младежът се разминава с Уелцек, който в този миг отива за ежедневната си утринна разходка. В 9:45 ч. Гриншпан е на рецепцията, където се разпознава като немски гражданин и желае да се срещне със чиновник на посолството без обаче не показва никой съответно. Той твърди, че е разузнавач и носи значима информация, която би трябвало да даде на най-високопоставения посланик, за предпочитане посланика. Несъзнавайки, че преди малко е минал около Уелцек, Гриншпан пита дали може да го види, с цел да му съобщи „ най-важния документ “. Дежурният служител моли Ернст декор Рат, младшия от двамата чиновници на посолството, да го види.

Еврейски магазин след Кристалната нощ

В своята тирада на погребението на Рат министърът на външните работи Йоахим декор Рибентроп назовава стрелбата нахлуване на евреи против немския народ: „ Ние разбираме предизвикването и го одобряваме “. В нея 90 души губят живота си, над 30 000 евреи са задържани и изпратени в лагерите и са нападнати и разрушени или изгорени хиляди еврейски магазини, домове и офиси и 200 синагоги. Гриншпан, който е задържан без да се съпротивлява, остава комплициран, когато научава, че дейностите му са употребявани от нацистите, с цел да оправдаят принуждение върху немски евреи

От ноември 1938 година до юни 1940 година Гриншпан е затворен в пандиза Френес в Париж, до момента в който се взема решение по какъв начин да се организира процесът му. Защитата се пробва да забави процеса допустимо най-дълго на процесуални учредения с вярата, че публичността към убийството на Рат ще отшуми, правейки процеса по-малко политизиран. Междувременно обаче Германия съумява да превземе Франция и Хершел Гриншпан е нелегално екстрадиран на 18 юли 1940 година и е разпитван от Гестапо.

Гриншпан прекарва остатъка от живота си в немския арест, в пандиза в Моабит в Берлин и в концентрационните лагери в Захсенхаузен и Флосенбург. В Захсенхаузен той е настанен в бункера, непокътнат за специфични пандизчии с Курт Шушниг, последният канцлер на Австрия преди Аншлус (присъединяването на Австрия към Голяма Германия през септември 1938 г.). Момчето получи относително леко отношение, защото Гьобелс има намерение да го трансформира в доказателство за съучастието на „ интернационалното еврейство “ в убийството на Рат.

Гьобелс откри, че извеждането на Гриншпан пред съда в Германия е толкоз мъчно, колкото и във Франция. Въпреки че нацистите държат безспорна политическа власт, държавната администрация резервира независимостта си в доста области. Министерството на правораздаването (което към момента има личен състав, който има намерение да поддържа буквата на закона) твърди, че защото младежът не е немски жител, той не може да бъде съден в Германия за ликвидиране, осъществено отвън страната и също по този начин, тъй като е малолетен по това време, той не може да получи смъртно наказване. Гьобелс в последна сметка взема решение да го съди за държавна измяна.

Гриншпан, който във Франция отхвърля концепцията да употребява отбрана, трансформира решението си. В средата на 1941 година той споделя на Хайнрих Ягуш (един от хората от Гестапо, които го разпитват), че има намерение да употребява отбрана, само че Министерството на правораздаването не осведоми Гьобелс, за което той е гневен. Той написа в дневника си:

Мемориал на Хершел Гриншпан и сестра му Естер в Хановер

Един от юристите на момчето, Серж Вайъл-Гудшо, споделя след Втората международна война, че Гриншпан е екзекутиран през 1940 година, а съгласно Фриц Дамс от немския външен офис той умира малко преди края на войната. След войната се популяризират неоснователни клюки, че оцелява и живее под друго име в Париж. Някои считат, че съгласно доказателства, Гриншпан умира в Заксенхаузен някъде в края на 1942 година Консенсусът въпреки всичко е, че не оцелява след спора. Въпреки това през 2016 година се появи фотография от 1946 година на мъж в Германия, който доста наподобява на Хершел Гриншпан.